"Брукингс инститюшън" (Brookings Institution) – една от най-старите и най-влиятелни аналитични организации във Вашингтон, основана през 1916 г. и традиционно смятана за „мозъчния тръст“ на американския център – публикува обстоен анализ на американската военна операция във Венецуела. На 3 януари 2026 г. САЩ извършиха безпрецедентно действие: специални части нахлуха в Каракас, задържаха Николас Мадуро и съпругата му и ги изведоха от страната. Брукингс събира водещите си експерти, за да обясни какво всъщност означава това – за международното право, за региона и за самите Съединени щати.

Според институцията операцията демонстрира колко широки са президентските правомощия за използване на сила без одобрение от Конгреса. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че президентът може да действа самостоятелно, стига операцията да не се превърне в „продължителен и значителен военен ангажимент“. Експертите обаче предупреждават, че подобно тълкуване разширява опасно границите на изпълнителната власт и създава прецедент, който може да бъде използван и от бъдещи президенти.

Брукингс подчертава, че САЩ нямат ясен план за Венецуела след Мадуро. Страната е преживяла икономически колапс от над 80%, а възстановяването ѝ би изисквало десетки милиарди долари и международна коалиция, водена от МВФ. Въоръжените сили са фрагментирани, корумпирани и дълбоко обвързани с криминални мрежи. Според анализа Вашингтон може да е свалил Мадуро, но не е готов да управлява последствията.

Експертите отбелязват и хаоса в самата администрация на Тръмп. Президентът говори за „временно управление на Венецуела от САЩ“, докато държавният секретар Марко Рубио уверява, че Вашингтон няма да управлява страната, а само ще контролира нефтения износ и борбата с наркотрафика. И двете визии обаче оставят ключови фигури от режима на Мадуро – като Делси Родригес и Владимир Падрино Лопес – на реални позиции на власт.

Една от най-острите критики на Брукингс е насочена към илюзията, че венецуелският нефт може да „плати“ операцията. Индустрията е в разруха, производството е паднало до около 1 млн. барела дневно, а тежкият нефт се продава с големи отстъпки. „Това не беше вярно в Ирак и няма да бъде вярно във Венецуела“, пишат експертите.

Анализът предупреждава и за регионални и глобални последици. Операцията подкопава международното право, отслабва ролята на ООН и възражда в агресивна форма доктрината „Монро“, според която Латинска Америка е зона на американско влияние. Това създава опасен прецедент, който може да бъде използван от други велики сили – Китай, Русия или Иран – за оправдаване на собствени интервенции.

Заключението на Брукингс е категорично: операцията е тактически успешна, но стратегически без посока. САЩ са демонстрирали сила, но не и визия. А Венецуела – страна с 30 милиона души, разрушена икономика и въоръжени групировки – може да се превърне в следващия голям тест за американската външна политика.