Европейският парламент гласува вчера в Страсбург въвеждането на „внезапна спирачка“ към търговското споразумение с Меркосур – южноамериканския общ пазар, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Мярката позволява временно спиране на тарифните преференции за определени чувствителни продукти като  говеждото и птичето месо. Регламентът трябва да бъде финализиран още днес в преговори със страните членки (Съвета) на ЕС. Ако това стане, председателката на Европейската комисия ще замине за Бразилия и на 20 декември ще подпише споразумението, около което се водят преговори вече 25 години.
Но може и да не се стигне до пътуване и подпис. Освен че няколко държави изпитват опасения, а Франция открито зове за отлагане, 145 евродепутати от най-различни политически групи искат да отнесат споразумението до Съда на ЕС. Но това може да стане само след финализиране от страна на Съвета. Съдебно решение може да отнеме между 18 и 24 месеца, а в това време споразумението няма да действа.
 

Клуб Z потърси за коментар българския евродепутат Илия Лазаров от ГЕРБ-СДС и Европейската народна партия (ЕНП). Той е единственият ни представител в парламентарната Комисия по външна търговия, където поправките бяха гласувани, преди да влязат в пленарна зала.

- Г-н Лазаров, има ли реална опасност подписването на споразумението да пропадне?

- По внесените допълнително поправки не са водени преговори. Въпросът е дали страните от Меркосур – в случая бразилският президент Инасиу Лула, който председателства в момента организацията, ще ги приеме. Колегите, внесли тези поправки, се държат самонадеяно. Те смятат, че щом ние имаме такива стандарти, значи южноамериканците трябва да се съобразяват с нас. Това е малко надменно поведение.

Има голяма вероятност да не се получи подписването сега. Ако не стане до 1 януари, иде друго председателство. И тогава влизаме в период на неизвестност и не се знае дали това споразумение изобщо ще го има, или не.

Сега това, което гласувахме, отива на триалог с Комисията и Съвета. Трябва да се види какви са резултатите от Европейския съвет на 18 декември. В понеделник италиански евродепутати вкараха устна поправка за контрол на клонираното месо. Това е общо взето смешно. Защото едва ли има такова месо, в Южна Америка нямат нужда от такова нещо. Поправката не мина в залата и не влезе в дневния ред на обсъждането. Доста хора - не само от ЕНП, но също от социалистите и либералите бяхме против.

Някои дори коментират, че италианската премиерка Джорджа Мелони играе американската игра. Защото САЩ са силно заинтересовани това споразумение да не мине. Другият заинтересован е Китай. САЩ броят Южна Америка за свой заден двор. Тръмп ще ги натиска с мита, но може и да се получи ефектът на Индия. (Заради митата на Тръмп тя тръгна да се сближава с ЕС – б.р.) Китайците са гъвкави и ще предложат интересни условия за страните от Меркосур. И де факто нашето споразумение ще отиде на втори план.

То има един ключов момент – че ЕС като цяло трябва да има статута на най-облагодетелствана нация. Т.е. да имаме най-добрите митнически условия от страна на Меркосур. Съответно и ние да им осигуряваме най-добри условия.

- Какво е значението за ЕС на едно споразумение с Меркосур?

- Много хора говорят за земеделие. А то представлява едва 6-7 процента от двустранния стокооборот. За Европа това споразумение е стратегическо. Първо, то е важно за нашата индустрия, която би могла да изнася там. Например ако един автомобил, произведен в ЕС, струва 50 000 долара, когато го изнесем в Меркосур, цената му става 75 000 долара на базата на 50-процентните мита. Ако бяхме подписали това споразумение, тази кола автоматично щеше да се продава за 50 000-55 000 долара и щеше да бъде конкурентоспособна.

На второ място, за Европа са важни всички редкоземни елементи, на които Южна Америка е толкова богата. Аржентина е втора в света по находища на литий. Първата пак е в Южна Америка, но извън Меркосур – това е Чили. ЕС вече си има сключено отделно споразумение с Чили. Това е важно и за диверсификацията.

