Мавриций е държавата, която напълно отговаря на цветущата българска поговорка – „да си на г*за на географията“. Четирите му острова са разположени в югозападния Индийски океан, на около 900 километра източно от Мадагаскар. Практически в нищото – южно от големите морски транспортни коридори, далеч от всяка една развита икономика. Мавриций няма никакви природни изкопаеми и ресурси, а допреди 40 години е бил бедна колониална икономика, изградена върху неефективни захарни плантации.

Британският икономист и Нобелов лауреат Джеймс Мийд през 1961 година предсказва, че бъдещето на Мавриций ще е трагично. Седем години по-късно, малката и забутана островна държава става независима. Народът й пък изобщо не е съгласен с мрачните прогнози на британските икономисти, въпреки че по това време Мавриций е с БВП на глава от населението от едва $500. 

Свободна търговия и чуждестранни инвестиции

Политиците в Мавриций мъдро осъзнават, че нито те, нито самото население по това време разполага с достатъчно знание за развитие на някакви невероятни и грандиозни бизнеси и проекти. Затова и започват бързото разтваряне на островната икономика към все по-свободна търговия и чуждестранни инвестиции. Данъците за всички се държат ниски, като държавните разходи рядко са надвишавали драстично 20% от ВБП (за сравнение, днес в България са над 40%, а в ЕС средно са около 45%). Но за разлика от повечето други африкански държави (пък и някои европейски, като България), хората в Мавриций знаят, че относително ниските данъци и свободната търговия са изключително важни фактори за икономическия просперитет, но сами по себе си не са достатъчни. Трябват още справедливи закони, даващи на гражданите и частния сектор водеща роля в развитието на държавата, защитена частна собственост, справедлив съд, малка и ефективна администрация, и като цяло принцип държавната власт да бъде партньор, който не се меси там, където нейните граждани се справят по-добре без нея.

Мерките в тези посоки също се появяват. Например, основната философия гражданите и частният сектор, а не политиците и чиновниците, да са водещи в държавното развитие се вижда добре в това, че всички държавни делегации на Мавриций в международните организации имат представител именно на предприемаческото и бизнес съсловие. Частният сектор е създал своя Съвместен икономически съвет, който излъчва тези представители, среща се официално (а не задкулисно и под сурдинка) с министър- председателя и прозрачно участва в изработването на всички държавни ключови икономически политики.

Конституцията на Мавриций гарантира по абсолютен и безспорен начин защитата на частната собственост. Докато Българската конституция споменава думите „частна собственост“ два пъти (първото споменаване е в член 17), а “държавна и общинска” – четири пъти, Конституцията на Мавриций започва (член 3) със защитата на собствеността като основно право и свобода на гражданите и повтаря „частна собственост“ (в различни формулировки) цели 32 пъти. „Държавна собственост“ не се споменава нито веднъж. Институциите пък са изградени по британски модел, като за политическата стабилност голяма заслуга имат и самите граждани/избиратели. Интересен факт е, че нито веднъж избирателите на Мавриций не са гласували мнозинство на една партия, която да ги управлява – резултатът е здрава демократична и коалиционна култура, при която политиците още преди изборите знаят, че ще трябва да си сътрудничат официално и открито.

Резултатът от всичко това е изключително подобряване на конкурентоспособността, а от там и забележителен икономически и обществен напредък. Мавриций днес се класира съответно на 5-о и 8-мо място в двата световни индекса за икономическа свобода, на 20-о и 29-о място в двата индекса за бизнес условия, на 29-о в световния търговски индекс, на 45-о в световния индекс за конкурентоспособност и т. н. По тези и много други индекси, като изключим този за туризма на WEF, където е втора, държавата Мавриций заема непоклатимо първото място на своя континент (Африка).

