Европейската комисия ще предложи съвсем скоро спиране на всякакъв внос на руски газ в ЕС до края на 2027 г.

Това се казва в огласената днес от ЕК пътна карта за плана REPowerEU, предвиждаща постигане на пълна независимост от руски енергоносители. Тя бе представена от еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен.

„През миналата година сме платили 23 милиарда за внос на енергия от Русия, което прави по 1,8 милиарда на месец. Това трябва да спре“, категоричен бе той.

ЕС ще прекрати тази зависимост, като спре вноса на руски газ и петрол и постепенно се откаже от руската ядрена енергия. Същевременно ще бъдат гарантирани стабилни енергийни доставки и цени в целия Европейски съюз.

Въпреки значителния напредък на REPowerEU и успешното прилагане на санкциите заради руското нахлуване в Украйна, през 2024 г. в ЕС е наблюдавано увеличаване на вноса на газ от Русия. Това изисква повече координирани усилия, тъй като прекалената зависимост от вноса на енергия от Русия е заплаха за сигурността, изтъкват от Комисията.

Пътната карта предвижда постепенно елиминиране на руски петкрол, газ и ядрена енергия от европейските пазари. Това ще стане по координиран и сигурен начин, съчетан с напредъка в ядрения преход.

Считано от 2025 г., се предвижда бърз скок на доставките на втечнен природен газ. С цялостното прилагане на рамката за енергиен преход и Плана за действие за достъпна енергия очакванията са до 2030 г. ЕС да замени 100 милиарда кубически метра природен газ. Това означава годишно намаляване с 40-50 милиарда кубика до 2027 г. В същото време се очаква капацитетът за втечнен природен газ да се увеличи на близо 200 милиарда кубически метра до 2028 г. Това прави пет пъти повече, оэтколкото настоящия внос в ЕС на руски газ.

Представената днес пътна карта ще бъде последвана през юни от законодателни предложения на Комисията.

Координиран и постепенен отказ от руски енергийни доставки

ЕК ще работи със страните членки, за да бъде гарантирано, че общоевропейският постепенен отказ от вноса на руска енергия ще бъде добре координиран. Всички държави ще бъдат помолени да изготвят до края на годината национални планове, в които да бъде посочено как те ще допринесат за отказа от руски газ, ядрена енергия и петрол.

Всички мерки ще бъдат съпроводени от усилия за ускоряване на енергийния преход и диверсификация на енергийните доставки, включително чрез съвместно търсене на газ и по-добро използване на инфраструктурата. Така ще бъдат елиминирани рисковете за сигурността на доставките и стабилността на пазара.

По отношение на газа предложенията на ЕК ще подобрят прозрачността, наблюдението и проследяването на руския газ на европейските пазари. Ще бъде предотвратено подписването на нови договори с доставчици на руски газ – както по тръбите, така и втечнен природен газ. До края на годината ще бъдат прекратени съществуващите спот договори. (Това са договори за доставка на стока, търгувана на спот пазара, която се доставя веднага след окончателното прехвърляне на средствата по разплащателната сметка на участниците в платежния процес – б.р.) Тази мярка ще гарантира, че до края на годината ЕС ще намали с една трета оставащите доставки на руски газ. Отделно Комисията ще предложи спиране на целия останал внос на руски газ до края на 2027 г.

Пътната карта предвижда и нови действия срещу руския сенчест флот, превозващ петрол. Предложенията за ядрената енергия, които предстои да бъдат представени през юни, ще включват мерки за руския внос на обогатен уран, както и ограничения за нови договори за доставки, в чието подписване е участвала Агенцията за снабдяване към Евратом. Тези ограничения ще засегнат урана, обогатения уран и други ядрени материали, идващи от Русия. 

Какво е постигнато досега

В резултат на координираните действия между ЕК и страните членки в рамките на стартиралия през 2022 г. план REPowerEU и засилената европейска дипломация с международните партньори вносът на руски втечнен природен газ и газ по тръбите е намалял значително. Докато през 2021 г. той е съставлявал 45 на сто от газовия внос в ЕС, през 2024 г. делът му е паднал на 19 на сто. Руското „синоь гориво“ бе заменено с такова от по-надеждни източници, както и от увеличената чиста енергия. Всичко това е комбинирано с усилията за намаляване на излишното използване на енергия.

Прогнозите сочат нов спад до 13 на сто пред тази година с края на транзита на руски газ през Украйна.

Заради европейските санкции е спаднал и вносът на руски петрол. От 27 на сто в началото на 2022 г. сега той е едва 3 на сто.

Отделно санкциите доведоха до пълна забрана на вноса на руски въглища в ЕС и претоварването в европейски пристанища на руски втечнен природен газ.

• Отбелязан е напредък в замяната на руско ядрено гориво с такова от други производители в петте страни членки на ЕС, където има произведени в Русия водо-водни енергийни реактори, или ВВЕР.  Тези страни са България, Чехия, Словакия, Унгария и Финландия.

Алтернативното гориво предстои да бъде изпробвано и да получи лиценз във всяка от тези дъргави, преди да замени руското. През 2024 г. първите тестови горивни касети са поставени в реакторите у нас и във Финландия. ЕС финансира и разработването на алтернативни горива чрез проектите си SAVE и APIS.

Какво трябва още да се постигне

Въпреки напредъка по плана REPowerEU и санкциите, доставките на руски газ, петрол и ядрена енергия остават част от енергийния микс на ЕС. Това е заплаха за сигурността и конкурентоспособността.

През 2024 г. ЕС е внесъл 52 милиарда кубика руски газ (32 млрд. по тръбите и 20 млрд. втечнен природен газ), както и 13 милиона тона суров петрол и над 2800 тона еквивалентен уран под формата на обогатен уран или на гориво.

През 2024 г. десет страни членки на ЕС са внасяли руски природен газ. Три държави са внасяли оттам петрол, а шест – обогатен уран или са ползвали услуги в сферата на урана от Русия.

Еврокомисарят Вархей едва не провалил плана

Унгарският еврокомисар Оливер Вархей се е опитал да забави одобрението на плана на ЕС срещу зависимостта от руската енергия, съобщи „Политико“.

Изданието се позовава на трима високопоставени представители на ЕС, пожелали анонимност.

Вархей повдигнал процедурно възражение срещу плана само часове преди представянето му. Той направил това, въпреки че би трябвало да е независим от националните политически интереси на родината си. Предвид проруската енергийна политика на унгарския премиер Виктор Орбан ходът на комисаря бил изтълкуван като политически. Вархей е и бивш член на управляващата в страната му партия ФИДЕС, оглавявана от Орбан.

Не става ясно също как ресорите на Вархей - здравеопазването и хуманното отношение към животните, са свързани с плана на ЕС по отношение на руските енергийни доставки.

От унгарското постоянно представителство в ЕС не са отговорили на молбата на „Политико“ да потвърдят дали Оливер Вархей е координирал действията си с властите в Будапеща.

Кодексът за поведение на еврокомисарите изисква те да бъдат напълно независими и нито да искат, нито да приемат наставления от които и да било правителство или друга институция, орган, представителство или образувание.