• Твърдението на Делян Добрев, че България е покривала критериите за еврозоната от 2012 до 2025 г. с изключение на две години, е невярно; 
  • България системно не е изпълнявала съвкупността от критерии за членство в еврозоната през посочения период; 
  • До 2024 г. България не покрива критерия за правна конвергенция, а до 2022 г. – за минимум двугодишен престой в механизма ERMII; 
  • Според конвергентния доклад от юни 2020 г. България не изпълнява и критерия за ценова стабилност. 

Това посочва Factcheck.bg

Източник Factcheck.bg

Твърдение:

Делян Добрев, депутат от ГЕРБ и председател на комисията по бюджет и финанси, в предаването „Неделя 150“ по БНР на 11 януари: 

„През всичките години от 2012 до 2025 г. с изключение на 2022 г. и 2023 г. ние отговаряхме на критериите за влизане в еврозоната, но винаги се намираше причина това да не се случи.“

Влизането на България в еврозоната е една от основните теми в медиите през последната година и половина. След като се разбра, че от началото на 2026 г. България ще стане 21-вият член на еврозоната, политици от различни политически формации започнаха да си приписват заслугите за този успех. В интервю за БНР на 11 януари депутатът от ГЕРБ Делян Добрев казва, че влизането в еврозоната е един от забележителните успехи на кабинета „Желязков“. На въпрос от журналиста Явор Стаматов дали това не е по-скоро инерционен процес и заслугата не е само на този кабинет, Делян Добрев отговаря, че подготовката е започнала още през 2012 г. от финансовия министър в първото правителство на Бойко Борисов – Симеон Дянков. Той добавя, че през всичките години от 2012 до 2025 г. с изключение на 2022 г. и 2023 г. ( коалиционното правителство с премиер Кирил Петков действа от декември 2021 г. до август 2022 г., следват служебните кабинети на Гълъб Донев (август 2022 – юни 2023) и редовното правителство на Николай Денков (от юни 2023 г., т.е. двете години, в които за по няколко месеца има коалиционни кабинети с премиери от ПП-бел. ред.) България е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната, но винаги се е намирала причина това да не се случи. 

Тезата, че България от години отговаря на изискванията за еврозоната, но все някой саботира окончателното ѝ присъединяване, е изказвана неведнъж от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Приемането на еврото беше обявено за една от основните цели на правителството водено от премиера Росен Желязков при встъпването му в длъжност през януари миналата година, но седмица след това кабинетът излезе с решение да не иска извънреден конвергентен доклад, като се аргументира с непокрит критерий за ценова стабилност и проблеми с дефицита. Решението предизвика остри критики от ПП-ДБ, които обвиниха ГЕРБ в саботаж на процеса. В отговор Бойко Борисов заяви, че именно опозиционната формация е пречила на присъединяването към еврозоната и каза, че преди четири години страната е покривала всички критерии.

Проверка: 

Нито твърдението на Борисов, нито това на Делян Добрев са верни. България системно не е изпълнявала съвкупността от критерии за членство в еврозоната през посочения период. Условията за присъединяване към общото европейско валутно пространство най-общо се делят на две групи: икономически и правни. В първата категория влизат критериите за:

Ценова динамика – страната трябва да има стабилни цени, като средногодишният темп на инфлацията да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати;

Фискална динамика – планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП, а държавният дълг като процент от БВП не трябва да е по-голям от 60%;

Динамика на обменните курсове – наблюдава се чрез участие във валутния механизъм ERM II най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите;

Динамика на дългосрочните лихвени проценти. 

„Чакалнята“ на еврозоната

В периода, посочен от Делян Добрев, България не е член на механизма ERM II, по-известен като „чакалнята на еврозоната“. Минималният престой там, за да бъде спазено изискването, е поне две години. Това време е нужно, за да се подготви страната технически за влизането във валутния съюз, но и за да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да проследи стабилността на централния обменен курс на лева спрямо еврото. 

Първият конкретен политически опит за влизане във валутния механизъм ERM II е през септември 2009 г. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков обявява планове страната да подаде заявление през ноември същата година. Този опит обаче е отложен, тъй като бюджетният дефицит на България надвишава маастрихтския критерий от 3%. Процесът по приемане на еврото е официално спрян през 2011 г. за неопределено време заради настъпилата дългова криза в еврозоната. 

