Рая Назарян потвърди, че не желае да е следващият служебен премиер.

С председателката на Народното събрание (НС) днес започнаха срещите на новия президент – Илияна Йотова, с лицата от т. нар. домова книга, които са общо десет.

На излизане от президентството Назарян, която е представител на ГЕРБ, каза пред репортерите:

„С нея (Йотова) се обединихме по аргументите, които аз неведнъж съм споделяла пред вас и ги споделихме – че едно политическо лице, което и да е то, един от 240-те, който и да е председател на Народното събрание, той принадлежи на определена политическа формация.

Дори и да не участва в следващите избори - защото няма как служебният премиер да бъде и регистриран кандидат за народен представител – усещането за липса на безпристрастност ще бъде високо и това по някакъв начин ще попречи на очакванията на избирателите за този прозрачен процес.“

По думите на Назарян същото се отнася и за вътрешния министър - „който също трябва да бъде максимално безпристрастен и отдалечен от политическите формации и кандидатите за народни представители“.

С това председателката на НС, изглежда, намекна, че депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Бойко Рашков не бива да става отново служебен вътрешен министър.

В последните дни името на бившия директор на НСлС, бивш избран за главен прокурор и бивш МВР-шеф Рашков се спряга за поста в евентуално служебно правителство с премиер Андрей Гюров. Депутатът от ПП-ДБ потвърди, че би приел да оглави МВР, ако бъде поканен, с готовност да не се кандидатира отново за народен представител.

Бойко Рашков бе вътрешен министър в периода май 2021 – август 2022 г.

Тогава се проведоха два парламентарни избора, в които имаше активни действия на МВР по спиране купуването на гласове. И действително, в т. нар. рискови секции изборната активност рязко намаля. Това бяха и единствените парламентарни избори в последните 16 години, в които ГЕРБ не бе първа политическа сила.

При Бойко Рашков бе извършен и арестът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за едно денонощие, който след това съдът обяви за незаконен.

До ден днешен Рашков е подлаган на остри критики и нападки от страна на представители на ГЕРБ и ДПС, които, изглежда, бяха най-потършевши от мерките срещу купения вот.

Иначе, след въпрос защо при тези аргументи за безпристрастност са били одобрени промените в Конституцията, включващи и председателя на НС като вариант за служебен премиер (ГЕРБ също подкрепи поправката и дори бе неин вносител), Рая Назарян не даде конкретен отговор: 

"Вие виждате, че този текст е диспозитивен за разлика от всички останали права и задължения на председателя, които са императивни, в Конституцията. Този текст е диспозитивен и президентът може да избира сред... И въпросът е дълбоко дискусионен. Самият Конституционен съд също не може да се обедини и да постигне консенсус по тази тема."

Според Назарян е очевидно, че изборите вече няма как да са на 29 март, каквито нагласи имаше. Тя подчерта, че решението дали те да са на 19 април (каквито са слуховете - б.а.) ще е на президента.