Осемнадесети май е ключова дата за Европа. Президентски избори в Полша и Румъния ще покажат каква посока тръгват две от големите източни държави. Законодателни избори в Португалия ще измерят доверието в традиционните партии и шансовете за политическа стабилизация на фона на надигаща се и тук вълна от десен популизъм.

Ако вярваме на сондажите, полските избори най-вероятно ще потвърдят връщането на страната към проевропейския ѝ курс, докато румънските са напът да направят обратното - балканско тръмпизиране на северната ни съседка.

Прогнозите за португалския вот показват математическо надмощие на системните партии вдясно и вляво, но малки шансове за стабилно правителство и възход на крайнодясната "Чега" (Стига!) като трета политическа сила.

Полша

В полските анкети с малко над 30% от гласовете води кандидатът на дясноцентристката "Гражданска платформа" Рафал Тшасковски (53 г.), кмет на Варшава. Главният му съперник, 42-годишният историк Карол Навроцки, е безпартиен кандидат, издигнат от консервативната партия "Право и справедливост" (ПиС), управлявала осем години до декември 2023 г.

Без изключение, социологическите агенции предвиждат победа на Тшасковски на балотажа насрочен за 1 юни. Той ще трябва да се проведе, ако в неделя никой от 13-те кандидати не получи най-малко 50% от гласовете.

Резултатът е важен за коалиционното правителство на министър-председателя Доналд Туск, защото победа на Тшасковски ще отстрани главното препятствие пред програмата му да ревизира законодателното наследство на предшествениците му от ПиС, което беше поставило Полша в трудно положение в ЕС.

Обещаните от Туск реформи са блокирани втора година от ветото на избрания като кандидат на ПиС сегашен президент Анджей Дуда, чийто последен мандат изтича през август. Ако в Полша днес се проведат парламентарни избори, ПиС би се върнала на власт в коалиция с консервативния си партньор "Конфедерация" - именно поради разочарование на либералните и левите избиратели от досегашните резултати на Туск, показват социологическите проучвания. 

Туск извади Полша от немилост пред Брюксел и относителна изолация в ЕС, връщайки я на проевропейски политически курс след осемгодишното управление на евроскептиците от “Право и справедливост”. След изборите през октомври 2023 г., които го върнаха на премиерския пост начело на коалиционно правителство,  ЕС прекрати  процедурата за отнемане на правото на глас на Полша в Съвета на ЕС. 

Комисията на Жан-Клод Юнкер я беше задвижила в края на 2017 г.  заради проблеми на тогавашните управляващи във Варшава с независимостта на правосъдието и медиите, включващи масови пенсионирания на съдии, промени в правилата за назначаването им и ограничаване на правомощията на Конституционния съд. Неизпълнените досега обещания на Туск включват възстановяване на правото на аборт силно ограничено от ПиС, и на правата на ЛГБТИК+ общността, реформа на правосъдието и обществените медии и разследвания на политици, подозирани в корупция и злоупотреба с власт.

Привържениците на Тшасковски го предпочитат заради проевропейската му позиция и ролята му в модернизирането на Варшава, която видя значителни инвестиции в инфраструктура и култура по време на неговия мандат, отбелязва Асошиейден прес.

Агенцията обаче припомня, че Полша остава до голяма степен консервативна, католическа страна. Либералните възгледи на Тшасковски - особено подкрепата му за правата на ЛГБТИК+ общността и участието му в гей паради - отчуждават някои избиратели в провинцията. Той е обвиняван и в неефективност, неправилно управление на недвижими имоти и разточително харчене.

На балотажа той може да очаква по-голямата част от десните избиратели да се обединят зад Навроцки, пише АП. Медията прогнозира, че Тшасковски може да бъде уязвим от апатията на избирателите сред центристите и прогресистите, които са разочаровани от неспособността на Туск да изпълни ключови предизборни обещания.

Това е втората президентска кампания за Тшасковски, след като Дуда го победи с малка разлика преди пет години.

Кампанията на Навроцки беше помрачена от скандали, посочват световните медии.

Журналисти разкриха, че през 2018 г., под псевдонима „Тадеуш Батир“, той е публикувал книга за известен гангстер. В телевизионно интервю Батир – със замъглено лице и променен глас – е похвалил работата на Навроцки, без да разкрива, че са един и същ човек. Отделно Навроцки, използвайки истинската си самоличност, е похвалил работата на Батир, припомни АП.

Навроцки е опетнен и от имотен скандал. Журналисти разкриха, че не се е грижил за пенсионер в Гданск, който му е приписал апартамента си срещу гледане и издръжка, вследствие на което възрастният човек се озовал в общински дом за стари хора. Навроцки беше принуден да се обяснява, след като първоначално беше декларирал, че притежава едно жилище. 

"Залогът на изборите е висок за Туск и партията „Гражданска платформа“ и ще определи политическото бъдеще на Полша", каза Пиотр Бураш, шеф на офиса на Европейския съвет за външна политика във Варшава. "Тшасковски има добри шансове да стане следващият президент: нито едно проучване не е прогнозирало поражение на втория тур. Неговата победа е от решаващо значение за политическия проект на Туск – възстановяване на върховенството на закона и защита на либералната демокрация в Полша. След завръщането на Туск на власт, съвместното му съжителство с президента Анджей Дуда, който има право на вето, възпрепятства способността на правителството да въведе важни реформи".

