След като сливенският митрополит Арсений поиска забрана за провеждане на ритуала танц върху жарава с икони, по-известен като нестинарство, вчера и патриарх Даниил го подкрепи. И дори приравни обичая на "магия".

"Нестинарството е езически обичай. То не е следствие на вярата. Носенето на икона по време на нестинарския танц опитва да придаде някаква мнима църковност и че това е едно църковно явление, а това не е така", каза Даниил. И бе категоричен, че задължава "целия свещенически клир и всички православни християни да не присъстват и да не участват по никакъв начин в нестинарските игри".

Според него само по себе си ходенето по жарава не е лесно: "Някакви такива свръхестествени, необикновени възможности, но такива възможности има да, извънцърковни, свръхестествени явления, но техният произход не е добър".

"Нито един нестинар не съм видял в неделния ден или на празник в храма. Не ходят на изповед, няма я молитвата. Какво общо има с духовния живот този танц?", попита още патриархът.

Социалните мрежи веднага реагираха на забраната. Основно с недоумение за заклеймяването на ритуал, който от 2009 г. е в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. В миналото той е бил практикуван и в Беломорска Тракия, а днес е запазен само в няколко странджански села – Българи, Кости, Бродилово. 

„Сигурен съм, че никой от вас не е срещал нестинар в метрото на София, а и да го е срещнал, не го е познал. Това не прави нестинаря по-малко гражданин на държавата. Светиня Му не ги е припознал в Храма?! Как разбираш кой е и кой не е нестинар? Аз познавам цял род нестинари и те изглеждат досущ като много от Неговите свещенослужители, само дето са по-почтени, по-горди, по-българи, по-християни и повечето са без бради. И освен това съм сигурен, че над 80% от народа прекрачва Храма Господен евентуално на празник, опело, свето кръщение или сватба. Т.е. много рядко. Е, тогава, те не са ли също еретици и неХристияни?!“, попита PR специалистът, основател и главен мениджър на една от първите комуникационни агенции у нас APRA Томислав Цолов.

И добави, че „от светска гледна точка всяка анатема е вредна и работи в днешно време срещу църквата“:

„А аз искам тя да бъде светлината в нашите души и да задава дневния ред, а не да го забранява! Да ни обединява, а не да ни разделя. Да бъде привлекателна, а не задължителна! И най-много искам да съм добър християнин и без да ме е виждал патриархът в неговата или която и да е църква!“

"Проруският и ужасно праведен патриарх", с когото сме се обзавели се присетил, че нестинарството е езически обичай, реагира и журналистката и писателка Мария Касимова-Моасе.

„Много ми е интересно как ще се разбере с онези с традиционните ценности и "изконките", които влизат по реки полупияни, тричат кучета, колят прасета и правят курбани (курбан! - арабска дума), плюят по пазви, носят червени кончèта и правят и развалят магии и изобщо интерпретират християнството си по един доста езически начин. Интересно ми е и в каква точно национална или пък християнска традиция се помества хорото пред Народния театър. Защото хоро е имало, ама на мегдана на село, в неделя сутрин, след църква. Не и в града, където е имало само църква в неделя сутрин. И после разходка по главната, в европейски дрехи“, пише Моасе.

Според нея е хубаво „да разберем от патриарха и в коя християнска ценност се вписва часовникът му за петцифрена сума (в евро, не в лева, нали), както и дали скъпата му кола е в унисон с християнската ценност за несребролюбие и скромност.“

„Щото, ако тези две неща са окей, защо пък хората, които нямат западни скъпи автомобили и часовници, да не си горят стъпалата в името на бога и любовта си към него? Освен всичко друго, на никого не пречат. Все още поне не са дошли пред Народния театър...“, казва още писателката.

Друга журналистка и писателка – Веселина Седларска от Сливен, също коментира темата:

„Няма спор, че ходенето по жарава е езически ритуал. Чела съм етнографски записки и от тях знам, че иконата, която носят, не е декоративен реквизит. Нестинари разказваха, че състоянието, което ги обзема преди да влязат в жаравата, идва точно от иконата. Те я държат с протегнати напред ръце, защото тя ги води.“

И пояснява, че иконата е на Константин и Елена, защото император Константин и майка му Елена са границата между езичеството и християнството в Римската империя.

„За Римската империя св. Константин е това, което е за българите цар Борис I. Затова съм възприемала нестинарството като ритуал на прехода от езичество към християнство и не съм виждала в това никакво демонично присъствие, в което сега нестинарите са обвинени“, припомня Седларска.

И още: „в зараждането си християнството е усвоило много от езичеството и то така е трябвало. Дори рожденият ден на Исус е заимстван от езическите Календи. Червеното яйце, което напролет се заравяло в първата бразда. И т.н. Защо нестинарството, мартениците, кукерите не са били вградени - не знам, мисля, че подборът не е бил много осмислен, иначе какво против мартениците би имало християнството? А защо на т.нар. ледено хоро, което е един видимо алкохолно-бабаитски ритуал от ново време, отива свещеник и хвърля кръст - това пък е съвсем необяснимо. И защо никой нищо не каза против червените конци на китките на нашите управници?“

И продължава:

„Българите сме странно вярващи хора - кой повече, кой по-малко, но всички носим в себе си вяра или поне желание да имаме вяра. Такова е българското християнство - колебливо, с много примеси от богомилски манталитет и езически суеверия. Пътят, по който все повече българи могат да бъдат привлечени към църквата, е застлан с доброта. С благост. С утеха и надежда. Вместо това у нас влезе злият поглед, студените думи, заклеймяването. Нямам никакво съмнение - по подражание на Русия. Вероятно и по заръка, по поставена задача. Следя в какво се превръща руското християнство, то все по-малко прилича на нещо, което има общо с Бог."

"Едни от последните думи на майка ми бяха: "Аз съм вярваща, да не ми извикате поп." Заради такива попове го каза."