Конституционният съд запази т. нар. домова книга, от която президентът може да избира служебен премиер. Това става ясно от произнасянето на съда днес. Причината - не е постигнато съгласие със 7 гласа от 12-те съдии. 

"Днес, 24 юли 2025 г., Конституционният съд се произнесе по конституционно дело №38/2024 г. Делото е образувано по искания на 55 народни представители от 51-вото Народно събрание, на 53-ма народни представители от 51-вото Народно събрание и на президента на Република България за установяване на противоконституционност на промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65, ал. 1, изр. второ; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7, т. 1 и §8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г.).

Конституционният съд не постигна изискуемото от чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство за постановяване на решение по същество.

Съдиите Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев поддържат становище за недопустимост на исканията.

Съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенов и Невин Фети намират исканията за основателни, а оспорените разпоредби – за противоконституционни.

Съдиите Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова намират исканията за неоснователни, а оспорените разпоредби за конституционосъобразни.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии".

Това съобщиха от съда.

Преди година, когато отмени повечето от последните промени в основния закон, КС се раздели 6 на 6 за някои от разпоредби и на практика не успя да вземе решение за тях.

Няколко месеца след това се състоя частичната смяна на състава му и депутати от БСП, "Възраждане" и ИТН, както и президентът Румен Радев го сезираха отново за домовата книга и двойното гражданство на народните представители.

При т. нар. ротация в състава съда напуснаха представители и на двата лагера – "за" и "против" домовата книга. В първия бяха Константин Пенчев и Филип Димитров, а в във втория – Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска.

На позицията си от юли, че "домовата книга" не нарушава Конституцията, остават Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова.

Колегата им Борислав Белазелков, който през юли гласува, че няма проблем с тези изменения в основния закон и двама от новите в КС – Орлин Колев и Галина Тонева, сега застават на позицията за недопустимост на исканията за ново произнасяне.

Виждането, че "домовата книга" и двойното гражданство на депутатите противоречат на основния закон и следва да бъдат обявени за невалидни, запазват Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. Към техния "лагер" сега са се присъединили назначените от президента проф. Сашо Пенов и Невин Фети.

Ето какви са мотивите на съдиите:

Съдиите Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев считат и трите искания за недопустими по следните съображения:

чл. 21, ал. 6 от закона за конституционния съд установява правилото, че когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания;

ясната разпоредба на чл. 151, ал. 3 от Конституцията, която установява правилото, че частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

Съдиите Павлина Панова, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенов и Невин Фети намират исканията за допустими. Техният аргумент е, че има две конституционни дела с един и същ предмет. Първото дело, по което съдът вече се е произнесът, частично променя конституционната рамка и към момента едновременно действат изменени и запазили действието си конституционни разпоредби. Поради това съдиите не възпроизвеждат изложеното в това решение становище за противоконституционност, а само го допълват, където е необходимо.

Според съдиите Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова искането за установяване на противоконституционност на извършените промени е неоснователно, а разпоредбите не са противоконституционни.

Тези не намират за необходимо да посочват други мотиви освен изложените по предишното дело, според които тези промени, с които се въвежда непрекъснатост във функционирането на парламента, са в рамките на принципите и духа на основния закон и не ангажират компетентността на Великото народно събрание. И това, че промените са направени от обикновено народно събрание не може да е основание за обявяването им за противоконституционни.