Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?  

На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник „България и еврото“ от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф Аврамов.

Книгата ще бъде представена официално на 23 септември от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а заедно с автора в разговора ще се включи и икономистът Николай Василев. 

Написан на разговорен и достъпен език, този полезен наръчник събира на едно място отговорите на най-належащите въпроси и предоставя важни и практични съвети, както за индивидуалните граждани, така и за представителите на малкия и средния бизнес. 

Изданието прави равносметка на дългия път, критериите и предпоставките, които доведоха до приемането на еврото у нас. В книгата също са обобщени мерките, които Националният план за въвеждане на еврото предвижда във връзка с публичната администрация, превалутирането, данъците, лихвите и ценните книжа. 

В „България и еврото“ на доц. Аврамов читателите ще открият: 

  • Имаме ли задължение за преподписване на трудови договори, договорите с банките, застрахователните компании и доброволните пенсионно-осигурителни фондове?
  • Ще се превалутират ли автоматично пенсиите, банковите сметки? А какво ще стане с глоби, данъци, акцизи, такси?
  • Как се очаква да се отрази еврото на растежа на заплати, БВП, кредитния рейтинг, инвеститорския интерес към страната и откриването на работни места?
  • Анализ на доводите на противниците на еврото.
  • В кои държави ще използваме валутата без нужда от обмен?
  • Какво предвижда Националният план за въвеждане на еврото в Република България?
  • Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната – нейните предимства и аргументирана критика на недостатъците ѝ?
  • Кои нормативни актове трябва да имаме предвид като граждани и като собственици на фирми?
  • Какъв е периодът на двойно обозначаване на цените?
  • Какъв е периодът на двойно обращение на лева и еврото?
  • В какви срокове ще се обменят парите в брой и къде? Ще ни струва ли нещо?
  • Какви улеснения, гаранции и сигурност за фирмите ще донесе еврото?
  • Как ще повлияе на туризма?
  • Как ще се отрази на дейността на банките?
  • Как изглеждат евромонетите и евробанкнотите и как да разпознаваме фалшиви евробанкноти? За какви детайли и защити да следим?
  • Предложения на автора за бъдещите юбилейни български евромонети – как българските символи ще бъдат припознати от всички граждани в еврозоната.

„България и еврото“ оборва някои от най-често разпространените митове около последиците, които приемането на еврото ще доведе за страната ни (като т. нар „гръцки сценарий“ и опасенията за галопираща инфлация). Подкрепен с факти от дългогодишната си кариера на икономист, доц. Йосиф Аврамов посочва, че влизането на България в еврозоната ще доведе до финансова стабилност, както за публичния, така и за банковия сектор. 

Написана с цел да успокои читателя и да му даде правилните инструменти, за да взима информирани решения, тази книга ще бъде е ценен помощник в планирането на личните финанси за години напред. 

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и доктор по икономика.

Йосиф Аврамов. Снимка "Сиела"

През 2025 г. той е ангажиран с международен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г. и съдържа раздел за еврото и България, „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „България в преддверието на еврозоната“, „Финансов инженеринг в телекомуникациите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Данъчен и митнически контрол“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат.

* * *

Из „България и еврото“ от доц. Йосиф Аврамов

Снимка "Сиела"


Българската икономика и българският потребител следва да се възползват от следните основни предимства от въвеждането на еврото: стабилна валута; ниска инфлация; ниски лихвени проценти; прозрачност на цените; премахване на разходите за обмен на валута; по-интегрирани финансови пазари с подходящо ниво на регулиране и надзор; по-ефикасна икономика; рамка на по-стабилни публични финанси; по-силен глас на ЕС в световната икономика; улесняване на международната търговия и реален символ на европейската идентичност. Фирмите от еврозоната, които се разплащат в евро са по-малко уязвими на глобални валутни колебания.

От съществено значение е, че на заетите в производствената сфера и администрацията, както и на обслужващия ги счетоводен персонал, трудовите договори, в които възнаграждението е изписано в български лева не следва да се преподписват. От 1.01.2026 г. заплатите, а също и сумите по граждански договори, автоматично ще се преизчисляват в евро по курс 1,95583 лв.

