Аз бях трол

Марат Буркхард е работил два месеца в сградата на ул. „Савушкина“ в Санкт Петербург, където се намира прочулият се вече Център за изследване на интернет – т.нар. фабрика за тролове. Там работят стотици хора, на 12-часови смени, срещу заплата от 700 и повече долара.

Марат е бил в отдела, който отговаря за регионалните сайтове в Русия, а задачата му е била да участва активно във форумите с прокремълска позиция. В интервю за радио „Свобода“ той описва един обичаен ден в Центъра:

- Марат, написа в блога си, че прекараното време в Центъра за изследване на интернет ти е дало достатъчно материал за цяла книга. Защо изобщо реши да се захванеш с това? За забавление, за приключение?

- Да, приключение е точната дума. Според мен никъде другаде по света не съществува подобна работа.

- Трудно ли се добра до работата?

- Да, трудно беше. Трябва да напишеш първо примерни текстове и после те решават дали си подходящ за работата. Подбират много внимателно.

- Какви текстове?

- Първо те карат да напишеш нещо неутрално – Вегетарианството: "За" и "Против". След това започват задачите по същество. Например, какво мисля за хуманитарните конвои в Донецк.

- Трябваше ли да криеш личните си убеждения?

- Да, аз имам прозападни убеждения. За мен е естествено, а за тях не е. Изобщо не споменавах моите възгледи. В противен случай нямаше да ме наемат и щяха да ме изхвърлят веднага. Непрекъснато провеждат идеологически проверки. Няколко пъти ме хващаха, просто бях невнимателен.

- Веднага ли ти предложиха заплата от 45 хиляди рубли (около 700 долара - б.р.) или постепенно увеличаваха възнаграждението, преди да стигнеш тази сума?

- Веднага ми дадоха тази заплата. Стига да си изпълнявам нормата. Като в истинска фабрика е. Има норми за произвоство и ако ги изпълниш, получаваш 45 хиляди месечно. Нормата е 135 коментара за 12-часова смяна.
 
- Колко отдела има в Центъра?

- Сградата е нова, има четири етажа. Има отдел за социалната мрежа LiveJournal, новинарски отдел, отдел, където се създават новини и демотивиращи колажи, както и отдел за видео производство. Но аз никога не съм влизал в тези отдели. Всеки си има отделен офис, бюра, компютри и никой няма право да се разхожда по етажите. Всеки си седи на мястото.

- Колко човека бяхте в твоя отдел?

- Двайсет.

- И ти ли работеше по 12 часа на ден?

- Да, работих и през деня, и през нощта.

- Трябваше ли да си в офиса или може да се работи и от дома?

- Не може да се работи дистанционно. Идва нощната смяна и сяда на компютъра на дневната.

- Т.е. седиш в офиса по 12 часа и изобщо не излизаш? Защо са толкова дълги смените?

- Работиш два дни, после два дни почиваш. Просто работиш по 12 часа вместо по 8.

- С какво се занимаваше твоят отдел?

- Ние коментирахме под постове. Всеки град и село в Русия си има свой собствен сайт с форум за коментари. Някой например напише нещо – някаква новина – и нашата задача беше да я коментираме. Разделяхме се на два отбора от по трима. Един от нас е „Злодеят“, който не се съгласява с нищо и критикува властите, за да придаде усещане за автентичност на форума. Другите двама започват дебат с него. Например: „Не, изобщо не си прав. Всичко е вярно в тази статия“. Единият например ще публикува някаква графика или снимка, подходящи за темата. Другият пък ще постне линк към нещо друго, което подкрепя аргументите им. Разбирате ли? Злодей, снимка, линк.

- А вие седите на едно място и се разпределяте кой коя роля ще изпълнява?

- Да, точно това е абсурдното. Не си говорим, защото сме заети. Всеки коментар не трябва да бъде по-кратък от 200 знака. И просто трябва да седиш и да пишеш, и пишеш без край. Не си говорим, защото виждаме на екрана какво пишат другите. Но всъщност изобщо не ни трябва да го четем, защото е глупост. Някой пише новина, други я коментират, но не мисля, че истинските хора изобщо си правят труда да четат всичко това.

И така ние тримата прекосяваме страната, спираме се във всеки форум от Калининград до Владивосток. Създаваме илюзията за истинска активност във форумите. Пишем и си отговаряме. Има ключови думи и тагове, които са необходими за търсачките. Дадоха ни пет ключови думи – Шойгу, министър на отбраната, руската армия. Тримата трябваше задължително да включим тези думи в коментарите си. Не могат дори да бъдат съкращавани, а понякога е трудно да пишеш толкова коректно.

ТИПИЧНА ЗАДАЧА:

Тема: Войски на НАТО са инфилтрирани в армията на Украйна

Ключови думи: новини, Украйна, Русия и Украйна, Украйна политика, НАТО, наемници

Задача: Постави темата за обсъждане в 35 местни форума

Работата започва след първия пост, който трол от друг отдел публикува в социалната мрежа LiveJournal под името flcrbgrjn. Той пише, че чужди наемнии се бият на страната на украинската армия и слага линк към видео, което твърди, че показва двама американски войници в югоизточния град Мариупол.

"Хунтата в Киев редовно насъсква медиите си срещу Русия и те лъжат безсрамно и безскрупулно. Те твърдят, че руски военни се бият на територията на Украйна, но отказват да покажат доказателство (защото няма такова). Но когато става дума за украинските въоръжени сили, окопаните в Киев американски пионки казват, че няма доказателство за присъствието на чужди наемници и западни шпиони сред тях. Лъжат и дори не се изчервяват.“

Този пост се появява първо в първия форум от списъка, който е изготвен по азбучен ред – Астрахан. После се появява „Злодеят“, който работи под името Яна24. Така триото започва работа. Първо се оспорва публикуваното от flcrbgrjn.

