Населението на Европейския съюз към 1 януари 2025 г. е 450,4 милиона души, или с над 1 милион повече, отколкото към началото на 2024 г.

Това сочат най-новите оценки на Евростат, публикувани днес, когато се отбелязва Световният ден на човечеството.

Източник Евростат

Населението на ЕС расте за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради COVID-19. Растежът може да се обясни до голяма степен с увеличението на миграцията. От 2012 г. насам отрицателният естествен прираст e компенсиран от положителна нетна миграция, посочва Евростат.

Спрямо 1960 г., когато в съюза са живеели 354,5 милиона, към 1 януари 2025 г. населението на държавите членки се е увеличило с 95,9 милиона души. Темпът на растеж обаче постепенно се е забавил през последните десетилетия. Докато през 60-те години на миналия век населението на ЕС се е разраствало средно с около 3 милиона души на година, то през периода 2005–2024 г. само с около 0,9 милиона души на година. 

Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е Германия (83,6 милиона души), на другия полюс е Малта (около 600 000 души). 

В България към началото на 2025 г. живеят 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г., сочат данните на Евростат.

За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души, припомня БТА.

В трите най-многолюдни държави в ЕС - Германия (19 на сто от населението на съюза), Франция (15 на сто) и Италия (13 на сто), живеят почти  половината (47 на сто) от всички хора в него, сочат данните към 1 януари т. г.

За една година има спад на населението в 8 страни, най-значителен е в Латвия, Унгария (въпреки шумнорекламираните демографски политики при Орбан), Полша и Естония.

Сред 19-те страни от ЕС с най-голям ръст са Малта, Ирландия и Люксембург.