Във връзка с това е необходимо да се посочи също, че:

1. Няма предпоставки левът да се обезцени, докато България влезе в еврозоната и параметрите на валутния борд дотогава няма да бъдат нарушени. България има стабилна макроикономическа позиция и добро състояние на текущата и капиталовата сметки. При тези показатели левът не само стои стабилно, но дори може да се допусне, че е подценен спрямо еврото. В подкрепа на това е приетото изменение на Закона за БНБ в началото на 2020 г.

2. В България ще се плащат по-ниски лихви по кредити и по-ниски разходи за трансакции, т.е. при равни други условия ще има повече пари.

3. България ще генерира привличане на повече инвестиции, както чуждестранни, така и местни. Въвеждането на еврото ще подобри дългосрочните перспективи за икономическия растеж. България ще има силна международна валута и устойчива парична стабилност, установена от паричната политика и надзора над банките от ЕЦБ. Тези политики ще се водят професионално и няма да е подвластна на вътрешни политически интриги. Това със сигурност ще подобри бизнес климата и институционалните условия в страната, респективно и доверието на местните и чуждестранни инвеститори към България.

4. Еврото не е панацея за решението на всички икономически проблеми в България, но със сигурност влизането в еврозоната ще даде силен стимул за реформи и усилия за подобряване на конкурентоспособността чрез по-силни институции, ефективна администрация, гъвкаво трудово законодателство. Тези реформи трябваше да се случат отдавна и без тях трудно страната ни ще се отмести от последните места в класациите на страните от ЕС, в повечето от които е на последно място. Също и няма да има възможност да се възползва от ползите, които членството в еврозоната предоставя, а те са значителни.

5. Няма предпоставки България да последва примера на Гърция и такива твърдения са изцяло неточни. Още преди приемането на еврото Гърция през 2002 г. имаше големи фискални дефицити и нива на дълг, доста над Маастрихтските критерии в комбинация със структурни проблеми и неефективната бюрокрация. Финансовата криза през 2007/2008 г. допълнително влоши ситуацията. България от години поддържа строга финансова дисциплина и отдавна отговаря на критериите за дълг и дефицит. Ето защо сравнението със ситуацията в Гърция не е уместна за България.

Правителството на България, ако не желае нашата страна и занапред да е в периферията на ЕС, а да е партньор с държавите от еврозоната, както и да участва във вземането на решенията заедно с тях и ако желае по-тясна интеграция с ЕС, то членството ѝ в еврозоната е най-естествената стъпка в тази посока. Това предстои да стане най-важното събитие за България след приемането ѝ в ЕС. Позитивите за България от влизането ѝ в еврозоната могат да се отнесат към три основни групи – икономически, банкови (в т.ч. капиталовия пазар) и имиджови. Трудно е да се оцени коя от трите е най-важна.

Икономическите позитиви, които ще донесе влизането в еврозоната са най-малката група от общите облаги, въпреки че за тях се говори най-много. В тях влизат: повече инвестиции, търговия и туризъм, както и повишен кредитен рейтинг, по-ниски лихви и инфлация. Аграрният сектор получава субсидии от ЕС, индустриалният сектор изнася продукцията си в страните членки.

На второ място, в България все още има сектори, като капиталовия пазар, които са доста неразвити. Логичен е въпросът как обаче брокерските фирми, пенсионните дружества, асетмениджърите (управителите на фондове) усещат това? Капиталовият пазар на Румъния към българския е в съотношение 10 към 1, при положение че двете страни влязоха заедно в ЕС. След 2019 г. и Северна Македония има по-голям капиталов пазар от българския.

Третата група позитиви не е възможно да се измерват в конкретни числа, но по принцип имат най-голяма стойност и са свързани с международния имидж, престиж и авторитет на страната, като стане част от евро-зоната.

В книгата авторът си е поставил и трудната задача да разсее една широко тиражирана митологема за предполагаемата уж голяма инфлация, когато ще настане при влизането в еврозоната. Опасност от изкуствено увеличение на цените няма, тъй като на пазара властва конкуренция, дори напротив – цените на някои продукти като бялата техника например би трябвало да се понижат и да се уеднаквят с тези в страните от еврозоната.