61 на сто от българите смятат, че страната им има полза от членството в ЕС.

Този показател е най-нисък в цялата Общност, но бележи покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г.

Това показват резултатите от проучване на Евробарометър за Европейския парламент от зимата на 2025 г. То отчита исторически нива на одобрение за членството в ЕС, свързани с мира и сигурността.

Проучването е проведено между 9 януари и 4 февруари. Участие са взели 26 354-ма граждани от всички 27 страни членки. Допитването е под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервюта в Чехия, Дания, Финландия, Малта, Холандия и Швеция. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

• 74 на сто, или почти три четвърти от гражданите на ЕС, смятат, че страната им е получила ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г.

Малко по-добре от България са Франция, Гърция, Чехия и Австрия - всяка с по 65 одобрение на еврочленството.

Като основна причина за ползата от членството 35 на сто от респондентите посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността. За 54% от анкетираните в България като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС. На второ място с по 29% са поддържането на мира и укрепването на сигурността, както и подобряването на сътрудничеството между страните членки.

• 66%, или две трети от европейските граждани искат ЕС да поеме по-важна роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. На национално равнище резултатите варират от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44% в Полша. България е близо до средното ниво с 62%,като отстъпва съвсем малко на Хърватия, Италия, Унгария и Словакия  с по 63% и Франция с 61%.

• Гражданите на ЕС като цяло са на мнение, че държавите членки трябва да бъдат по-обединени, за да могат да се справят с настоящите глобални предизвикателства (89%). За 76 процента ЕС се нуждае от повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства. И тук данните за България са близки до средните за ЕС – съответно 84% и 73%.

• Отбраната и сигурността (36%), както и конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) са определени като областите, върху които ЕС следва да се съсредоточи най-много, за да утвърди позицията си в света. В България като най-ключова тема са посочени конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%). Следват енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%) и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%). Отбраната и сигурността, които са начело в Европа, у нас са едва на пето място с 26 на сто.

• Икономическите въпроси и тези, свързани със сигурността, също са на преден план, когато става въпрос за темите, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. За 43 на сто от хората в ЕС приоритет при евродепутатите трябва да бъдат инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот, следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%). За българите на първо място са инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), следвани от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%) и борбата срещу бедността и социалното изключване (40%). И тук отбраната и сигурността у нас остават на пето място по значение (20%).

• Една трета, или 33% от анкетираните в ЕС, очакват жизненият им стандарт да намалее през следващите 5 години. Това е със 7 процентни пункта повече, отколкото през юни-юли 2024 г. Българските респонденти обаче са по-оптимистично настроени. Само 25% смятат, че жизненият им стандарт ще намалее през идната петилетка.

• Сред ценностите, които гражданите искат Европейският парламент да защитава, на първо място е мирът (45%), следван от демокрацията (32%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (22%). За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).

• 50% от респондентите определят имиджа на ЕС като положителен. През последното десетилетие по-добри са били данните само през пролетта на 2022 г-, след руската агресия в Украйна. Тогава са отчетени 52 на сто одобрение. Имиджът на Европейския парламент е положителен за 41%. Дяловете на българските анкетирани с положителна представа за ЕС и Европейския парламент са над средните нива за Общността - съответно 54% и 49%.

• 62 на сто от гражданите на ЕС искат Европейският парламент да играе по-важна роля. В сравнение с февруари-март 2024 г. увеличението е 6 процентни пункта.  По този въпрос показателят за България е сред най-ниските в ЕС (44%). Но има и позле - Дания (41%), Естония (39%) и Чехия (34%).