Страните от Европейския съюз трябва да започнат съвместно да емитират дългове, например чрез издаване на еврооблигации, тъй като това би помогнало да се оспори хегемонията на щатския долар. Това заяви френският президент Еманюел Макрон в съвместно интервю за седем европейски вестника, сред които и френското издание „Льо Монд“, предаде Ройтерс.

„Задлъжнялостта на ЕС е на по-ниски нива в сравнение със САЩ и Китай. В момент на технологична надпревара за инвестиции, неизползването на тази възможност за заемане на средства е сериозна грешка“, подчерта Макрон в публикуваното днес интервю.

Средното ниво на държавния дълг в ЕС‑27 е около 77–78% от БВП, а в еврозоната – приблизително 90%, според последните данни на Евростат. За сравнение, федералният държавен дълг на САЩ надхвърля 120% от БВП, по данни на Министерството на финансите на САЩ и Бюджетната служба на Конгреса.

По думите на френския държавен глава, Европа е изправена пред „геополитическо и геоикономическо извънредно положение“ и трябва да инвестира в икономиката си и да премахне бариерите пред растежа по-бързо, за да не бъде задмината от САЩ и Китай.

Макрон призова още Европа за опростяване на „безбройните регулации“ и диверсификация на доставките, за да ограничи зависимостта си от тесни групи доставчици от трети страни.

Според него тези усилия трябва да варират от засилване на международната роля на еврото - например чрез разработване на деноминирани в евро валутни суапови линии с търговски партньори - до намаляване на зависимостта от критични активи от чужбина, като например американския природен газ и облачните технологии.

Макрон се застъпи и за политика на „предпочитание“ на европейски стоки и суровини, за да бъде защитена критично важните европейски индустрии като стоманодобивната, химическата и отбранителната.

Европа не бива да подценява силните си страни, като пазар от 450 милиона души, но и като регион, управляван от върховенството на закона. Предизвикателството, пред което е изправена, е да превърне тези силни страни в лостове за геополитическа сила, каза в заключение френският президент.

Макрон говори още и за отношенията между ЕС и САЩ, като заяви, че Европа трябва да се подготви за по-нататъшни сблъсъци с Вашингтон и да разглежда неотдавнашната ситуация с Гренландия като сигнал за тревога, за да прокара отдавна забавените икономически реформи.

„Когато има явен акт на агресия, мисля, че не трябва да се подчиняваме или да се опитваме да постигнем споразумение. Опитваме тази стратегия от месеци. Тя не работи“, каза френският президент.

Според Макрон администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е „открито антиевропейска“ и се стреми към „разпадането“ на ЕС.

„В идните месеци САЩ със сигурност ще ни атакуват по въпроса за цифровите регулации“, добави той, като предупреди за евентуални допълнителни американски мита, ако ЕС използва своя Законодателен акт за цифровите услуги, за да контролира големите технологични компании, много от които са американски.

Френският държавен глава застъпи и темата за европейската отбрана. По думите му съвместният проект между Германия, Франция и Испания за изтребител от ново поколение не е прекратен.

Френската оценка е, че програмата за бойни самолети на бъдещето (FCAS) е много добър проект и не съм чул нито едно мнение от Германия, което да твърди обратното, посочи държавният глава.

През декември източници съобщиха пред Ройтерс, че на среща между министрите на отбраната на Франция, Германия и Испания не е постигнат пробив по спасяването на проблемната програма, в рамките на която страните ще проектират самолет, който да замени френските „Рафал“ и германските и испанските „Юрофайтър“.

Според Макрон обаче е възможен напредък по проекта. Той се надява скоро да обсъди темата с германския канцлер Фридрих Мерц.