Президентските избори през 2026 г. ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на България. След два мандата на Румен Радев – президент, чиято откровено проруска ориентация многократно компрометира европейския път на страната – е необходимо ясно противопоставяне на геополитическото отклонение, което се задава. На фона на засилващата се поляризация и активизация на антиевропейски сили, изборът на единен проевропейски кандидат не е просто политически въпрос, а стратегическа необходимост.

Разделението на проевропейските сили

Фрагментацията в демократичната, проевропейска общност не е нов проблем. След управлението на ОДС възникна линия на т.нар. алтернативен "европеизъм", която, вместо да надгражда крехките демократични устои, потърси компромиси с БСП и реализира проекти в полза на руските интереси – най-емблематичен от които е „Големият шлем“.

Тази хибридна политика, съвместима с Кремъл, бе продължена и от ГЕРБ, като на практика доведе до разделение между две визии за европеизъм: такава, която допуска влияние от Русия, и такава, която му се противопоставя категорично.

Коректно е да се признае, че дори и правителства преди ГЕРБ, в контекста на наследени зависимости и обществена симпатия към Русия, са се стремили да не я настройват срещу себе си. Да си припомним – тогава в Кремъл бе Елцин, а не Путин. Но фактът, че тази линия на съобразяване с Москва бе запазена и задълбочена след идването на Путин, доведе до дълбоко разцепление в проевропейския лагер и го направи уязвим.

Днес тази уязвимост се използва от проруски сили, които – макар формално малцинство – често доминират обществения дебат чрез инструменти като президентската институция, Българската православна църква и партии като „Възраждане“. Последната бе изкуствено подхранена от ГЕРБ – от една страна, като канал за връзка с Кремъл, от друга – като плашило пред Запада, което да легитимира ГЕРБ като „необходимото зло“ в борбата срещу проруското влияние.

Рискът в това изкуствено поддържано противопоставяне е, че когато настъпи момент за избор, лидерите на „Възраждане“ неизбежно ще застанат на страната на Кремъл. Да се разчита, че Костадинов ще играе самостоятелно и ще осуети проруската консолидация е наивно – в крайна сметка Москва ще диктува играта, а лостовете ѝ са многобройни и доказано ефективни.

Затова, въпреки че над 65% от българските граждани подкрепят членството на страната в ЕС и НАТО, фрагментацията в проевропейския лагер създава реален риск проруските сили да спечелят изборите за президент – както показа опитът на Румъния, Полша и Словакия.

Проблемът с партийните кандидати

Основна пречка пред излъчването на единен проевропейски кандидат е загубеното доверие между политическите формации, както и засиленото влияние на Делян Пеевски в процесите на вземане на решения. Кандидат, издигнат самостоятелно от ГЕРБ (с Ново начало) или от ПП-ДБ, няма шанс да спечели, най-малкото по две причини:

1. Няма да бъде приет като надпартиен и обединяващ.

2. Няма да получи подкрепата на избирателите на другия партньор.

Пример за това е неуспехът на проф. Анастас Герджиков през 2021 г. – кандидатура, подкрепена от ГЕРБ, но възприета като партийна. Макар да доминира политическия пейзаж в продължение на две десетилетия, ГЕРБ загуби последните два президентски избора не само защото техните кандидати бяха спуснати „отгоре“, а защото проевропейският вот остана разделен.

Картината се усложнява още повече от фигурата на Пеевски – санкциониран за корупция, но с растящо политическо влияние. Легитимната тревога на мнозина е, че всяка кандидатура, зад която стои ГЕРБ, ще трябва да бъде „одобрена“ и от Пеевски – неофициално, но реално. А това я прави неприемлива за мнозинството демократични и европейски настроени избиратели.

Още по-обезпокоителен е фактът, че Борисов сам призна ролята си в победата на Радев през 2016 г., което повдига въпроси за неговата независимост от Москва. Не можем да знаем какви зависимости и натиск може да бъдат задействани от Кремъл в решаващ момент.

Решението: предварителни избори

Единственият реалистичен път към обединение е провеждането на предварителни избори в рамките на демократичната, проевропейска общност. Те ще дадат:

  • Легитимност – кандидатът ще бъде възприет като избор на широка обществена база, а не на партийно задкулисие.
  • Прозрачност – процесът ще бъде ясен и открит.
  • Участие и ангажираност – всеки проевропейски избирател ще може да участва, включително симпатизанти на ГЕРБ, които не приемат влиянието на Пеевски.
  • Дългосрочен ефект – това ще бъде пример за демократична култура и гражданска отговорност и ще изгради имунитет срещу кремълско влияние.

Изборът на кандидат чрез предварителни избори, основан на ясни ценности – демокрация, върховенство на закона и категорично противопоставяне на руското влияние, е единственият път към успех. Това ще гарантира и че кандидатът не е компрометиран от връзки с олигархични или корупционни среди.

Необходимостта от спешни действия

Въпреки видимите различия, проруските сили имат способността да се обединят в критичен момент. Опитът на Москва в координация на такива усилия е доказан – чрез финансиране, медийни операции и политически натиск. В същото време връзката между ГЕРБ и Пеевски отблъсква значителна част от демократичната общност, което води до демобилизация и опасност от ниска избирателна активност.

Изборът на общ, легитимен, демократичен кандидат може да преобърне този сценарий – не само да гарантира победа на изборите, но и да изгради траен щит за българската демокрация.

България има нужда от президент, който не само символизира, но и активно защитава нейната европейска принадлежност. Това няма как да бъде постигнато чрез компромиси с автократични и корупционни интереси. Необходими са смелост, решителност и нов подход – чрез предварителни избори и активно участие на гражданите.

---

Коментарът е от фейсбук профила на Илиян Василев, откъдето го препечатваме с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.