Гърция пак се приближава до ръба на фалита и излизане от ЕС. Партньорите от Еврозоната днес повториха на левичарското ѝ правителство, че няма да получи пари, докато не изпълни ангажимента си поет преди месец за оздравителни финансово-икономически реформи.

Гръцкият министър председател Алексис Ципрас поиска извънредна среща с лидерите на Германия, Франция, Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата тази вечер успоредно с току-що започналата в Брюксел среща на върха. Изявленията на партньорите му обаче не бяха окуражаващи.

„Искам да кажа: не очаквайте решение, не очаквайте пробив. Това не е правилният формат“, каза германският канцлер Ангела Меркел на пристигане в Европейския съвет. „Решенията се вземат в Еврогрупата (финансовите министри на Еврозоната – б.а.) и така ще остане“.

„Това, за което ще апелирам на тази среща, казах го и на едните, и на другите, е да се спазват ангажиментите“, заяви френският президент Франсоа Оланд. „Има споразумение, което е постигнато на 20 февруари и потвърдено на 24 февруари. Трябва да се приложи това споразумение“.

„Шокира ме не това, че гръцкото правителство прави усилия за бедните. Искаме Гърция да накара най-богатите хора да плащат данъци“, добави той.

„Ключово тук е да отстояваме ангажиментите поети в Еврогрупата на 20 февруари“, каза финландският министър-председател Александер Щуб. „Трябва да сме уверени, че изпълняваме решенията, които сме взели“.

Белгийският му колега Шарл Мишел протестира срещу затворения кръг, в който ще бъде обсъждан гръцкият въпрос.

„Смятам, че това е грешка в метода“, каза той. „Белгийският парламент не е давал мандат нито на Германия, нито на Франция да преговарят от негово име“.

Мишел посочи, че Гърция дължи 7 милиарда евро на страната му и че всички останали членки на Еврозоната са засегнати по подобен начин.

Ципрас, който дойде на власт с протестния вот на гърците срещу европейската политика на бюджетна строгост, днес продължи да настоява, че Европа трябва да я смени. Еврозоната и МВФ на два пъти спасяваха Гърция от дефолт, похарчвайки за това близо 240 милиарда евро. В момента Атина дължи само на държавите от общата валута близо 200 милиарда евро.

„Европейският съюз се нуждае от смели политически инициативи, които уважават както демокрацията и така договорите“, така че да оставим зад нас кризата и да тръгнем към растеж“, беше единственото, което 40-годишният гръцки премиер каза на влизане в Европейския съвет.

Преговорите между правителството му и кредиторите (ЕС, ЕЦБ и МВФ) са в задънена улица. Те смятат, че крайнолевият кабинет не осъществява намеренията си за реформи залегнали в споразумение с Еврогрупата от 20 февруари, а вместо това увеличава социалните разходи срещу това, което нарича „хуманитарна криза“.

Минималната работна заплата в Гърция и 518 евро на месец. Ципрас беще обещал постепенно да я увеличи на 715 евро. Минималната работна заплата в България е 360 лева или почти 185 евро.

В същото време не е ясно дали Гърция може да посрещне плащанията по дълга си, срокът за две от които е утре. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц каза, че положението на Атина е „опасно“ и тя се нуждае спешно от 2-3 милиарда евро.

Правителството иска 1,9 милиарда евро печалба от гръцките облигации в ЕЦБ, които то може да получи съгласно споразумението за дълга от 2012 година. То чака и разрешение да емитира тримесецни ДЦК за около 1 милиард евро. Утре е падежът за над 300 милиона евро дължими на МВФ и още 1,6 милиарда евро по ДЦК.

В интервю за телевизия „Алфа“ днес вицепремиерът Янис Драгасакис призна, че правителството има ликвиден проблем и може да закъса с плащането на заплати и пенсии, защото не е получавало траншове от спасителните заеми от миналия август.

В същото време той  протестира, че техническият екип на ЕС в Атина надвишавал правомощията си, защото искал да види бюджетите на всяко отделно министерство.

Ципрас пък разкритикува европейските „технократи“, защото поискали предварителни консултации по „хуманитарен“ закон, въвеждащ купони за храна и безплатно електричество за най-бедните.

Разтревожени вложители продължават да теглят влоговете си от гръцките банки и ЕЦБ днес вдигна с 400 милиона евро до 69,8 милиарда евро тавана, с който гръцката централна банка може да рефинансира банките в страната.

Миналата седмица председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум намекна, че Атина може да се види принудена да въведе капиталов контрол, ако банките в страната изпаднат в ликвидни затруднения.