2026-а се очертава като една от онези години, които ще разпишат в себе си историята на следващите 50. Втората ера "Тръмп" е ера на хаос и разруха, на сриването на международния геополитически и икономически ред, създаден и отгледан след Втората световна война, и ера на издигането на нов ред. Усещането е, че живеем в преддверието на историята и не е преувеличено да кажем, че вероятно това е най-интересното време от десетилетия.

В поредица от текстове, в десет дни, се опитвам да направя 10 прогнози за това накъде ще поеме световната икономика през 2026 година, вярвайки, че годината ще предразположи пазарни, национални и геополитически тенденции, чиито последици ще изпитваме на гърба си в продължения на следващите десетилетия. Разделям текстовете на две: първите пет ще покажат възможните негативни движения на световната икономика, вторите - възможните положителни. Нито едно от тези предположения не може и не бива да бъде взето като инвестиционен или морален съвет, нито пък може да се гледа на тях като на сигурни. Напротив - това е просто опит за поглед в близкото бъдеще, базиран на числа, авторитети и техните мнения.

Следва текст №3

2026: Европа в центъра на турбуленцията

Европа не може да се похвали с висок икономически растеж, нито с индустриален бум, нито с кой знае какво влияние на технологичните пазари, нито с единен оръжеен пазар, напротив - вътрешният пазар отслабва, енергията остава скъпа на фона на двата големи външни конкурента САЩ  и Китай, дефицитите и дълговете остават траен проблем на еврозоната, а политическите разпри товарят емисиите на дългове с политически премии, които качват цената нагоре.

Въпреки това блокът изглежда сравнително стабилен по отношение на най-важните си битки, но не излъчва онази сигурност, която би привлякла нови инвеститори и би отворила вратата за изграждането на нова икономика, базирана на знанието, технологиите и капиталовите пазари.

Нейният голям проблем през 2026 година ще бъдат силните търговски напрежения и геополитическата несигурност. Една от водещите международни консултантски компании - Deloitte, използва икономически модели, за да симулира рисковете от търговските бариери, които се превърнаха с бенчмарк на новата американска администрация. В лошия сценарий, ако тези напрежения ескалират, еврозоната може да види растеж на БВП  само от 1,1% или по-нисък, вместо очакваните 1,6% в базовия случай. Това би забавило износа и инвестициите, особено в Германия (очакван растеж 1,2%, но с риск от спад заради енергийни разходи и бюрокрация) и Италия (0,6% растеж, ударена от мита върху храни и машини). OECD, организацията за икономическо сътрудничество, добавя в своя Economic Outlook, че с по-силни търговски триения, еврозоната може да остане на 1,0%–1,2% растеж, което е "скромно" и води до по-малко работни места, а безработицата може да се качи над 6%. Експертите от Deloitte подчертават, че геополитическите рискове (като войната в Украйна) могат да увеличат цените на енергията, правейки бизнеса по-скъп и намалявайки потреблението.

Най-трагичен изглежда един от моделите на European Systemic Risk Board (ESRB), който твърди, че ако финансовите пазари се разтресат, заради срив на AI акциите и облигационна криза, то тогава еврозоната ще влезе в контракция и свиване на икономиката с до минус 2,6%, която ако продължи повече от две тримесечия, си е чиста рецесия. Основен двигател на подобен развой може да бъде неясната и хаотична американска фискална политика.

Европа обаче има друг проблем и той е дълговата бомба, на която седи. В лош сценарий, ако демографските проблеми (намаляващо работоспособно население) и високите дългове се комбинират с търговски шокове, еврозоната може да види инфлация над 1,9%, докато растежът е под 1%. Това би било особено тежко за южни страни като Италия и Франция, където дълговете ограничават правителствената подкрепа (дефицитът във Франция е 5,4% от БВП през 2025 г.). Allianz Trade, застрахователна компания с икономически анализи, предвижда слаб растеж от 1,1% през 2026 г., с риск от рецесия, ако конкурентоспособността (способността да се конкурира с САЩ и Китай) не се подобри – например, заради високи енергийни цени и регулации. Експертите на МВФ подчертават, че без реформи, Европа рискува "дългосрочен дрейф" с нисък растеж и по-висока безработица (над 5%). Дрейф в този случай означава постепенно отклонение или промяна на политика или икономическа ситуация без активни действия – просто защото правилата остават същите, а светът около тях се променя.

Ако иска да оцелее в геополитическата буря, Европа трябва бързо да навлезе в технологичното състезание, да осигури ликвидност и мощ на капиталовите си пазари, да изгради обща отбранителна индустрия, да реши нерешимите си проблеми със зелената сделка, да консолидира дефицитите и да стои далеч от възможните дългови кризи.