Парламентът прие на второ четене промени в Закона за вероизповеданията, с които за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП).

Този текст подкрепиха 186 народни представители от всички парламентарни групи, а един от "Продължаваме промяната-Демократична България" гласува "против", предава БТА. Но това не е бил бившият министър на правосъдието Атанас Славов (ПП-ДБ), който е конституционалист и църковен настоятел и вече изрази мнение против предложените промени (Текста му за Клуб Z - виж долу). Той не е участвал в гласуването, макар да повтори и днес мотивите си.

Наименованието на друго вероизповедание не може да съдържа думата "православна", както и производни или сходни думи, записаха още депутатите в закона. Този текст пък беше одобрен с гласовете на 173 народни представители, 11 депутати от МЕЧ се въздържаха. 

Поводът за измененията в Закона за вероизповеданията е решение на Върховния касационен съд от 16 декември миналата година, което постановява регистрация на религиозна общност с наименование "Българска православна старостилна църква" (БПСЦ).  

С днешното окончателно гласуване на промените депутатите на практика прескочиха не само съдебното решение на ВКС, но и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

От минлия век

БПСЦ възниква като Триадицка епархия (по едно от старите имане на София – Триадица) на старостилната Гръцка истинно-православна църква – т.нар. Синод на противостоящите. Иначе българската старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият синод начело с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма съществуването ѝ бе невъзможно, затова реалната ѝ история започва след падането на режима, припомни lex.bg.

Църквата на старостилниците подава документи за регистрация пред Софийския градски съд през 2011 г. Той се обръща към Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет за бележка и от там посочват, че регистрирането на втора православна църква противоречи на конституцията и на Закона за вероизповеданията. Но на свой ред искат становище от Светия синод.

Според синода църквата на старостилниците е идентична с вече регистрираната Българска православна църква. Случаят засяга въпрос от национално значение, единствено БПЦ може да използва думата „православна“ в името си и да представлява източното православие в България, отговарят оттам. Все пак правят компромис – съгласяват се да се регистрира, но само като „българска старостилна“, без да съдържа „православна“ в името си.

ЕСПЧ

Затова жалбоподателите се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2023 г. той се произнася в полза на старостилниците. Обявява, че държавата трябва да гарантира религиозния плурализъм и следва да остане неутрална и безпристрастна в отношенията си с различни религии и групите в тях, като направи така, че спорещите страни да са равнопоставени и да се уважават.

70 са регистрираните религии с храмове у нас според регистъра на дирекция „Вероизповедания“ към МС. Почти всички са различни клонове на християнството. И към момента има две, съдържащи „православна“ в името си – Българската православна църква и Истинно православна българска църква, която има два храма – „Св. блажена Матрона Московска“ и „Св.св.Козма и Дамян Римски“, като и двата са в Пловдив.

"Сериозно следва да се постави въпросът за противоконституционността на законопроектите в частта, в която задължават българският съд да пререши окончателно приключили производства. В такава ситуация българският съд ще бъде изправен пред две възможности: Първата: да приложи пряко Европейската конвенция за правата на човека, по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията (принцип на примата на международното право над вътрешното в случай на противоречие), и да не се съобрази със законова разпоредба, която противоречи на конвенцията. Втората: съдът в рамките на новооткрито производство да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на тази част от закона", написа Атанас Славов в анализа си за Клуб Z. 

Иначе мнозинството реши още в двумесечен срок от влизането в сила на приетите днес разпоредби регистрираните вероизповедания и заявителите по неприключилите производства за първоначална регистрация да променят наименованието и уставите си в съответствие с измененията и да заявят промяната за вписване в регистъра на вероизповеданията със статут на юридически лица към Софийски градски съд, приеха окончателно депутатите.

Регистрираните вероизповедания, които не изпълнят горепосоченото задължение и нямат висящо производство за вписване на промени, произтичащи от неговото изпълнение, се прекратяват.

Приетите промени в Закона за вероизповеданията влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”.