За българската публика Йерней Лоренци е името зад мащабния и силно визуален спектакъл „Орфей“ в Народен театър „Иван Вазов“. За самия него обаче театърът не е просто зрелище, а „междупространство“ – територия, в която актьорът и персонажът се срещат в опасна несигурност, там, където личното и фикционалното се преплитат на сцената.

Словенският режисьор споделя, че работата в България е била уникално преживяване заради вродената музикалност на нашите актьори.

„Ако бях правил „Орфей“ в Любляна, щеше да е съвсем различно. Някои части може би щяха да останат същите, но като цяло спектакълът щеше да бъде друг. Българите сте много по-музикални, отколкото сме ние, словенците“, казва той.

„Физика на тъгата“ като театрален лабиринт

През юни 2026 г. Лоренци ще се завърне в София, за да започне работа по сценичен проект, вдъхновен от романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Премиерата се очаква през септември в Народен театър „Иван Вазов“. 

Лоренци обаче не планира класическа драматизация. За него „Физика на тъгата“ е преди всичко лабиринт – както формален, така и съдържателен, в който се преплитат темите за миналото, тъгата и паметта. Самият режисьор признава, че в работата си заменя литературата с театъра и търси сценичен език, който да преведе прозата в действие.

„Този роман е лабиринт, но не само заради Минотавъра. Господинов радикално го хуманизира и демитологизира. А това, което най-много ме интересува, са три неща – миналото, тъгата и литературата. Само че аз литературата я заменям с театъра“, казва Лоренци.

Проектът ще бъде изграден по принципите на т.нар. devised theatre – форма на колективно създаване, при която спектакълът се развива постепенно в процеса на репетициите.

„Месец и половина преди първата репетиция ще изпратя на актьорите голям имейл с инструкции и домашна работа“, обяснява режисьорът. „Когато започнем репетициите през юни, вече ще имаме много материал. Аз ще подготвя мотиви, принципи и изходни точки, а след това заедно с екипа ще започнем да развиваме всичко.“

По думите му резултатът ще бъде по-скоро авторски сценичен проект по мотиви от романа, отколкото традиционна драматизация. Самият Лоренци признава, че процесът е непредвидим:

„Едва чакам да започнем, защото нямам представа какво ще се случи. Някои неща ще подготвя предварително, но истинската работа започва, когато се отворят непознати територии.“

Режисьорът смята, че понятието „драматизация“ често се разбира твърде ограничено – като механично превръщане на прозата в диалог. Според него театърът може да използва много по-разнообразни подходи. Като пример той посочва своя сценична работа по „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, където структурата на спектакъла е изградена върху поредица от действията и наблюденията на героя Расколников, вместо върху класически драматургичен диалог. 

„Думата драма първоначално означава действие“, напомня Лоренци.

„Драматургията е само един от начините да се прави театър. Например Шекспир не е седял сам на маса и не е писал пиесите си като чисто литературни текстове – той е бил изцяло театрален човек, работил с актьорски трупи, импровизации и сценична практика.“

Според режисьора именно освобождаването от тези тесни представи за драматизацията отваря нови възможности за сценичния прочит на литературата.

„Трябва да разчистим понятията, с които сме се задръстили. Драмата не е само текст. А когато разберем това, се отваря пространство от възможности.“

Отговор на някои въпроси за „Орфей“

Спектакълът е едно от значимите събития в съвременния български театър, което преосмисля античния мит за Орфей през призмата на съвременния човек. Постановката е дело на Лоренци, който е и носител на Европейска награда „Нови театрални реалности“.

В творческия екип са още: Матиц Старина – драматург, Бранко Хойник – сценограф, Белинда Радулович – костюми, Бранко Рожман – композитор.

В спектакъла участва голям актьорски състав от трупата на Народен театър „Иван Вазов“, сред които Деян Донков (Орфей), Владимир Пенев, Валентин Ганев, Александра Василева, Жорета Николова, Радена Вълканова, Дарин Ангелов, Биляна Петринска, Стелиан Радев и други.

Спектакълът не е традиционна илюстрация на мита, а сложна сценична мозайка, изградена от три нива на текст:

  1. Художествено-поетично ниво – включва текстове от Овидий („Метаморфози“), Вергилий („Георгики“), Аполоний Родоски („Аргонавтика“) и сонетите на Райнер Мария Рилке.
  2. Научно-документално ниво – използват се медицински текстове, описващи биологичния процес на умиране на човешкото тяло.
  3. Лично ниво – включва автентични истории на самите актьори за техните срещи със смъртта, запазени в оригиналния им вид.

„Орфей“ има силно присъствие и в театралните награди – спектакълът печели три отличия Награди Икар 2023: за най-добър спектакъл, за режисура и наградата на публиката. Той е отличен и като най-добро представление на международния театрален фестивал "Скупи".

Особено впечатляващо решение е, че героят Орфей, изигран от Деян Донков, произнася само една дума – „Евридика“ – през целия тричасов спектакъл. Лоренци обяснява това като образ на човек, „заключен“ в собствената си болка. 

Режисьорът работи по необичаен метод – за всеки проект поддържа два файла: „Хаос“ и „Космос“. В първия събира всичко – изображения, цитати, сънища, асоциации. Във втория постепенно редуцира материала, докато достигне до същността.

Друг характерен мотив в неговия театър е повторението – ритъм, напомнящ молитва или „китайска капка“, чрез който се създава усещане за продължително време и съзерцание. Това е своеобразен бунт срещу света на бързото скролване и кратките форми на внимание.

Йерней Лоренци не се стреми към илюзия, която приспива, а към алюзия, която събужда. Неговият театър е по-близо до православната икона, отколкото до ренесансовата картина – той търси свобода в строгите правила и в „отсъствието“ на нещата.

Ако все още не сте гледали „Орфей“ в Народен театър „Иван Вазов“, следващото представление ще бъде в края на април. А през септември 2026 г. публиката ще има възможност да види новата среща на режисьора с българската сцена – премиерата на „Физика на тъгата“.