“За какви наемници от НАТО говориш? Снимали някакъв американец там и какво? Изобщо не е ясно какво са правели там. Русия както винаги обвинява Украйна за нещата, които самата тя прави. Всички говорят за вашите собствени наемници и все още не ги изтегляте“.

После идва ред на средния трол, който остро отговаря на „Злодея“, отрича написаното от Яна24 и поства линк към втора статия, която пише за американски войници в Мариупол.

"Прочете ли изобщо текста? Ако следиш темата, трябва вече да знаеш колко много доказателства бяха показани, че войната в Украйна продължава, защото Западът и Порошенко не искат мир. Бяха намерени вещи на западни войници, а сега откриха и самите войници. А намериха ли доказателства за руски войници в Украйна? Или самите войници? Не!“

Следващият по реда си е тролът със снимката, който обвинява Запада в лицемерие и добавя демотивиращ колаж за акцент.

„Западът е толкова двуличен. Всеки път Западът обвинява Русия за войната, а в същото време изпраща наемници от НАТО да се бият в украинската армия. Това е политика на двойния стандарт!“

Следва и демотивиращият колаж.

След форума в Астрахан идва този в Бийск. После са Брянск, Велики Новгород, Владивосток, Волгоград, два форума във Воронеж, няколко национални форума – например „Чупакабра“, накрая на азбуката са Чита и Чеерповец.

Разбира се, че има и други коментари, но темата вече е излязла на върха в резултатите от търсачката Яндекс.

- Марат, коя е най-странната или смешна задача, която си получавал?

- Най-смешно беше, когато американският президент Барак Обама беше сниман да дъвче дъвка в Индия и после я изплю. „Трябва да напишеш 135 коментара за това и не бъди притеснителен в думите си. Пиши каквото искаш, само слагай думата Обама по-често и добавяй всякакви глупости.“

В задачите винаги трябва да включваш заключение, което вече е подготвено – че Обама е черна маймуна, която не знае какво е култура. Водиш го в древна Индия и той ти дъвче дъвка там. Това е смешно, защото са готови да използват и най-дребния детайл. От друга страна, изобщо не е смешно. Това е абсурдно и преминава всякакви граници.

- Основната задача на фабриката е да се пише по форуми, управлявани от идеологически противници на Русия. Кой върши това?

- Има украински отдел, има и английски отдел. Те бомбардират сайтовете на CNN и BBC. Имат си свои цели – сред тях е New York Times, а не градският сайт на Самара.

- Ти знаеш чужди езици. Предложиха ли ти работа в чуждите отдели?

- Да. Имах интервю за работа в английския отдел, но започнаха да ме питат за моите убеждения. Аз отговорих, че съм аполитичен и нищо не следя. Очевидно това ми отряза пътя. За да отида в този отдел, трябва да отговарям по очаквания от тях начин. Заплатите в този отдел са повече от 45 хиляди рубли – 65 хиляди и нагоре.

- Има ли хора, които работят в социалните мрежи? Например във фейсбук?

 - Да, има си специални хора за фейсбук. Има около 40 стаи с 20 човека във всяка и всеки си има отделни задачи. Пишат по цял ден и не е позволено да се смееш дори. Може да те уволнят за това. Задачите се сменят всеки ден – може да е Обама, Меркел, може да е Гърция, Северна Корея.

Младите хора, които вършат тази работи, нямат представа кое е важно по тези теми. Дори и политолог не може да разбира от целия свят, но там от хората се очаква да пишат за всичко. И не е важно как пишеш, можеш да възхваляваш или да ругаеш. Важното е да слагаш ключовите думи.

Всеки ден изпращат по един, който разяснява темата на деня, за да оформят подходящото съдържание. Така служителите поне имат бегла представа за какво става дума. Но и самият лектор познава твърде слабо темата и така ситуацията изглежда напълно абсурдна. Понякога ни тестваха идеологически с 15-20 въпроса. Всеки, който допусне дори две грешки, трябва отново да се яви на тест. А който е безнадежден, веднага се уволнява.

- Какво питат на тези тестове?

- Например питат какво прави Русия, за да подпомага Донецката народна република? Много е трудно да отговориш, а имаш само няколко думи на разположение. Има и по-лесни въпроси – Кой е Псаки? (Говорителят на Държавния департамент Джен Псаки е честа мишена на троловете – б.а.).

- Вероятно темата за Украйна е основната?

- Да, замерят Украйна с каквото намерят.

- Как работи вашата тройка, когато задачата е да се хвали Русия, а не да се критикуват Украйна и Америка?

- Веднъж написах, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин. Такава беше задачата дословно - „Напиши, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Меркел“. Не знам откъде са го взели това, но трябваше да го напиша. Смешно е да пишеш такива неща. „Мнозинството германци...“

- “Злодеят“ участва ли и в тези задачи?

- Ако нещо е в подкрепа на Путин, „Злодеят“ трябва да изразява съмнения. Например на Коледа Путин посети службата в една обикновена селска черква във Воронеж и всичко беше сладникаво и блестящо. Първата публикация е от типа „Колко прекрасно! Колко чудесно! Колко велик и изумителен мъж е той!“. Тогава се включва „Злодеят“, който не се съгласява: „Айде стига! Путин отишъл във Воронеж, за да си напомпа рейтинга“. И после ние отговаряме: „Какво ти става на теб, за какъв рейтинг говориш! Да, той е популярен, но той не се нуждае от популярност. Просто иска да се срещне с обикновените хора“. Смешен е този пример, нали...