Средният годишен икономически растеж на островната държава от независимостта си до ден днешен е смайващите 5%. Като изключим едно свиване през 1980 година, следствие на рязка промяна в паричната политика, Мавриций никога не е имал рецесия в историята си. Чуждите инвеститори бързо забелязват тази малка прогресивна страна в Индийския океан, която за разлика от всички наоколо е с желязно защитена частна собственост и свободна инициатива, и започват да инвестират все повече. Мавриций бързо се превръща във възникващ финансов и комуникационен център между Индия, Китай и Африка, но със стабилно участие на европейски капитали.

Най-често даваните примери за успеха на Мавриций са Изключителните зони за износ (EPZ) и туризма. Първите са обособени територии (вече покриващи значителна част от самата държава), в която местните и чужди предприемачи са освободени от повечето данъци и регулации, собствеността им е абсолютно защитена и им е позволено да движат капиталите си абсолютно свободно (включително към и извън страната, което никой там не тълкува като „източване“ или „колонизиране“). Скоро след създаването си, тези зони се превръщат в центровете на икономическо развитие на страната, като успехът им като наети работници и генериран износ надминава многократно дори визията на създателите им. 

Вторият световно признат успех на Мавриций е в туризма

Преди 60 години, островната страна е имала всичко на всичко 1803 туристи. Днес те гонят 2 милиона на година. Интересното е, че дълги години туризмът е бил почти изцяло пренебрегнат в държавната визия на Мавриций, тъй като островните държавни чиновници са считали, че страната има неподходящо за тази дейност географско местоположение. Заслугата за развитието му е изцяло на местните предприемачи и на чуждестранните инвеститори. Политиците остават на заден план, като едно от малкото им условия е предприемачите в туризма да не строят високи хотели и сгради. Почти всичко останало се оставя в ръцете на частния сектор. Той показва завидна способност да се координира сам, като дори агресивната рекламна кампания на Мавриций се осъществява под шапката на Еър Мавриций – националния, но частен, превозвач (разбира се, в партньорство с останалия туристически бизнес). Природата на Мавриций също се опазва предимно чрез желязната защита на частната собственост, а не чрез поставянето й под държавна такава. Страната има само един национален парк и един резерват, които са създадени, за да защитят наистина уникалните видове. 90% от земите и горите са частни (дори частната собственост на плажни ивици е позволена), но работещият съд и малкото, но ефективни регулации просто дават правилните стимули, така че собствениците не тровят съседите си и развиват дейностите си устойчиво (иначе просто ще претърпят съответните глоби или негативите от собствената си дейност). 

Разбира се, не всичко в Мавриций е цветя и рози. Правени са много политически и икономически грешки през този половин век на независима държавност, въвеждани са много грешни субсидии, налагани са много грешни ограничения. Но забележителното в малката страна е, че когато политиците са виждали, че тяхно решение не работи, те са го премахвали. Тоест, признавали са си грешките и са се поправяли, пък макар и понякога със закъснение. Което е рядко срещано качество, дори и сред политици в люлките на световната демокрация.

В крайна сметка, през 2013 година, бившата английска колония, някога дом единствено на захарни плантации и намираща се на средата на нищото, става по-богата държава от България. С което доказва, че за да живееш добре не е задължително да си на геостратегическо място между 3 континента, да лежиш върху огромни запаси нефт или диаманти, или да градиш някакви грандиозни социални, политически и икономически експерименти.

Рецептата за успех не е нито сложна, нито нова – трябва да защитиш собствеността на гражданите, техните фирми и чуждите им партньори, да им дадеш свободата да се грижат за себе си и семействата си, да търгуват и поемат рискове свободно и да не ги обременяваш с държавни дългове и парични експерименти.
Тогава, дори да си малка островна държава, населена от шепа народ и разположена „на г*за на географията“, бързо ставаш глава на регионалното и континенталното икономическо развитие. Както е направило африканското чудо Мавриций.

Няма никакво чудо. Всичко е резултат на здрава работа, дисциплина и воля. (Сър Анеруд Джагнот, Президент на Мавриций).

Мавриций е рай... Тук е красиво и всички работим заедно. (М. Рамбони, шофьор на такси в Мавриций).

 

Статията на Владимир Каролев е написана за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.