Въпреки че Италия и Франция са стратегически партньори в Европейския съюз, последните седмици показаха ясно, че между Рим и Париж съществуват сериозни разминавания по водещи международни теми, предава БТА, цитирайки водещите медии в двете страни. Премиерът Джорджа Мелони и президентът Еманюел Макрон влязоха в индиректен сблъсък, който осветли различията им по въпросите за Палестина, търговските отношения със САЩ и миграционната политика.

Макрон обяви, че Франция ще признае Палестинската държава през септември, по време на сесията на Общото събрание на ООН. Това решение предизвика бурни реакции във френския политически спектър – от подкрепа от страна на социалистите и зелените, до остра критика от десницата, която го нарече „подарък за Хамас“.

Италия, чрез Мелони и външния министър Антонио Таяни, изрази резерви. Според тях подобно признание би било „контрапродуктивно“, ако не е резултат от завършен политически процес. Мелони подчерта, че подкрепя идеята за палестинска държавност, но не и за „признаване на нещо, което не съществува“. 

Сделката между ЕС и САЩ за митата също разкри напрежение. Макрон бе критикуван във Франция, че е приел „асиметрични клаузи“, които поставят европейската индустрия в зависимост от американския газ и оръжия. Марин Льо Пен нарече споразумението „политическо и морално фиаско“.

Мелони, макар и предпазлива, приветства самия факт на постигната сделка, като подчерта, че търговска война между ЕС и САЩ би имала „непредвидими и опустошителни последици“. Въпреки това, италианската опозиция я обвини в „предателство пред тръмпизма“ и провал в мисията да бъде мост между двата бряга на Атлантика.

Италия получи удар от Съда на ЕС заради иновативната си схема с Албания, при която мигранти се прехвърлят в центрове извън страната. Франция също бе критикувана за споразумението с Великобритания, което предвижда размяна на мигранти „един за един“. И двете страни се оказаха под обстрел заради опити да ограничат миграционния натиск чрез спорни механизми.

По отношение на Русия, Мелони и Макрон се оказаха в идентична ситуация – техни изказвания бяха включени в руски списъци като „прояви на русофобия“. Италия реагира остро, извиквайки руския посланик, докато Франция все още мълчи. Това показва, че въпреки различията, двете страни остават обединени в подкрепата си за Украйна.

Италия и Франция демонстрират различни подходи към глобалните предизвикателства. Мелони залага на прагматизъм и предпазливост, докато Макрон търси символични жестове и лидерство. Тези разминавания не са просто дипломатически нюанси – те очертават дълбоки стратегически различия в визията за бъдещето на Европа.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".