Някои политически сили говорят за обезлесяване. Дали ще го има или не, това няма да се дължи на факта дали ние ще сключим или не споразумение. Обезлесяването се случва така или иначе в Бразилия. Но ако се сключи споразумението, в него има сериозни клаузи, които биха оказали натиск обзлесяването да не се случва. Без споразумението то ще бъде по-силно, защото Китай не се интересува оттова колко гори се изсичат в Бразилия. Друг е въпросът, че джунглите на Амазония имат огромно влияние им върху климата в целия свят.

Ние сме в пряка конкуренция. В момента се състезаваме със САЩ и Китай за един пазар, с население 270 милиона души. Като се обединят той и пазарът на ЕС, става пазар с над 700 милиона души. Това позволява да се компенсира и фриволността в международната търговия на американската администрация.

В случая колегите според мен проявиха голяма незрялост, като не навлязоха навътре в проблема. И поради вътрешнополитически конюнктурни съображения различни групи и депутати гласуваха различни поправки. В крайна сметка обаче цялата тази предпазна клауза бе одобрена с над 400 гласа и мина. Тя защитава нашите земеделски производители.

Сама по себе си тя е добра, но да видим дали е приемлива със своите поправки за колегите от Меркосур. Ще се разбере до 20 декември Ако не се стигне до пътуване и подписване, значи, че те ще са се отказали.

Нека видим дали Европейският съвет ще даде същата зелена светлина, която дадохме и ние на предпазната клауза и съответно на подписването.

- След като земеделието заема такъв малък процент в стокооборота, защо е това недоволство?

- Най-много се противопоставят нидерландците, ирландците и производителите на месо. Най-големият проблем е говеждото месо. Против са и част от птичарите, защото смятат, че пазарът на ЕС ще се наводни с подобни стоки. Няма обаче как да се случи. Пазарът е такъв, какъвто е.

Някои твърдят, че качеството на идващото от Южна Америка говеждо месо е по-ниско от европейското. Аз лично не съм съгласен. Начинът на отглеждане на животните там е много по-близък до природата и естественото отглеждане, докато в Европа е доста по-интензивен.

Освен това в Южна Америка са много по-гъвкави, като внедряват нови технологии - например в медицината - много по-бързо от европейската бюрокрация. И в бъдеще ще бъдем изпреварени, ако продължаваме с тези бюрократични процедури.

- Щом не е в земеделието, къде тогава е най-големият двустранен стокооборот?

- Основно в сферата на индустрията. И отделно – на вторичните селскостопански стоки. Френските производители на сирена, производителите на различни видове качествени храни като гъши дроб и луксозни стоки са силно заинтересовани. Защото в момента продукцията им се оскъпява. Например един камамбер, който тук струва 5 евро, в Аржентина се продава за 20 долара заради всички митнически такси. След подписването на споразумението той ще струва 6-7 долара. Същото важи да производителите на коняк, бренди. Те си имат естествен пазар, който няма да бъде утежнен от мита.

Интерес имат и производителите на автомобили – не само в Германия, но и във Франция, в цяла Европа.

Ние в България например произвеждаме много от частите, които се използват в автомобилната индустрия. Предприятието „Бер-Хелла“ в Божурище произвежда платките за климатиците на всички БМВ-та по света. Като говорим за БМВ, у нас обикновено порочно си представяме големи луксозни автомобили. Но има и малки модели БМВ за средната класа. Както има и малки модели „Ауди“.

Подобни дружества произвеждат някои от частите в Пловдив, Шумен, в различните индустриални зони у нас. Колкото повече изнасяме автомобили за Южна Америка с наши части вътре, толкова повече работа ще има за хората у нас.

- Какво още можем да изнасяме?

- Нашите производители на бренди и сега изнасят стоката си за Южна Америка. Но едно споразумение ще отвори по-широко пазарите.

- А какво внасяме?

- Ракети против градушка. Внасяме ги от Аржентина. Ако сега цената на една бройка съвсем условно е от порядъка на 100 единици поради утежняване в резултат на митнически сборове, след подписване на споразумението тя ще бъде 70 или 75 на сто от настоящата си цена. Т.е. ще имаме спад с 20-25 на сто, което за нас е добре.

Колкото повече се отворят вратите, толкова повече ще се изненадаме от това какви търговски отношения ще възникнат.

Не подпишем ли обаче споразумението заради различни наши запъвания, ще изпуснем влака, ще влязат американците, а по-вероятно - китайците. И ще бъдем в по-неизгодна икономическа позиция.