Европейската комисия днес очерта рамките на единния цифров пазар, за чието създаване ще предложи законодателство след месец и половина.

Заместник-председателят на Комисията Андрус Ансип заяви, че ако Европа е премахнала границите между държавите, във виртуалното пространство те все още съществуват, което е абсурдно в 21 век.

Всеки ден европейците и техният бизнес се сблъскват с множество пречки - от блокиране на достъпа на географски принцип или неефективност на трансграничната доставка на колетни пратки до несвързаност на електронните услуги, подчерта той. 

Цифровите услуги твърде често остават в националните граници. В същото време единен цифров пазар в ЕС би помогнал на растежа и заетостта.

"Нека премахнем всички тези огради и стени, които блокират работата ни онлайн. Когато ползват интернет, хората трябва да могат също така свободно да пресичат националните граници, както в реалния свят", каза Ансип. "Трябва да се помага на иновативните предприятия, за да се разрастват по цялата територия на ЕС, а не да остават затворени в рамките на своя национален пазар". 

"Европа не може да бъде начело на цифровата революция с разпокъсана, различна за всяка от 28-те държави членки нормативна уредба за далекосъобщителните услуги, авторското право, информационната сигурност и защитата на данните", каза Гюнтер Йотингер, комисар за цифровата икономика и цифровото общество." Нуждаем се от европейски пазар, който да дава възможност за разцвет на нови стопански модели, растеж на новосъздадени дружества и възползване на промишлеността от "интернет на нещата". 

Ансип очерта три основни области, в които Комисията ще съсредоточи действията си за създаване на единен дигитален пазар през идните пет години на мандата си.

Първата е улесненият достъп на потребителите и предприятията до цифровите стоки и услуги. Това означава преди всичко улесняване на трансграничната електронна търговия - особено за малките и средните предприятия (МСП), с хармонизирана нормативна уредба за защита на потребителите и за договорите, както и с по-ефикасна и достъпна по цена доставка на колетни пратки. Днес едва 15 на сто от потребителите пазаруват онлайн от друга държава от ЕС. 

Улесненият достъп предполага и премахване или намаляване на блокирането на географски принцип и модернизиране на законодателството в областта на авторското право, за да се гарантира равновесие между интересите на творците и на публиката. Накрая той изисква и опростяването на режима на ДДС, особено за малките и средните предприятия, които се затрудняват от прилагането на чуждестранните данъчни разпоредби. Свързаните с ДДС разходи, дължащи се на различни изисквания, се оценяват на 80 млрд. евро годишно посочва Комисията.

Втората област на действие ще бъде създаването на подходяща среда за цифровите мрежи и услуги. Това ще рече наличие на високоскоростен достъп до интернет и на сигурни мрежи. За да насърчи инвестициите в инфраструктурата, Комисията ще извърши преглед на действащата нормативна уредба за далекосъобщенията и медиите.

Ансип подчерта и значението на радиочестотният спектър за възможностите и качеството на интернета и необходимостта държавите-членки да подобрят координацията се при предоставянето му и европейски подход в управлението му. В Европа въвеждането на най-новата далекосъобщителна технология 4G значително се забави, тъй като не бяха предоставени подходящи радиочестоти.

Комисията съобщи и че ще потърси начини  да се засили доверието в онлайн услугите (интернет търсачки, социални медии, онлайн магазини за приложения и др.) чрез повече прозрачност  и бързо отстраняване на незаконно съдържание. Според нейната статистика сега 72 на от потребителите на интернет в Европа се опасяват да ползват онлайн услуги, защото се тревожат, че трябва да разкрият твърде много лични данни. 

Като трета област на действие Ансип посочи изграждането на европейска цифрова икономика и цифрово общество с потенциал за дългосрочен растеж.

Промишлеността в ЕС включва 2 милиона предприятия с 33 милиона работни места. Ансип посочи, че Комисията ще се стреми да улесни всички промишлени сектори във внедряването нови технологии и успешния преход към интелигентна промишлена система (б.р. известна като Industry 4.0). Това предполага и ускорено разработване на общи стандарти, тъй като осигуряването на оперативната съвместимост на новите технологии е важно за конкурентоспособността на Европа.

Комисията посочи, че се стреми също промишлеността и обществото да се възползват максимално от основаната на данни икономика. Големите масиви данни, създавани от хора или от машити, които циркулират сега, като например тези за климата, спътникови изображения, цифрови снимки и видеозаписи, записи на трансакции за закупуване или сигнали на глобалната система за определяне на местоположението (GPS), са богатство, но пораждат и предизвикателства, свързани със собствеността, защитата им или със стандартите. Същото се отнася и за облачните услуги, чието използване бързо се разраства: прогнозира се делът на цифровите данни, съхранявани в облака, да се увеличи от 20 на сто през 2013 година, на 40 на сто през 2020 г. 

Европейските граждани трябва също да могат да ползват от оперативно съвместимите електронни услуги - от електронното управление до електронното здравеопазване и намиране на работа, посочи Ансип.