Ливанските власти освободиха Ханибал Кадафи – сина на покойния либийски лидер Муамар Кадафи – след близо десетилетие задържане. Според Асошиейтед прес, освобождаването е станало факт след заплащане на гаранция в размер на 900 000 долара и приключване на административните процедури. Адвокатът му Шарбел Милад Хури потвърди, че клиентът му е излязъл на свобода вечерта на 10 ноември, а представители на службите за сигурност, пожелали анонимност, също потвърдиха информацията, предаде Асошиейтед прес.

Ханибал Кадафи беше арестуван през 2015 г., след като незаконно премина границата от Сирия в Ливан. Основното обвинение срещу него бе за укриване на информация относно изчезването на шиитския духовник Муса Садр през 1978 г. по време на официално посещение в Либия. Садр, роден в Иран, е основател на движението „Амал“, което днес е съюзник на "Хизбула". "Амал" обвинява режима на Кадафи, че е отговорен за изчезването. Либия категорично отрича всякаква връзка със случая.

Освобождаването на Ханибал Кадафи идва дни, след като ливанските власти отмениха забраната му за пътуване и намалиха размера на гаранцията, което отвори пътя към неговото освобождаване. Случаят с Муса Садр остава един от най-спорните и чувствителни въпроси в съвременната история на Ливан, като многократно е бил повод за дипломатическо напрежение между Бейрут и Триполи.

Кой е Ханибал Кадафи?

Ханибал Кадафи, роден през 1975 г., е един от синовете на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи. За разлика от братята си Сейф ал-Ислам и Мутасим, които играят активна роля в управлението и сигурността на режима, Ханибал е известен най-вече с дипломатически и бизнес ангажименти както и с поредица от международни скандали. През годините той е бил замесен в инциденти в Швейцария, Франция и Дания, свързани с обвинения в насилие и непристойно поведение.

След падането на режима на Кадафи през 2011 г., Ханибал се установява в Сирия, където получава убежище от режима на Башар Асад. През 2015 г. е арестуван в Ливан, след като незаконно преминава границата и оттогава е държан в ареста във връзка с изчезването на шиитския духовник Муса Садр. Въпреки че не е заемал официална длъжност в либийското правителство, семейната му принадлежност и предполагаемите му знания за събитията от 1978 г. го превръщат в ключова фигура в продължаващото разследване. Освобождаването му сега може да предизвика нови дипломатически реакции, особено сред шиитските политически сили в Ливан.

Какво е "Амал"?

Движението „Амал“ е шиитска политическа и паравоенна организация в Ливан, основана през 1974 г. от духовника Муса Садр. Името ѝ идва от арабската дума „амал“, която означава „надежда“. Целта на движението е да защитава правата на шиитската общност в Ливан, която дълго време е била социално и политически маргинализирана. След изчезването на Садр през 1978 г. в Либия, ръководството на „Амал“ преминава към други фигури, а организацията постепенно се превръща в една от най-влиятелните сили по време на гражданската война в Ливан (1975–1990).

През този период „Амал“ изгражда мощна въоръжена милиция и участва в редица конфликти, включително с палестински и християнски фракции, както и с възникващата тогава групировка "Хизбула". След края на войната движението се трансформира в политическа партия и запазва силно присъствие в ливанския парламент. От 1992 г. насам неговият лидер Набих Бери е председател на Народното събрание. Въпреки историческите си конфликти с "Хизбула", днес „Амал“ е неин съюзник в рамките на т.нар. коалиция "8 март", която поддържа тесни връзки с Иран и Сирия.

Политическият пейзаж в страната на кедъра

Политическата обстановка в Ливан остава силно фрагментирана и напрегната, с дълбоки исторически корени и регионални влияния. Страната е разделена между две основни коалиции: просирийската „8 март“, доминирана от "Хизбула" и "Амал", и прозападната „14 март“, подкрепяна от Саудитска Арабия и САЩ. През януари 2025 г. за президент бе избран генерал Жозеф Аун с подкрепата на антисирийския блок, което се възприема като отслабване на влиянието на „8 март“, макар че тя запазва силни позиции в парламента и в сферата на сигурността.

През 2005 г. убийството на бившия премиер Рафик Харири чрез бомбен атентат в Бейрут предизвика масови протести и доведе до изтеглянето на сирийските войски от страната след 29-годишно присъствие. Името на коалициятата "8 март" идва от тази дата, на която в Бейрут се провежда масова просирийска демонстрация. Международен трибунал осъди задочно Салим Аяш, член на "Хизбула", за участие в убийството на Харири, но не установи поръчителите. Това събитие задълбочи разделението между политическите блокове и засили международния натиск върху Ливан.

Днес страната продължава да се управлява чрез крехки коалиции, а външни влияния от Иран, Сирия, Саудитска Арабия и Запада остават решаващи за вътрешната динамика. Политическата нестабилност, икономическата криза и нерешените исторически конфликти поддържат Ливан в състояние на постоянна несигурност.