Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Дебатът за това дали Европейският съюз може да заприлича на държава често се води на терена на желаното. Много по-полезно е да се говори за възможното – в конкретни времеви хоризонти и в рамките на реалните правни и политически ограничения.

В краткосрочен план, до около 3 години, възможното е обвързано главно с използване на съществуващите договорни инструменти. Европейската комисия и Европейският съвет вече са формулирали обща стратегическа рамка за периода 2024–2029 г., в която централно място заемат „устойчивост, конкурентоспособност и стратегическа автономия“. Това дава политически мандат за разширяване на практиката на общи европейски инструменти: съвместни поръчки (в енергетика, отбрана, суровини), обвързани с индустриална политика на ниво ЕС. Тук не са нужни нови договори, а решения с квалифицирано мнозинство и използване на вече съществуващи правни основи, както показва и опитът с общите покупки на газ и боеприпаси.

Друг краткосрочен ресурс се крие в т.нар. преходни (passerelle) клаузи – механизми, чрез които държавите членки могат единодушно да решат да преминат от единодушие към квалифицирано мнозинство в определени области на външната политика и сигурността, без да отварят договорите. Това на практика би направило по-единна част от външната дейност на ЕС, без формализиране на федерален модел.

В средносрочен план, 3–7 години, възможното е по-тясно свързано с фискалната и институционалната архитектура. Реформата на фискалните правила, приета през 2024 г., според анализи на мозъчните центрове "Брьогел" (Bruegel) и Центъра за еевропейски политически изследвания (CEPR), отваря поле за по-силно координирана фискална политика и за повторение или надграждане на модела "ЕС от следващо поколение" (NextGenerationEU) – общия дълг за възстановяване след пандемията. Ако тази логика бъде продължена, ЕС може да се сдобие с де факто постоянен общ инвестиционен инструмент, който да изпълнява функция, близка до тази на федерален бюджет, макар и без формално да носи това име.

Тук се вписват и препоръките от доклада на френско-германската работна група за институционална реформа: ограничаване на правото на вето, диференцирана интеграция с „ядро“ и „кръгове“ на участие, реформа на Европейската комисия и укрепване на ролята на Европейския парламент. Тези промени изискват политическо съгласие, а при по-дълбоки амбиции – и промени в договорите. Но времевият хоризонт от едно–две парламентарни поколения в повечето държави членки ги прави реалистично постижими при наличие на водещи коалиции от проевропейски правителства.

Дългосрочният хоризонт, 10–20 години, е този, в който на масата излиза въпросът за реалната държавност: европейска армия, федерален бюджет с собствени приходи и по-силно политическо ръководство на ЕС. Изследвания на редица европейски мозъчни центрове подчертават, че моделът на NextGenerationEU – общ дълг, емитиран от името на ЕС, финансиран от бъдещи общи ресурси – е първата стъпка към подобна еволюция. Устойчивото му превръщане в постоянен инструмент би означавало фактическо признаване на ЕС като фискален субект – ключов белег на държавност.

Европейска армия в строгия смисъл – с общо командване, общи сили и общ политически контрол – предполага не само промени в договорите, но и дълбоко преосмисляне на отношенията с НАТО и със САЩ. В този смисъл тя е възможна по-скоро като крайна точка на процес: първо общи отбранителни способности и съвместни сили, после общо планиране, накрая – политическо решение за прехвърляне на суверенитет. Докладът на френско-германската група индиректно признава това, като поставя акцент върху постепенното засилване на Общата политика за сигурност и отбрана, а не върху внезапен скок към армия.

Общият извод от наличните институционални документи и аналитични доклади е трезвен: ЕС вече разполага с инструментите да стане „повече от съюз“, но по-малко от федерална държава в краткосрочен план; може да стане „почти федерално организиран икономически и отбранителен съюз“ в средносрочен; и има потенциал да се превърне в политическа общност с много от атрибутите на държава в дългосрочен хоризонт.

Дали това ще се случи, зависи не от юридическата изобретателност, а от политическата воля. И от това дали европейците ще приемат, че в свят на континентални сили ЕС или ще се „одържави“, или ще бъде третиран просто като по-голям пазар – без право на стратегическо мнение.