„Ако не можеш да ги биеш, присъедини се към тях“.

Във Франция днес никой не може да бие крайната десница. Така изглеждат социологическите сондажи година преди президентските избори. Потенциалните кандидати на Националния сбор – Марин Льо Пен (57 г.) и Жордан Бардела (30 г.) – са фаворити. Нито една от останалите партии не разполага с равностоен опонент.

Освен това Бардела има всички шансове на балотажа да привлече значителна част от традиционната десница – „Републиканците“. Това отваря пътя към сценарий, напомнящ възхода на Джорджа Мелони в Италия – политик, когото левицата преди изборите определяше като „неофашист“, а след това Европа прие като напълно „fréquentable“ ("посещаем", такъв, с когото може да се общува - фр.), тоест политически допустим партньор.

Правният казус около Льо Пен и ефектът върху кандидатурата

На 7 юли френски съд трябва да се произнесе по петгодишната забрана за Марин Льо Пен да се явява на избори. Тя беше осъдена за злоупотреба с европейски средства, но обжалва. Ако спечели делото, Льо Пен ще може да се кандидатира.

Експертите обаче смятат, че тя е по-твърдолинейният претендент за Елисейския дворец и следователно е по-вероятно да стимулира обединение на останалите партии – включително радикалната левица – срещу нея на втория тур. Бардела се възприема като по-приемлива фигура, включително вътре в собствената му партия: 69% от симпатизантите на Националния сбор смятат, че именно той трябва да бъде кандидатът за президент, според проучване на "Одокса" .

Сондажът на "Одокса" – една от утвърдените френски социологически агенции, специализирана в политически, социални и медийни изследвания – показва отчетливо предимство за Бардела пред Льо Пен. Бардела събира 45% положителни мнения срещу 42% за Льо Пен, а сред симпатизантите на Националния сбор разликата е още по‑ясна: 72% „много добри мнения“ за него срещу 60% за нея. 40% от французите заявяват, че биха гласували за Бардела, което е с два пункта повече от потенциалната подкрепа за Льо Пен. Освен това 57% от всички анкетирани и 86% от симпатизантите на Националния сбор смятат, че Бардела е „способен да съществува политически без Марин Льо Пен“. Проучването е проведено онлайн на 4–5 февруари сред 1005 пълнолетни французи, представителни по метода на квотите, със статистическа грешка ±2,5 пункта.

"Льо Пен е класическа заплаха за европейския проект и за еврозоната, докато Бардела изглежда по-склонен да поеме пътя на Мелони - поляризира вътре, но се държи в центъра на европейската интеграция", каза пред Клуб Z, Весела Чернева, ръководителка на бюрото на Европейския съвет за външна политика в София. 

"Ако Льо Пен все пак може да се кандидатира, нейната радикалност може да даде шанс за кандидат от център-ляво като Рафаел Глюксман. Той е известен с критиките си към популистките и антиевропейски движения, един от основателите на групата "Новата левица", която се стреми да обнови левицата в Европа", добави Чернева, подчертавайки потенциалът на Глюксман да обедини разнородни сили във вот срещу Льо Пен в президентския балотаж.

"Плас пюблик -Пе ЕС" (Place Publique–PS) се утвърди като ядрото на т.нар. „нова левица“ във Франция – проевропейско, социалдемократическо и реформаторско пространство, което се стреми да възроди левицата чрез умерен, институционален и реалистичен подход, в противовес на по‑радикалната линия на крайнолявата „Непокорна Франция“. В този контекст Глюксман играе централна роля: именно неговата листа на европейските избори през 2024 г. превърна това течение в най‑видимата и електорално успешна част от френската левица. Като съосновател на Place Publique и евродепутат от групата на социалистите и демократите, Глюксман съчетава политически активизъм с биография на журналист, писател и правозащитник, а движението му функционира в тясно партньорство със Социалистическата партия, без да се слива с нея – опира се на нейната структура, но представлява по‑широк, обновителен и модернизиран лявоцентристки полюс.

Балотаж между крайноляво и крайнодясно? 

"Преди повече от 20 години Жак Ширак спечели президентския балотаж срещу Льо Пен-баща благодарение на силите извън неговата партия, които призоваха "гласувайте за мошеника, не за фашиста". Това не беше ласкав призив, но Ширак победи", каза в интервю за Клуб Z първият български комисар Меглена Кунева, по-рано главен преговарящ с ЕС и министър на европейските въпроси. 

"Ако Марин Льо Пен е кандидат за президент, реминисценциите могат да се окажат твърде силни", добави тя. "Друга е ситуацията с Бардела и друга е Франция. Той може да преодолее по-лесно санитарния кордон, който е много по-разхлабен отколкото преди, включително заради примерите в други европейски страни".

