2026-а се очертава като една от онези години, които ще разпишат в себе си историята на следващите 50. Втората ера "Тръмп" е ера на хаос и разруха, на сриването на международния геополитически и икономически ред, създаден и отгледан след Втората световна война, и ера на издигането на нов ред. Усещането е, че живеем в преддверието на историята и не е преувеличено да кажем, че вероятно това е най-интересното време от десетилетия.

В поредица от текстове, в десет дни, се опитвам да направя 10 прогнози за това накъде ще поеме световната икономика през 2026 година, вярвайки, че годината ще предразположи пазарни, национални и геополитически тенденции, чиито последици ще изпитваме на гърба си в продължения на следващите десетилетия. Разделям текстовете на две: първите пет ще покажат възможните негативни движения на световната икономика, вторите - възможните положителни. Нито едно от тези предположения не може и не бива да бъде взето като инвестиционен или морален съвет, нито пък може да се гледа на тях като на сигурни. Напротив - това е просто опит за поглед в близкото бъдеще, базиран на числа, авторитети и техните мнения.

Следва текст № 7

2026 г.: годината на българската борса

Тази стара смешка за това, че Женският пазар в София прави по-големи дневни обороти от Българската фондова борса, си беше вярна за голям период от време, който - надяваме се - е отминал и за нея предстоят само добри времена.

2026-а е годината на влизане на България в еврозоната и надеждата на всички, които стоят близо до сектора е, че тя ще се превърне в годината на големия финансов бууст. Всъщност, ако трябва да сме честни, през 2025 г. се забеляза голям отскок, който просто трябва да продължи.

Годината приключи с връх за основния софийски индекс SOFIX, прескачайки психологическата граница от 1000 пункта. Тази линия не бе достигана от 2008 година - преди кризата, но тогава бе време на бурен растеж на борсата, на небивал оптимизъм на много икономически крила, включително капиталови пазари и имоти. После нещата поеха надолу и в момента и двата споменати сегмента са на своеобразен връх.

Голямата надежда за 2026 година е, че БФБ ще се окаже лидер по ръст сред страните от Централна и Източна Европа, точно както се случи в Хърватия след приемането в еврозоната. Загребската борса тогава отчете най-високите ръстове - и по оборот, и по скок на основния си индекс.

Шефовете на борсата очакват увеличаване на обема на първични публични предлагания, като тук мотор е по-скоро очакването, че този показател ще бъде водещ в цяла Европа и ние ще "закачим" от общото движение нагоре.

Това, което може да се нарече най-положителна тенденция, е увеличаването на индивидуалните инвеститори на българската борса, което се забелязва през последните две години и което - по всичко изглежда - ще продължи. Статистиката показва, че от 2020 г. насам има члизо 17 800 нови инвеститори, които са разпознали нашия пазар като място за влагане на средствата си.

Ако доживеем и момента, в който Държавните ценни книжа ще са леснотъргуеми и за индивидуални инвеститори на борсата, този тренд ще се засили, ще влее ликвидност и нарисуваната горе картина ще стане още по-цветна, с по-ясни контури и с повече контраст. Подобна програма има от няколко години в Хърватия, където средно между 35 и 45 хил. граждани записват книжа на емитирането им, а при последната подобна процедура са участвали над 200 хил. индивидуални инвеститори.

Друга полза от приемането в еврозоната е, че от следващата година на целия пазар търговията ще бъде в евро, а не само на сегмента Eurobridge. Самият сегмент пък дава възможност компаниите да листват свои акции паралелно в София и Франкфурт. Досега на него има регистрирана една компания – “Шелли груп” , а в процедура е и втора.

Заздравяването на корените на БФБ в реалната българска икономика е важно не само, защото ще даде възможност на компаниите да се финансират по-ясно и чисто, но и защото общият тренд в Европа е за засилване на капиталовото финансиране, това е и общият извод от вече пределно известният доклад "Драги" на бившият управител на Европейската централна банка и бивш италиански премиер Марио Драги.

Борсата е мястото, на което едни луди идеи срещат едни други луди инвеститори, поглеждат към небето и достигат звездите. Банките не са толкова романтично настроени и затова там, където преобладава банковото финансиране, звездите са по-далечни и не толкова привлекателни.