През 2015 г. финансовия министър Владислав Горанов казва, че България може да се присъедини към ERM II преди края на 2018 г. През юли 2015 г. е създаден Координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната.

Три години по-късно през 2018 г. българските власти изпращат официално писмо за намерение за присъединяване към ERM II и банковия съюз, което води до приемането на лева в механизма на 10 юли 2020 г., като прогнозата на тогавашния финансов министър Владислав Горанов е България да влезе в еврозоната през 2023 г.

Правна конвергенция

За да стане член на  еврозоната, страната трябва да уеднакви законодателството си с договорите на ЕС и Устава на ЕЦБ, особено по отношение на независимостта на централната банка. Докладите на ЕЦБ за 2018, 2020 и 2022 г. категорично заключават, че българското законодателство (включително Законът за БНБ) не съответства на всички изисквания. България изпълни изцяло критериите за правна конвергенция едва през август 2024 г. с приемането на Закона за въвеждане на еврото. 

Ценова стабилност

Според Доклада за конвергенцията на ЕЦБ от май 2018 г., България изпълнява критерия за ценова стабилност. Към март 2018 г. 12-месечният среден темп на инфлация в България е 1,4%. Тази стойност е под референтните 1,9%, изисквани тогава за изпълнение на условието за ценова стабилност. Въпреки периодите на ниска инфлация, страната невинаги е покривала този показател според официалните доклади. Докладът отбелязва, че съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на това постижение. През предходните десет години (2008–2017 г.) средният темп на инфлация в страната е бил умерен – 2,2%, но се е колебаел в много широки граници (от -1,7% до 12,6%)

В конвергентния доклад от юни 2020 г. ЕЦБ посочва, че България не изпълнява критерия за ценова стабилност, тъй като 12-месечният среден темп на инфлация е бил 2,6% при референтна стойност от 1,8%.

Бюджетен дефицит

Според докладите бюджетната позиция на България се променя от значителен излишък до дефицит, който надхвърли границата от 3% по време на пандемията от COVID-19. В доклада от 2020 г. е записано, че през 2019 г. бюджетният дефицит и държавният дълг в България съответстват на маастрихтските критерии, „но се очаква съществено влошаване на състоянието на бюджета през 2020–2021 г. вследствие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и мерките за смекчаване на ефекта от COVID-19“. 

Прогнозата донякъде се сбъдва, защото страната завършва фискалната 2020 г. с бюджетен дефицит от 4,5 млрд.лв. или 3,8% при положение, че предходната година приключва с излишък от 2,2 млрд. лв. Дефицитът през 2020 г. е над референтната стойност от 3%, но за нея се въвежда изключение, което позволява по-високи стойности на този показател заради ефектите, породени от пандемията от COVID-19. 

То гласи, че „в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел […], при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план“. Изключението остава в сила до 31 декември 2023 г., което значи, че ако България е покривала останалите критерии, е можела да се възползва от тази „вратичка“. 

Според конвергетния доклад от 2020 г. на ЕЦБ обаче, страната изпълнява категорично само критерия за конвергенция на лихвените проценти, като стойностите им за България за периода 2019-2020 г. възлизат средно на 0,3%, което е доста под референтната стойност от 2,9%.

През 2021 г. бюджетният дефицит на България е бил 4,1% от БВП, което надвишава маастрихтския критерий от 3%. Изключение за по-висок дефицит бе позволено само временно поради пандемията от COVID-19, но формално критерият не е бил покрит през тази година. 

Проверено: 

Твърдението на Делян Добрев, че България е покривала критериите за еврозоната от 2012 до 2025 г. с изключение на две години, е невярно. България системно не е изпълнявала съвкупността от критерии за членство в еврозоната през посочения период. До 2024 г. България не покрива критерия за правна конвергенция, а до 2022 г. – и за минимум двугодишен престой в механизма ERM II. Според конвергентиния доклад от юни 2020 г. България не изпълнява и критерия за ценова стабилност.