Преди Доналд Тръмп да заяви интереса си към острова в Полярния кръг, той не беше в центъра на световното внимание. Това рязко се промени, след като американският президент реши, че САЩ непременно трябва да притежават Гренландия. Не за първи път обаче отдалеченият остров разбужда апетити.

Първите хора и Ерик Червения

Първите хора се заселват в Гренландия преди около 4500 години. Те идват от северноамериканския континент. През 12 век постепенно са изместени от азиатски имигранти, които достигат острова от Сибир през Беринговия проток. Техните потомци са инуитите, от които произлизат повечето от днешните 56 000 жители на Гренландия.

Островът дължи името си на един викинг - Ерик Червения, който около 982 година е прогонен от Исландия заради убийство. Той и спътниците му тръгнали на запад и акостирали на арктическия остров. За да привлече повече заселници, Ерик Червения нарекъл острова Гренландия - зелена земя. Когато викингите се заселват там, поне по крайбрежието островът действително е зелен.

Селищата на "Grænlendingar" се запазват около 400 години, след което повече нищо не се чува за тях. Инуитите отново остават сами. Но в скандинавските страни продължили да разказват истории за северните мъже и жени в южните фиорди на Гренландия, за които всички вярвали, че притежават огромни богатства.

Как един пастор поставя началото на датската колонизация

Това стигнало до ушите и на норвежкия пастор Ханс Егеде, който искал да намери легендарните викинги. На 3 юли 1721 г., след двумесечно плаване, корабът му акостирал в Гренландия.

Но противно на очакванията си духовникът срещнал не викинги, а инуити, които решил да посвети в християнството - според него те спешно се нуждаели от "цивилизоване на душите им". За целта той трябвало да опознае езика и обичаите им. И тъй като в Гренландия не познавали хляба, пасторът без колебание преформулирал молитвата "Отче наш": "насъщния ни хляб дай ни днес" се превърнало в "насъщния ни тюлен дай ни днес".

Три години след пристигането си Егеде кръстил първото инуитско дете. Построил и църква и така положил основите на бъдещата столица Нуук. От 1922 г. там се издига статуя на норвежкия мисионер, с когото започва безславната колониална история на Гренландия. Затова и много инуити биха приветствали премахването на паметника.

Чия е Гренландия?

При пристигането си в Гренландия норвежецът Егеде издига датското знаме, което формално не е грешно: от 1380 до 1814 година Дания и Норвегия са обединени. След това Гренландия остава под датската корона, което не се приема добре в Норвегия.

Спорът между двете страни ескалира, когато през 1931 г. Норвегия окупира части от Гренландия и ги нарича "Земята на Ерик Червения". В крайна сметка Международният съд в Хага слага край на спора през 1933 г. като постановява, че цяла Гренландия принадлежи на Дания.

Как САЩ влизат в играта

През 19 век САЩ експандират: през 1803 г. купуват Луизиана от французите, през 1819 г. - Флорида от испанците, а през 1867 г. - Аляска от руснаците . В плановете на държавния секретар Уилям Сюард тогава е и Гренландия - заради нейното стратегическо местоположение с цел евентуално превземане на Канада . Но американският Конгрес решава де не прави такива огромни разходи за един необитаем "леден регион". Вместо това през 1916 г. САЩ купуват Датска Западна Индия за 25 милиона долара - днешните Вирджински острови. В замяна те гарантират, че ще зачитат властта на датчаните в Гренландия.

Когато германците окупират Дания по време на Втората световна война, връзката между Дания и Гренландия е прекъсната. Датският посланик в САЩ Хенрик Кауфман сключва споразумение със САЩ, съгласно което американците трябва да снабдяват острова и да го защитават от нацистите, а в замяна им е позволено да построят метеорологични станции и въздушни бази на острова. Инуитите не са били питани за това.

Една година след края на войната САЩ предлагат на Дания 100 милиона долара в злато за закупуването на Гренландия, за да си осигурят стратегическа позиция в началото на Студената война. Вероятно президентът Труман е действал съгласно Доктрината Монро , според която всичко на американския континент трябва да е под влиянието на САЩ (географски Гренландия принадлежи към Северна Америка). Големите природни богатства на Гренландия също правят острова привлекателен.

Но Дания отхвърля офертата. През 1951 г. е сключено споразумение за военновъздушната база Pituffik Space Base, която оттогава американците могат да използват без ограничения.

Гренландия през последните десетилетия

От 1953 г. Гренландия вече не е колония на Дания, а датска провинция, която има две места в датския парламент. В началото това не променя много: Дания определя какво се случва на арктическия остров - и се опитва да наложи датската култура на местните жители, тъй като смята, че островът на ловците и рибарите трябва да бъде "модернизиран". Номадската култура не се вписва в тази картина, поради което инуитите са преместени в по-големи населени места.

През 1950-те години 22 инуитски деца са насилствено отделени от родителите им и отведени в Дания. Децата трябвало да бъдат възпитани в "датски дух" и по-късно да заемат ръководни позиции в Гренландия. Трън в очите на правителството в Копенхаген е и ръстът на населението на острова - защото издръжката на Гренландия струва пари. Затова до 1970-те години се прилагат принудителни контрацептивни мерки - често без знанието и против волята на жените.

Едва през 1979 г. островът получава собствен парламент и собствено правителство, макар че в началото то има доста ограничени правомощия. През 2009 г. Гренландия става практически автономна, като Копенхаген може да взима решения само по въпросите на външната политика и сигурността.

Днес голяма част от гренландците биха искали пълна независимост от Дания и със сигурност не искат да стават американци. Според актуални допитвания 85 процента от населението на острова отхвърлят идеята за присъединяване към САЩ. Но леденият насрещен вятър от Гренландия явно не плаши Тръмп.

Дойче веле