Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

В предишното издание на "Европа отблизо" разгледахме как Европа еволюира от криза на криза, като временно се стабилизира с половинчати решения, но заобикаля фундаменталните си проблеми. Това е модел на краткосрочно политическо оцеляване, който обаче ерозира дългосрочното доверие в европейския проект.

Няма да питам дали този модел трябва да се промени, защото е ясно е, че с него ЕС е осъден на бавна агония. Няма да питам и как да се промени - защото има достатъчно широк консенсус от какво се нуждае днес Европа. Актуалният въпрос е: Кой?

Лидерството е основният дефицит на ЕС от десетилетия. Серийните кризи делегитимират традиционните проевропейски елити и подхранват популистите. Първите мислят преди всичко за краткосрочния политически календар и заради него се изкушават да флиртуват с електората на вторите за сметка на европейската амбиция. В същото време Европа изостава икономически и технологично от глобалните си конкуренти, изолирана е в една или друга степен от решаването на международни кризи, принудена е да приема търговски диктат и да се съобразява с изнудване по въпроси на сигурността си - не само отбранителна, но и суровинната и енергийната. Тя има принципи и ценности, но няма силата и волята да ги отстоява. "Стратегическата автономия" на Европа е уморено клише, преди да е направено каквото и да е за осъществяването ѝ.

Адресирайки тези предизвикателства, сегашната Европейска комисия поръча доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност. За ръководител на проекта тя избра Марио Драги - бившия председател на Европейската централна банка и министър-председател на Италия, които има в актива си главната заслуга за спасяването на еврото от кризата му през 2012 г. и за измъкване на страната си от икономическата криза, в която я потопи пандемията.

В доклада си, представен през септември 2024 г., Драги препоръча радикални промени в начина, по който функционира ЕС, но след оживлението, което предизвика, той звучи все повече като глас в пустиня. Комисията прие избирателно част от предложенията му, няма признаци те да са ентусиазирали националните столици.

Драги обаче не се предава, той използва всяка възможност да повтаря и защитава тезите си и да предупреждава за опаснотите, които застрашават ЕС. На практика той се превръща на председател на Комисията в сянка, тласкайки наблюдатели да спекулират дали всъщност той не е лидерът, от който има нужда днешният ЕС.

Речта в Римини

Миналия месец Драги говори на среща на движението „Причастие и освобождение“ – едно от най-значимите събития за католическата интелигенция и умерената консервативна политическа общност в Италия. Форумът се провежда традиционно в края на август и събира стотици хиляди участници, включително политици, академици, духовници и граждански лидери. Това събитие се смята за своеобразен „Давос“ на католическия свят и предоставя платформа за обсъждане на ключови обществени и геополитически въпроси.

В речта си Драги отправи остро предупреждение за геополитическата уязвимост на Европейския съюз и необходимостта от дълбока трансформация на неговата политическа и икономическа архитектура. Според него, събитията от последните години – търговски натиск от САЩ, индустриална експанзия на Китай, маргиналната роля на ЕС в международните конфликти – са разкрили илюзията, че икономическата мощ сама по себе си гарантира геополитическо влияние.

Драги подчерта, че скептицизмът към ЕС не е насочен срещу неговите ценности, а срещу способността му да ги защитава. Той призова за нов консенсус относно ролята на Съюза в света, като отбеляза, че успехите от миналото не са достатъчни за справяне с предизвикателствата на настоящето. Според него ЕС трябва да премине от ролята на наблюдател към активен стратегически играч, като засили интеграцията в ключови области – вътрешния пазар, технологиите, отбраната и енергетиката.

За целта обаче ЕС "трябва също така да трансформира политическата си организация, което е неразделно от способността ѝ да постига своите икономически и стратегически цели", подчерта Драги.

Особено внимание Драги отдели на нуждата от общи инвестиции и съвместно финансиране на стратегически проекти чрез „добър дълг“, който да подкрепя растежа и производителността. Той настоя, че само чрез общи усилия – включително създаване на общи индустриални политики и премахване на вътрешните бариери – Европа може да запази своята независимост и да отговори на глобалните предизвикателства.

Докладът от септември 2024-та

Речта в Римини всъщност беше съкратен римейк на доклада за бъдещето на европейската конкурентоспособност. Той очерта стратегическа визия за преодоляване на технологичното изоставане, демографския натиск и геополитическите зависимости на ЕС.

Според анализа на Драги и екипа му, ЕС изостава значително от САЩ по отношение на производителността и растежа. Реалният доход на домакинствата в Европа се увеличава с по-бавни темпове, а континентът е пропуснал дигиталната революция, като само четири от водещите 50 технологични компании в света са европейски. Работната сила в ЕС ще намалява с около два милиона души годишно до 2040 г., което налага спешни мерки за повишаване на ефективността.

Докладът предложи пет основни направления за действие. Първо, ЕС трябва да затвори иновационната пропаст чрез реформи в програмите за научни изследвания и улесняване на достъпа до рисков капитал. Второ, необходим е съвместен план за декарбонизация и индустриална трансформация, който да намали енергийните разходи и да подкрепи производството на чисти технологии.

Трето, докладът препоръча изграждане на външна икономическа политика за осигуряване на критични суровини и технологии, както и консолидация на отбранителната индустрия. Четвърто, Драги подчерта дебело, че финансирането на прехода изисква значително увеличение на инвестициите – с около 5% от БВП годишно – и реформа на бюджета на ЕС. Пето, той посочи, че управлението трябва да бъде засилено чрез нова рамка за координация, разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство и намаляване на административната тежест.

Един от най-амбициозните елементи в доклада е предложението за значително увеличение на публичните инвестиции – с около 5% от БВП на ЕС , т.е. с около 800 милиарда евро  годишно. Това би означавало масивни допълнителни капиталовложения в иновации, зелена трансформация, дигитализация, инфраструктура и отбрана. Според Драги подобно ниво на инвестиции не е наблюдавано в Европа от 70-те години насам и е необходимо, за да отговори ЕС на мащаба на предизвикателствата.

За да се финансира този преход, докладът предлага емитиране на общи „безрискови“ европейски активи – предложение, което значително се различава от досегашната практика. За разлика от временните инструменти като фонда NextGenerationEU, който беше създаден в отговор на пандемията и има ограничен мандат, Драги предлага създаването на постоянен механизъм за общ дълг, който да финансира европейски публични блага. Това включва стратегически инвестиции в области като енергийна сигурност, технологии, отбрана и научни изследвания.

Новият подход цели да създаде ликвиден и стабилен европейски дългов пазар, който да служи като основа за капиталовия съюз и да намали зависимостта от външни инвеститори. Освен това, той би позволил на ЕС да действа по-координирано и ефективно в глобалната икономика, като предостави на Съюза фискален капацитет, съизмерим с този на други големи икономики като САЩ и Китай.

Предложението на Драги не е просто финансова иновация – то е политическо послание за необходимостта от по-дълбока интеграция и споделена отговорност в рамките на ЕС. В този контекст, емитирането на общ дълг се разглежда не като временна мярка, а като структурен инструмент за изграждане на конкурентоспособна, устойчива и суверенна Европа.

По избор от менюто

Комисията прие редица от предложенията на Драги, включително идеята, че зеленият преход трябва да бъде не само екологична необходимост, но и основа за икономическа конкурентоспособност. В този дух, председателката на Комисията Урсула Фон дер Лайен обяви, че новата „Сделка за чиста промишленост“ ще бъде сред приоритетите в началото на новия мандат. Комисията също така подкрепи препоръките за намаляване на административната тежест и засилване на единния пазар, както и за социална справедливост при икономическите трансформации.

Най-радикалните предложения на Драги обаче не бяха приети. Сред тях е идеята за създаване на постоянен механизъм за емитиране на общ европейски дълг, който да финансира стратегически проекти и за изграждане на фискален капацитет, съизмерим с този на САЩ и Китай. Комисията не пое ангажимент за подобна стъпка, позовавайки се на политическата чувствителност на темата и различията между държавите членки.

Предложението за радикално увеличение на публичните инвестиции с 5% от БВП годишно също не беше официално прието. Фон дер Лайен заяви, че финансирането ще бъде „амбициозно, но реалистично“, като се търси баланс между национални и европейски ресурси.

Комисията не коментира конкретно предложението на Драги за реформа на процеса на вземане на решения чрез разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство. Това предполага промяна на договора на ЕС - стъпка от която и в Брюксел, и в националните столици се страхуват. Тя би отворила, т.нар. кутия на Пандора, т.е. би дала възможност на всички държави членки да предявят всевъзможни претенции, довеждайки ЕС до институционален блокаж.

