Посещението на българския министър-председател Румен Радев в Париж и срещата му с френския президент Еманюел Макрон минаха практически незабелязани във френските медии. Преглед на пълните новинарски емисии на АФП от вчера и днес, както и на водещите всекидневници и седмичници – Le Monde, Le Figaro, Libération, Journal du Dimanche, Le Point, L’Express – плюс сайтовете на основните телевизионни канали и France 24 показва едно и също: няма нито една публикация, нито един репортаж, нито дори кратка бележка за визитата на българския премиер.

Единственото споменаване на Румен Радев във френското публично пространство около датата на посещението идва не от класическа новинарска статия, а от нюзлетъра Playbook Paris на „Политико“ на френски от 27 май. Там името на българския премиер се появява в половин изречение, като част от дневната програма на Еманюел Макрон – редом с други срещи в Елисейския дворец. Радев е просто един от няколко премиери, с които френският президент разговаря през деня, без какъвто и да било допълнителен контекст, анализ или акцент върху България.

На този фон контрастът с последните по-сериозни споменавания на България и Румен Радев във френските медии е показателен. Те датират от април и са свързани не с двустранните отношения Париж–София, а с вътрешнополитическите процеси у нас и с руското влияние в региона.

В L’Express излизат две знакови статии. Първата – „Qui est Roumen Radev, le nouveau Premier ministre bulgare qui ne cache pas son affection pour Vladimir Poutine?“ („Кой е Румен Радев, новият български министър‑председател, който не крие симпатиите си към Владимир Путин?“) – представя Радев като нов премиер, чиято политическа биография е белязана от минало в комунистическата система, дълъг престой на президентския пост и ясно артикулирани симпатии към Кремъл. Акцентът е върху неговата кампания, в която съчетанието „борба с корупцията“ и „по-близки отношения с Русия“ се представя като печеливша формула в най-бедната държава от ЕС. В текста се припомнят позициите му за Крим, риториката му за войната в Украйна и опитите му да се легитимира като „нито проруски, нито проамерикански, а пробългарски“ – но през призмата на сериозни съмнения за руска близост.

Втората статия на L’Express – „La Bulgarie, nouveau terrain d’influence russe après la chute de Viktor Orban?“ („България – новият терен за руско влияние след падането на Виктор Орбан?“) – разглежда България като потенциален нов плацдарм за руско влияние след отслабването на Виктор Орбан. Румен Радев е описан като ключова фигура в този контекст: политик, който критикува западната подкрепа за Украйна, настоява за „диалог“ с Москва и се възползва от онлайн кампании и подозирани операции за влияние. Тук България не е възприемана като активен фактор в ЕС, а като уязвим терен, в който Москва търси нови опорни точки.

В Le Point текстът „Slovaquie, Tchéquie, Bulgarie : les enfants terribles de l’Europe“ (Словакия, Чехия, България: ужасните деца на Европа") поставя България и Румен Радев в една група с правителствата в Братислава и Прага – като „деца на Европа“, които поставят под въпрос европейския проект, особено по теми като Русия, Украйна и общата външна политика. Радев е вписан в пантеона на неудобните партньори в ЕС – лидери, които използват европейската сцена, но често говорят в тон, по-близък до Москва, отколкото до Брюксел.

Тази картина – България като периферен, проблемен и потенциално проруско ориентиран играч – е последният по-съществен образ на страната и на новото правителство, който френската публика е получила. Оттогава насам няма следа от интерес към конкретните действия на кабинета в София, включително към визита, която в българския публичен дебат се представя като важен европейски жест и възможност за „промяна на курса“ в ЕС.

Фактът, че срещата Радев–Макрон не присъства в емисиите на АФП, не е отбелязана от водещите всекидневници и седмичници и не попада в новинарските формати на големите телевизии, е красноречив. За френската медийна среда това е рутинна, протоколна среща, която не променя нищо нито във френската политика, нито в европейските баланси – и съответно не заслужава място в новинарския поток.

В днешния си нюзлетър на английски език от Брюксел Brussels Playbook европейското издание на “Политико” отбелязва Румен Радев под рубриката “Лица от тълпата”. Челно място е отредено за посещението в Комисията на новия унгарски премиер Петер Модьор. Изданието отделя точно един абзац да обясни защо Радев е в Брюксел. Цитираме го дословно: 

„МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ: Новият български министър‑председател Румен Радев също е в Брюксел днес, опитвайки се да отключи 3 милиарда евро европейски средства, които изтичат в края на август. София смята, че новата ѝ антикорупционна комисия – дълго изисквана от Европейската комисия – най‑после трябва да позволи парите да потекат.“

На този фон претенциите на Румен Радев да „променя курса на Европа“, да задава нов тон в дебата за войната, санкциите или отношенията с Русия звучат преди всичко като реторика за вътрешна употреба. Във Франция – а и по-широко в западноевропейските медии – България и новото ѝ правителство не се възприемат като фактор, способен да пренареди европейската сцена. Страната остава в периферията на вниманието, а образът на Радев е фиксиран в рамката на „проблемен, двусмислен, подозрително близък до Москва лидер от най-бедната държава в ЕС“.

С други думи: докато в София визитата в Елисейския дворец може да се представя като голямо събитие, във френските медии тя е невидима. И именно тази невидимост показва реалната тежест на България и на нейното ново правителство в очите на една от ключовите държави в Европейския съюз.

Това ми дава повод да припомня отново констатацията ми от 2017 г. :

... и призива ми от 2019 г.: