В България продължава да няма достатъчно на брой разследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи.

Това се казва в раздела за страната ни от огласения днес от Европейската комисия доклад за върховенството на закона в страните членки.

През миналата година също бе изтъкната липсата на достатъчно такива наказания в страната ни.

Все пак България има известни постижения въз основа на препоръките от доклада за 2023 г.

Така например страната ни изцяло е изпълнила препоръката да увеличи усилията за адаптирането на съставянето на ВСС по европейските стандарти за съдебните съвети. (Това стана през промени в Конституцията, които обаче има риск да бъдат отменени от Конституционния съд - б.р.)

Налице е допълнителен напредък при предприемането на стъпки за адаптиране на съответната правна рамка с цел избягване на дългосрочно командироване на съдии за запълване на вакантни постове. Това е направено по европейските стандарти за командироването на магистрати. (Мярката бе заложена в проект за изменение на Закона за съдебната власт от предишния правосъден министър Атанас Славов. Служебното правителство обаче фактически блокира процеса и проектът е "на трупчета" - б.р.)

Има известен напредък в ускоряването на подготовката на законодателни промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние, особено чрез участието на юридически органи в избирането на неговите членове.

Частичен успех е отчетен в ускоряването на работата за подобряване на прозрачността при разпределението на държавните реклами, най-вече при при тези, сключени чрез посредници като медийни агенции.

Все още обаче няма напредък в гарантирането на подобрена ефективност на разследванията и на достатъчно на брой разследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи, както и на институционални реформи в антикорупционната комисия.

Не сме напреднали и в подобряването на интегритета на заемащите висши изпълнителни постове в съответствие с европейските стандарти. Това се отнася най-вече за гарантирането на ясни стандарти на интегритет за правителството, както и за наличието на съответните санкционни механизми.

Въз основа на всичко това и предвид събитията, случили се в посочения период и ангажиментите на България по нейния национален план за възстановяване и устойчивост, Европейската комисия излиза с препоръки към страната ни.

• България трябва да предприеме стъпки за адаптирането на правната рамка с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии за запълване на вакантни постове. Реформата трябва да се извърши по европейските стандарти за командироването на магистрати.

• Да продължи с проектите за законодателни изменения, насочени към подобреното функциониране на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние, особено чрез участието на юридически органи в избирането на неговите членове.

• Да продължи с плановете за приемане на механизъм за въвеждането на предпазни клаузи при процедурите по назначаването на избраните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет. Трябва да бъде гарантирана тяхната независимост и да бъдат взети предвид европейските стандарти, особено по отношение ролята на Висшия прокурорски съвет при назначаването и освобождаването на главния прокурор.

• Страната ни трябва да гарантира достатъчно на брой разследвания, наказателни преследвания и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи, както и ефективна работа на антикорупционната комисия.

• Необходимо е подобряване на интегритета на заемащите висши изпълнителни постове по европейските стандарти. Това трябва да стане най-вече като се гарантира наличието на ясни стандарти за интегритет на правителството, както и на адекватен санкционен механизъм.

• Властите в София трябва да продължат работата си за подобряване на прозрачността при разпределението на държавните реклами, особено сключените чрез посредници.

Какво още се казва за България

В България остават предизвикателствата пред качеството на законотворческия процес, се казва в общата част на доклада.

Новите промени в българската конституция са довели до ограничаване на правомощията на президента при назначаването на служебни правителства, както и до разширяване на възможностите за отправяне на питания до Конституционния съд.

„Винаги, когато препоръчваме конституционни промени, това се дължи на трайни проблеми в съответната страна“, отговори на журналистически въпрос зам.-председателят на ЕК за прозрачността и ценностите Вера Йоурова.

Тя допълни, че страните членки сами определят какво да се промени в техните конституции.

„В България наблюдаваме доста неустойчива обстановка, затова приканихме да се обмисли промяна в Конституцията“, уточни Йоурова.

В докблада още се казва, че доверието в съдебната система у нас е под 30 на сто. Страната ни е започнала да преразглеждане стратегията си за борба с корупцията и е разделил комисията за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ЕК отчита, че у нас е била създадена работна група за изготвяне на правила за поведението на участниците в управлението. Но остава да бъде решен въпросът с независимостта на регулаторите.

В страната ни се обсъждат възможностите за повишаване на независимостта на обществените медии.

България е сред страните членки, предприели положителни стъпки за подобряване на достъпа до обществена информация.

В същото време у нас се наблюдава забавяне при назначенията на мандатни длъжности.