ГЕРБ-СДС остава първа политическа сила с 22, 8%, но партньорите ѝ в управлението БСП и ИТН губят подкрепа. Това се вижда от ново социологическо проучване на „Маркет линкс“.

То е национално представително, сред 1007 лица над 18 години, като е извършено в периода 18 – 28 август по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета. Съобщава се, че е изпълнено „съвместно“ с bTV, което би трябвало да означава, че е финансирано (поне частично) от медията.

Подкрепа за партиите

При евентуални предсрочни избори партийната подкрепа за различните политически субекти не се променя съществено.

Подкрепящите ДПС-Ново начало се увеличават леко до 12, 6%, което ги приближава като резултат до втората политическа сила – ПП-ДБ (13,3%), докато за „Възраждане“ се отчита спад в подкрепата – 9,7%.

„Имаме една относително устойчива картина през последните три месеца с едно или две важни изключения. Първо, ДПС-Ново начало като трета политическа сила, е с много близък резултат до ПП-ДБ. „Възраждане“, както обичайно сме казвали, е с такава подкрепа в проучванията, защото те успяват да мобилизират много от периферията си в предизборните кампании. Когато обаче няма избори на хоризонта, декларираната подкрепа за „Възраждане“ е по-ниска“, обясни социологът Добромир Живков, цитиран от bTV.

„Със сигурност резултатите на ДПС-Ново начало идват в голяма степен от конформизъм, а и от натиск и формиране на страх, особено в по-малките общности на страната – граждани, които, според мен, са принудени да се идентифицират с определени политически сили. Случват се много неща, ако сте чели по изборите какво става – дали ще се спре на някое село водата, за да се постигне точно определен резултат, или кметът ще бъде много активен – това течение с трансферите на кметовете дори“, каза още той, като уточни, че говори за преминаването на кметове от ГЕРБ към ДПС-Ново начало, информира още bTV.

Всъщност, до момента трансфер на кметове от ГЕРБ към ДПС-Ново начало не е имало.

Резултатите на „Има такъв народ“ (3%) показват спад в подкрепата – под 4-процентната бариера, а БСП е на границата – с 5%. Това са другите две партии, които официално имат представители в правителството. ДПС-НН се води само подкрепяща, макар да се смята, че тя има много по-сериозно влияние върху властта.

„Малките участници в управляващата коалиция прогресивно губят подкрепа на декларативно ниво. Доколко това ще се случи на следващи предсрочни избори, е трудно да прогнозираме, но това не носи позитиви за тези участници в управлението“, коментира Добромир Живков.

Опозиционните МЕЧ и „Величие“ също са на ръба, съответно, с 4, 2 и 4, 1%.

А АПС около Ахмед Доган е със само 0, 5% подкрепа, сочи проучването. Припомняме, че вчера бе обявено официално началото на учредяването на тази формация като партия, което трябва да продължи няколко месеца заради сравнително тежките законови процедури.

Изследването не отчита нова потенциална партия на президента Румен Радев. Според социолога подкрепа за него ще дойде от хората, които не гласуват.

Каква е оценката за посоката на развитие на страната? Данните показват, че близо две трети от анкетираните са с отрицателна настройка.

„Тази оценка, както обичайно, ни казва, че оценяващите негативно страната, или песимистите, са значително повече, в пъти повече от тези, които са с позитивни нагласи. Най-висока беше тази негативна оценка, както и позитивната беше най-ниска, след разпада на сглобката март месец 2024 година, докато сега имаме относителен паритет“, обясни Добромир Живков.

Най-много отчетени отрицателни нагласи има през месеците март и април тази година – заради напрежението, свързано с предстоящото ни влизане в еврозоната и съпътстващите го протести, и заради разговора за това дали да има референдум.

Доверие в правителството и парламента

Недоверието към правителството продължава да расте плавно – това също показват данните.

„През последните три месеца забелязваме спад в доверието в кабинета. Сега, трябва да кажем, че това е летният сезон. Можем да видим при съживяването на активния политически сезон как ще се развият нещата, но като цяло имаме склонност да се деполитизираме в месеца, в който депутатите почиват. Но като цяло сме с константно недоверие“, обобщи Добромир Живков.

Това плавно нарастващо недоверие към правителството той обясни с това, че не изглежда сякаш то самостоятелно управлява държавата – „изглежда сякаш зад кабинета и зад премиера има други фактори, които взимат решения“.

„Общото усещане е, че държавата се управлява по един не особено прозрачен начин“, заключи социологът.

Според проучването с по-високо недоверие от министрите и кабинета „Желязков“ се ползват народните избраници в 51-вия парламент.

„Традиционно, парламентът е с най-ниско доверие от българските институции, заедно с българската правораздавателна система и в частност прокуратурата. Тук, все пак, не сме свидетели на тези 7 – 9%, при които приключи 50-ото Народно събрание, така че мисля, че можем да кажем, че сме в една много силно негативна, но все пак устойчива ситуация с доверието в парламента“, каза Добромир Живков.

По думите му симпатизантите на опозиционните политически сили имат най-високо недоверие в парламента. Това са избиратели както на ПП-ДБ, така и на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ.

Общият фон е, че неодобрението остава високо.

Мобилизация за предсрочен вот

Проучването показва още, че хората са все по-малко мобилизирани за потенциални предстоящи избори.

„Мобилизацията пада, защото ние, дори когато сме в предизборна ситуация, отчитаме около 47-48% през последните две години, реално се явяват около 42-43% на избори. В момента имаме 41%, което би означавало, че ако скоро имаме избори, ще имаме още по-ниска избирателна активност“, обясни социологът.