"Журналистиката не е просто бизнес. Журналистиката не е корпоративна мъгла."

С тези думи деканът на Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) към Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Веселина Вълканова коментира скандала с освобождаването на водещата Мария Цънцарова от ефира на сутрешния блок на бТВ (а от понеделник по обяд - и от цялата медия).

Проф. Вълканова изразява позицията си публично - във фейсбук профила си и изтъква какво всъщност е журналистиката.

"Ако корпоративната култура на една медия изключва публични обяснения/отговори, тя престава да е медия. 

Ако журналистиката не може да черпи власт единствено от своята свободна съвест и от доверието на обществото, тя не е журналистика.  

Ако журналистиката няма отговорност към себе си и нетърпимост към моралните компромиси, които случайно попадналите в професията правят, тя не е журналистика", пише още тя. 

С позицията си проф. Вълканова на практика става първи висш представител на академичните среди, заел позиция по наболял обществен въпрос.

Публикуваме я в цялост:

Журналистът е наеман. 

Журналистът е уволняван.

Журналистът е понижаван.

Журналистът е редактиран.

Журналистът е поучаван. 

Журналистът е порицаван.

Днешното потвърждение лично от журналиста Мария Цънцарова, че е „свалена от ефир”, отговаря на важен въпрос, който от няколко дни очакваше ясен публичен отговор. Но това е едва началото на отговорите, защото най-важните все още отсъстват.

Ръководството на бТВ отрече да са уволнявани две от знаковите лица на медията - водещите на сутрешния блок. Другият водещ и колега на Мария - Златимир Йочев, все още не е излязъл с позиция. Медията дължи ясна информация на аудиторията за това сваляне от ефир – какви са причините, кой е взел решението, оказван ли е външен натиск за него... (Малко след написването на този текст бТВ излезе с позиция, която обаче пак буди въпроси, б.р.)

Ако корпоративната култура на една медия изключва публични обяснения/отговори, тя престава да е медия. 

Ако журналистиката не може да черпи власт единствено от своята свободна съвест и от доверието на обществото, тя не е журналистика.  

Ако журналистиката няма отговорност към себе си и нетърпимост към моралните компромиси, които случайно попадналите в професията правят, тя не е журналистика. 

Професионалната общност има още по-голяма отговорност - да защитава свободата на изразяване и журналистите, избрали да са на първо място личности с обществена мисия. 

Журналистиката не е просто бизнес.

Журналистиката не е корпоративна мъгла.

Журналистиката е прозрачност. 

Журналистиката е разговор.