В изказването си при представянето на доклада Фон дер Лайен подчерта, че той ще служи като основа за нова стратегия на ЕС, но всяка трансформация трябва да бъде справедлива и съобразена с реалностите на държавите членки. Тя определи конкурентоспособността като въпрос на устойчив просперитет за всички, което предполага поетапен и балансиран подход към най-радикалните предложения на Драги. Комисията прие духа на документа, но не всички негови конкретни инструменти – поне не на този етап.

Фон дер Лайен - под атака

На Урсула фон дер Лайен, близка политическа съюзничка на бившата германска канцлерка Ангела Меркел, се паднаха трудни мандати - под знака на COVID-19, войната в Украйна, пристъпът на инфлацията, енергийната криза и Тръмп. Тя има в актива си амбициозни стратегически инициативи като Зелената сделка и Плана за възстановяване и устойчивост и организацията на съвместна доставка на ваксини от ЕС по време на пандемията.

Управлението ѝ обаче беше и обект на критики. Най-сериозната слабост, която продължава да я преследва, е липсата на прозрачност около договорите за ваксини, особено комуникацията ѝ с "Пфайзер" – казус, който доведе до вот на недоверие в Европейския парламент през юли 2025 г., макар и неуспешен. Освен това някои анализатори я обвиняват в прекалена централизация на властта и в това, че често взема стратегически решения без достатъчно консултации с националните правителства и парламента - като например при споразумението за митата със САЩ от 27 юли т.г.

От началото на втория ѝ мандат през юли 2024 г., Фон дер Лайен се сблъсква с нови предизвикателства – геополитическа нестабилност, търговски напрежения със САЩ и Китай, и вътрешни спорове относно индустриалната политика и енергийната сигурност. Търговската сделка със САЩ, която включва 15% базово мито върху европейския износ, предизвика остри реакции в европейския печат и индустрия, като някои я определиха като отстъпление от стратегическите интереси на ЕС.

Поне засега Фон дер Лайен запазва подкрепата на основните политически групи в Европейския парламент и продължава да играе централна роля в оформянето на европейската политика. Въпросът дали ще успее да превърне втория си мандат в период на стратегическо утвърждаване или ще бъде принудена да отстъпи под натиска на критиките, остава отворен.

В последните месеци критиките срещу председателката в медиите и в политическия свят растат. Авторитетни издания като "Файненшъл таймс" и "Шпигел" коментираха, че в търговската сделка със САЩ ЕС е загубил политически капитал и е предал очакванията на своите съюзници. Фон дер Лайен защити споразумението като избор за стабилност, но критиците я обвиниха в липса на прозрачност и в това, че е пренебрегнала възможността за ответни мерки чрез механизма на ЕС срещу икономическа принуда.

Бившият комисар Тиери Бретон и други фигури критикуваха подхода ѝ като слаб и неефективен и също я обвиниха в бездействие срещу заплахата на Тръмп да наложи на ЕС наказателни мита заради европейското законодателство в дигиталната област, засягащо американските технологични гиганти. 

La Matinale Européenne, базирана в Брюксел интернет платформа за европейска политика, особено критична към председателката на Комисията, лансира идеята за „жертва на дамата“ – метафора от шахмата – като възможен ход за възстановяване на доверието в ЕС. В публикацията Урсула фон дер Лайен е представена като символ на институционалната криза, породена от стила ѝ на управление и по специално - от начина, по който е договорена търговската сделка с Тръмп. 

"Велт", анализатори от Германско дружество за външна политика и испанския "Паис" подчертаха, че ЕС е губещ във всички актуални геополитически конфликти – от войната в Украйна до търговските сблъсъци с Китай и САЩ. La Matianle поставя въпроса дали германският канцлер Фридрих Мерц ще има смелостта да предложи смяна на председателя на Комисията, като се споменава възможността Урсула фон дер Лайен да бъде номинирана за президент на Германия през 2027 г. 

Марио Драги е посочен като потенциален наследник, с оглед на неговия авторитет и активна роля в европейския дебат. Статията завършва с предупреждението на Драги, че ако ЕС не предприеме решителни действия, рискува да се превърне в периферна сила в един все по-брутален свят.