Кунева обаче допусна възможен балотаж между крайната левица и крайната десница, които в момента са доминиращите политически сили в страната днес.

"Ако едно общество е отишло в крайности, това е напълно възможен сценарий. Няма санитарен кордон срещу крайнолявото", каза тя.

При такова развитие на събитията е възможно третата политическа сила, най-вероятно - дясноцентристката партия "Републиканците", да стане ключовият балансьор във втория тур. Клонящите ѝ по-надясно избиратели биха могли да подкрепят Бардела.

Апокалипсисът, който може и да не дойде

В ЕС засега малцина говорят открито за перспектива, при която Франция има краен десен и евроскептичен президент. На дневен ред са други кризи – Тръмп, Украйна, Иран, Китай. Но часовникът тиктака, а с него наближават и въпросите, които мнозина избягват:

  • Ще извади ли френски президент от крайна десница страната от еврото?
  • Ще блокира ли ЕС отвътре?
  • Ще подчини ли Европа на Тръмп?
  • Ще бетонира ли антиевропейския фронт на Вишеград?
  • Ще предаде ли Украйна, следвайки курса на Вашингтон?
  • Ще върне ли назад европейската интеграция?

Тези сценарии може да се окажат преувеличени. Преди всичко, защото не са реалистични както повечето популистки лозунги, годни за предизборна капмания, но не и за управление. Излизане от еврото например означава излизане от ЕС, а това е идея, която плаши огромното мнозинство европейци, включително - сред привържениците на крайната десница. Никой като че ли не се беше замислял сериозно над осъществимостта и последствията ѝ, докато гръцката дългова криза не постави евентуален "Грекзит" като опция на масата. Този път не примами никого.

По-вероятно е силно завиване на Франция вдясно да принуди Европа да направи същото – но в контролирани, приемливи рамки. Тоест, евентуален президент Бардела да бъде „мелонизиран“: възнаграден за изборния си успех, но ограничен от европейските институции и партньори.

Как Европа прави крайната десница „приемлива“

Италия вече показа модела. Мелони не се и опита да вади страната си от еврото или да игнорира правилата на еврозоната, не парализира ЕС, не предаде Украйна, не се превърна в троянски кон на Тръмп – въпреки сравнително топлите отношения с него.

Европа може да предложи на Бардела точно онова, което неговите избиратели искат:

  • по-строга миграционна политика;
  • ограничаване на климатичните амбиции;
  • дистанция от woke културата и политическата коректност;
  • по-голяма толерантност към хронично наднормените френски публични дефицити и дълг.

Що се отнася до Русия и САЩ, Националният сбор от години се стреми да се дистанцира от старите си зависимости – включително руското финансиране. Партията остро осъди и американските териториални претенции към Гренландия. Национализмът и суверенизмът ѝ ограничават възможността за подчинение на която и да е външна сила – включително на Вашингтон.

Нещо повече, Националният сбор се опитва да превърне крайнолявата "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон в обект на санитарен кордон - хвърляйки върху нея вината за неодавнашната смърт на крайнодесен активист в сблъсък с крайнолеви привърженици в Лион, пише днес "Политико". „Забравете Льо Пен. Френската политика си има нов главен злодей“, е заглавието на статията, която цитира бившия консервативен министър-председател Доминик дьо Вилпен (2005-2007 г.) с коментара, че „демонизирането" на партията на Меланшон "има само една цел: да легитимира идването на власт на френската крайна десница.“

Как би изглеждала дясно-популистка Европа догодина?

Нищо чудно тя да бъде Европа без Виктор Орбан в Унгария. Проевропейският му опонент Петер Модьор, начело на главната опозиционна партия "ТИСА" убедително води преди парламентарните избори през април. Модьор обещава да върне Унгария, главната блокираща ЕС държава днес, в европейското главно течение, ако вземе властта. САЩ изпратиха държавния си секретар Марко Рубио в Будапеща открито да обяви подкрепата им за Орбан.

В Полша е възможно дясноконсервативната "Право и справедливост" да се върне на власт на парламентарните избори през есента на 2027 г. Тази партия е евроскептична и близка до Тръмп, но не и що се отнася до Русия и войната в Украйна. Чехия на десния популист Андрей Бабиш е резервирана към Орбан и би предпочела сътрудничество с Полша. Словакия, последната в евроскептичния отбор на Централна Европа, напоследък показва колеблив курс - номинално левият ѝ лидер Роберт Фицо не можа да скрие фрустрацията си от поведението на Тръмп след последната им среща в Белия дом. Той, за разлика от Орбан и Мелони, отказа да присъедини страната си в Тръмповия Съвет за мир. Италия, след като беше отказала участие, в последният момент реши да присъства като наблюдателка.

