На снимката, която виждате, снощи трябваше кротко да тлее нестинарска жарава. Но мястото в центъра на село Кости остана хладно, защото властта се отказа от огъня. И не говоря само за физическото пламъче, което уж можело да подпали гората. Говоря за огъня в сърцето на Странджа, който угасна за една нощ под натиска на политическа конюнктура, духовна лицемерност и съвременен страх да бъдеш себе си.

Отмяната на нестинарските игри в Кости снощи (бел. ред. в събота) – иначе церемониално включени в празничната програма от самата Община Царево и местното кметство – бе облечена в причини, които звучат практично, дори логично: „пожароопасна обстановка“, „рискове за горите“. Само че в същия ден, 2 август, хиляди се събраха на Бузлуджа – сред борове, при зной, с горящи скари, барбекюта и политически речи, от които въздухът сам пламва. Там опасност не видя никой. Там Бог мълчеше.

Но в Кости Бог проговори – поне според владиката Арсений, който, по думите на присъствалите на сутрешната литургия, обявил, че горските пожари са "Небесно наказание" заради нестинарските огньове. Забележителна интерпретация. Аз ще си позволя да предложа алтернативна. Може би, ако Бог е действал чрез пламъка, го е направил в отговор на празничната заря, която Арсений лично организира и финансира за Великден в Бургас – един фойерверк на суетата и егоцентризма.

Истинският проблем не е в пепелта под нестинарските нозе. Истинският проблем е в страха на институциите от искреното, от живото, от народното. Страх от онази сакрална сила, която не се подчинява на политически цикли, нито на църковни конюнктури. Защото нестинарството е съпротива – мълчалива, но непреклонна. То не е спектакъл, а вяра. Диалог между кръвта на предците и земята, която още не сме продали.

Аз лично бях в село Българи. Видях как нестинарите минаха през жаравата, както всяка година. Видях и как нито един висш политик – нито депутат, нито министър, нито дори културен чиновник – не се яви. Те бяха по плажовете, на коктейлите, сред своите удобни истини. Ние бяхме сред въглените, с крака в пепелта и глави в небето.

И затова днес, с пълна отговорност и съзнание, официално каня председателя на Народното събрание, министър-председателя и президента на Републиката на нестинарските игри догодина в Българи и Кости. Не зная кои ще са тогава – има още много вода да изтече и много огньове да изгорят. Но онези огньове, които ще горят в душите на хиляди разочаровани българи, ще бъдат далеч по-опасни от жарава в центъра на село.

Ще чакаме. Ще ви чакаме. За да видим дали първите в държавата ще се осмелят да застанат до народа. Да отстоят едно от малкото автентични, все още живи звена между миналото и бъдещето на България. Да изберат светлината на нестинарския огън пред мрака на удобното мълчание.

Ако не дойдете, нестинарството пак няма да угасне. Но ще се върне там, откъдето е дошло – на тайни поляни в горите, в шепа отдадени хора, в нощни огньове, които никой няма да забележи. Ще оцелява тихо, като въглен под пепелта. Ала с всяка година, с всяка пропусната възможност, вие – управници и духовници – ще оставате все по-далеч от истинския пламък на този народ.

Догодина ние ще бъдем там. Огънят също. Въпросът е: ще дойдете ли и вие?

Заглавието е на Клуб Z. Публикуваме текста със съгласието на автора.