"Кабелът на телевизора от едната страна, кабелът на антената - от другата. Това е."

Цифровизацията произведе култова тв реклама, но две години след нейното стартиране се оказва, че не е постигнала целите си. Нещо повече, тя е "убила" ефирната телевизия. Антимонополният орган предлага промени в законодателството, които да позволят мултиплексите да разпространяват кодирани телевизии.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е достигнала до извода, че избраният модел на преминаване от аналогово към изцяло наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е довел до отлив на интереса към него, както и че не е налице достатъчно телевизионно съдържание, което да се разпространява чрез изградените мултиплекси, съобщи ведомството, след като оцени съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредби от Закона за радио и телевизия, Закона за електронните съобщения и Закона за авторското право и сродните му права.

КЗК приема, че очакваното засилване на междуплатформената конкуренция между медиите в резултат на цифровизацията не е настъпило, нито са навлезли нови участници на този пазар въпреки увеличения капацитет за пренос и излъчване на радио и телевизионно съдържание. В резултат на това според КЗК може да се твърди, че не е постигната в очакваната степен основната цел на цифровизацията, а именно - ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, осигуряване на по-добро качество и програмно разнообразие в полза на потребителите, пише в становище на ведомството.

КЗК предлага на компетентните държавни органи и на тези, разполагащи със законодателна инициатива, да преценят дали, с оглед повишаване конкурентоспособността на операторите на мултиплекси, не следва да бъде облекчено задължението им да резервират капацитет за разпространение на търговски програми със статут на „must carry“ (б.р., задължително разпространявани) и дали при техническа възможност за това не би било подходяща мярка да им се позволи да излъчват и кодирани програми (при липса на достатъчно лицензирани за разпространение през мултиплекси програми и/или при нежелание за разпространение на програмите със статут „must carry“ през мултиплекси от страна на телевизионните оператори).

КЗК също така е на мнение, че е необходимо да бъдат предвидени ясни критерии и механизми за определяне на програмите, които подлежат на задължително разпространение съгласно Закона за радио и телевизия.

КЗК е на мнение, че с оглед на разликите в моделите на предоставяне на услуги по разпространение на радио и телевизионни програми и при отчитане на разликите между обществените телевизионни оператори и търговските телевизионни оператори, които не са компенсирани с публични средства, е оправдано радио и телевизионните оператори да имат право да разрешават срещу заплащане преизлъчването на програмите им.