Европейската десница вече подготвя терена

Новата ос между германския канцлер Фридрих Мерц и Мелони е показателна. И двамата са дясноконсервативни лидери, и двамата настояват за по-строг миграционен режим, и двамата са критични към зеления фундаментализъм.

Германо‑италианска ос се очертава като нов център на тежестта в ЕС, след катоМерц и Мелони демонстрираха все по‑тясно политическо съгласуване. На последната им среща в Рим на 23 януари двамата лидери подчертаха общия си европейски дневен ред: повишаване на конкурентоспособността на Съюза, засилване на стратегическата автономия, по‑дълбоко сътрудничество в отбраната и енергетиката, както и твърда, координирана политика по миграцията. Те акцентираха и върху защитата на ключови индустрии – особено автомобилната – в контекста на глобалната конкуренция. Все повече анализатори виждат в това партньорство потенциален нов политически полюс, който частично измества традиционната доминация на френско‑германската ос и пренарежда баланса на силите в Европа.

Дясна Европа вече има свой "Мерлони", както преди 15 години имаше свой "Меркози" в лицето на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози.

Те имат интерес да приобщят Франция на Бардела, вместо да я конфронтират. Защото конфронтацията може да превърне Париж в лидер на антиевропейска коалиция вътре в ЕС – коалиция, която вече би имала потенциал да блокира и променя.

Такова трио вероятно би могло да бъде кръстено Мердьола (Merdela) или по-включващото Мерделони (Merdeloni), които имат двусмислени конотации на френски*.

Макрон и последният опит за институционална застраховка

Действията на сегашния френски президент Еманюел Макрон подсказват, че опасността се възприема сериозно.

С популярност под 15% и с втори мандат, който изтича, той назначава на ключови постове фигури с дълги мандати – своеобразни институционални „предпазители“ срещу радикални промени от страна на евентуален крайнодесен президент.

Нормализацията на Националния сбор

Марин Льо Пен посвети политическата си кариера на това да отърве партията от „неофашистката“ репутация, наследена от баща ѝ. Преименуването от Национален фронт на Национален сбор беше част от този процес. Смяната на думата беше не само символна, а съдържателна - събиране вместо конфронтация.

Самата Льо Пен в интервю с пишещия тези редове преди 10 години нарече брандирането на партията ѝ като крайнодясна "семантична война". Тя каза, че крайнодясна е българската "Атака" (предшественицата на "Възраждане"), от която се разграничи.

Днес за Сбора във Франция гласуват и чернокожи, и араби от предградията – въпреки антиимигрантската реторика.

Европейската крайна десница още преди десетилетие се отказа от идеята за излизане от еврото и от ЕС. Уроците от дълговата криза и от Брекзит бяха достатъчно силни. Подкрепата за еврото в ЕС днес е 84% според Евростат. И най-закоравелият еврофоб не би тръгнал срещу такова число, ако има останал някакъв политически инстинкт за самосъхранение.

Марин Льо Пен не е призовавала напоследък Франция да напусне еврото. След загубата си от Макрон през 2017 г. тя изостави идеята за връщане към франка, защото – по собствените ѝ думи – това е уплашило избирателите - тогава 72% от французите бяха против напускане на еврозоната. Оттогава линията ѝ е да променя ЕС отвътре, а не да излиза от него. Това се потвърждава от редица анализи, включително обзор на тенденцията крайната десница да се отказва от напускане на ЕС и еврото, публикуван от "Политико".

Подобна еволюция има и при други западноевропейски крайнодесни лидери. Един от тях е Матео Салвини, коалиционният партньор и вицепремиер на Мелони, който първоначално говореше за излизане от еврото, но след 2018 г. изостави тази линия и се фокусира върху промяна на ЕС отвътре; както и ръководството на Алтернатива за Германия, което започна като анти‑евро партия, но постепенно премина към по-широка програма за „реформа“ на ЕС, а не за незабавно напускане на еврозоната.

Новата стратегия е друга: промяна на ЕС отвътре, ограничаване на федерализацията, връщане на част от националния суверенитет.

Опитомяване, а не конфронтация

Днес е денят на националистите и суверенистите. Те имат право да получат властта – и да се провалят в нея, както предшествениците им.

Въпросът е как да бъдат предварително ограничени щетите от управлението им.

Отговорът, който набира сила в Европа, е: По-добре да ги приобщиш и опитомиш, отколкото да ги конфронтираш, радикализираш и да ги тласнеш в ръцете на неевропейски съюзници и покровители.

__________________________

* Напомня на френската дума merde („лайно“). « Treize (или trois) fois merde » обаче е пожелание за късмет.