"Тшасковски е далече по-силният кандидат и по-опитен политик от Навроцки. Навроцки играе картата на Тръмп в кампанията, представяйки се като наследник на Дуда, чиито близки отношения с Тръмп са добре известни. ПиС обвини Туск, че излага на риск тесните връзки на Полша със САЩ, като се фокусира твърде много върху европейските партньори", добави Бураш.

Румъния

В Брюксел гледат с тревога към Румъния, защото тамошният балотаж e най-вероятно да нареди сред европейските държавни и правителствени ръководители нов рушител на единството, който да застане до министър-председателите на Унгария и Словакия Виктор Орбан и Роберт Фицо.

Ултранационалистът Джордже Симион (38 г.) спечели 41% от гласовете на първия тур срещу 21% за основния си съперник, центристкия кмет на Букурещ Никушор Дан (55 г.). Прогнозите за втория тур са за победа на Симион с 49% срещу 46% за Дан.

Симион не е съгласен да го наричат евроскептик и твърди, че е "еврореалист", идентифицирайки се с дясноконсервативната министър-председателка на Италия Джорджа Мелони и обещавайки, че като нея ще държи страната си като лоялен член на ЕС и НАТО. Но в същото време той е горещ привърженик на Доналд Тръмп и обещава да следва неговия дневен ред във вътрешната и външната си политика, сравнява ЕС със Съветския съюз и обещава да не му позволи да налага нов "глобалистки" ред.

Симион се застъпва за неутралитет на Румъния спрямо войната на Русия срещу Украйна, където му е забранено да влиза, и се заканва да спре военната помощ за Киев. С тревога го гледат в Молдова, към която е предявявал териториални претенции. Идеите му за Велика Румъния включват и аспирации към Южна Добруджа в България и напрегнати отношения с Унгария заради бруталното отношение на негови привърженици към 250-хилядното унгарско малцинство в Трансилвания, Северозападна Румъния.

Това е причината мнозина да вярват, че единодействие на Симион с Орбан би било невъзможно, но Симион в същото време е казвал, че унгарският лидер е пример за него в много отношения и е готов да си сътрудничат, макар в момента отнощения между тях да не съществуват. 

Подобно на Тръмп, Симион е непредвидим политик и буди безпокойства в ЕС и в НАТО с няколко конкретни краткосрочни риска - да спре помощта за Украйна и да изтегли страната си от програмите за обучение на украински военни, да пречи на украинския износ на зърно, за който Румъния в момента осигурява ключов маршрут и да създаде проблеми със съседите си заради териториалните си претенции. Разбира се, съществува и рискът, подобно на Орбан, той да бойкотира всякакви решения на ЕС, които изискват единодушие - например налагане на санкции.

Румънците за първи път гласуваха за нов президент на 24 ноември 2024 г., но конституционият съд отмени първия тур на президентските избори, позовавайки се на доказателства за руска намеса. Крайнодесвият популист Калин Джорджеску, изненадващият победител на отменения първи тур,  не можа да се кандидатира отново.

Португалия

Португалия напомня донякъде България. В неделя тя отива на третите си общи избори за последните три години на фона на трайна политическа нестабилност, изход от която не се вижда.

Главните герои в нейната политическа сцена в момента включват Луиш Монтенегру, сегашния министър-председател и лидер на дясноцентристкия Демократически алианс, чието правителство се разпадна през март след неуспешен вот на доверие, предизвикан от обвинения в корупция. Лидерът на лявоцентристката опозиция Педро Нуну Сантуш се стреми да си върне властта, след като партията му я загуби през 2024 г. Кампанията му е съсредоточена върху жилищното строителство, здравеопазването и икономическите реформи. Адре Вентура и неговата крайнодясна партия "Чега" набраха скорост с антиимиграционна реторика и обещания да изчистят корупцията.

В прогнозата на "Политико" Демократическият алианс води с 33% от гласовете срещу 26% за социалистите и 17% за "Чега".

Спорни бизнес сделки свалиха правителството на Монтенегру, чието падане подхрани общественото недоверие в политическите елити. Към това се прибавиха кризи с жилищата и с недостиг на кадри в здравеопазването.

Скок на цените и наемите на имотите и липса на достъпни жилища се превърнаха в централни проблеми. Партиите предлагат различни решения – от данъчни стимули до разширяване на общественото жилищно строителство.

Журналистически разследвания уличиха Монтенегру, че е раздал държавни поръчки за € 100 млн. на компании, които са били добре плащащи клиенти на консултантската му фирма, преди да стане министър-председател. Той отхвърли обвиненията, заявявайки по телевизията, че с нищо не е нарушил закона, защото прехвърлил собствеността на фирмата на съпругата си, когато заел изборната си длъжност.

Както обикновено става в трудни времена, и в Португалия се възпали темата за имиграцията и националната идентичност. "Чега" настоява за по-строг имиграционен контрол.

Сондажите показват, че вотът в неделя едва ли ще роди ясно мнозинство, Португалия може да се изправи пред поредния си раздробен парламент, който да удължи законодателния застой. От политическата несигурност може да последва и икономическа - забавяне на еврофинансирането и на големи проекти за добив на литий и за приватизация и в крайна сметка - на икономическия растеж. 

Освен това, както в България, многократните безплодни избори водят до намаляваща избирателна активност, отразяваща умора на избирателите и разочарованието им от нестабилното управление.