Който се е заиграл прекалено с русофилията и е подценил русофобията - "русофобия" означава страх от Русия, а не омраза към Русия - добро не е видял. Това е едно от неписаните правила на българската политика.
Русофобите в България са малцинство, но активно и политически влиятелно. Това е една от поуките, които новият политически месия Румен Радев трябва да си вземе от политическата съдба на неговите предшественици на този пост, пиедестал или каквото там е.
Симеон Сакскобургготски загуби рейтинга си, когато стана ясно, че той е склонен на компромиси по русофилска линия. Сакскобургготски, например, бе премиерът, който рестартира проекта "АЕЦ Белене".
След това, преди вторите избори, на които се яви, той обеща, че няма да прави коалиция с БСП, но след изборите направи точно такава коалиция. И политическата му кариера приключи.
Една от причините Бойко Борисов да се задържи толкова дълго на гребена на вълната бе тази, че той успяваше да се представи като прозападен човек. "Конграчулейшънс", "цуни-гуни с мути Меркел" - всичко това караше голяма част от българите да го приемат, макар да не го харесваха.
През третия му мандат обаче стана безпощадно ясно, че и той е склонен на компромиси спрямо Русия и то големи. Борисов първо се извини на Владимир Путин публично, че не сме построили "Южен поток".
После построи т.нар. Балкански поток, който някои сполучливо наричат руско-турски поток. Така третият премиерски мандат на Борисов се оказа последен за него.
Една от големите разлики между настоящия ни политически месия и неговите предшественици е, че Румен Радев преди изборите дори не се опита да се покаже прозападен човек. Напротив - към края на предизборната си кампания той форсира русофилията и това даже му повиши резултатите.
Неговите политимесиански предшественици нямаше да спечелят собствено мнозинство, ако носеха товар като "Боташ", например. Или бяха заявили, че Крим е руски, или ако се хвалеха със снимки с Путин.
Радев обаче го спечели с лекота, което е многозначителен щрих към профила на българския избирател. Очевидно е, че критичното мислене на нашенските избиратели се свива и е близо до санитарния минимум.
Затова е нормално сега русофобите да са настръхнали и да критикуват остро и дори злобно "Прогресивна България" и нейните избиратели. Тяхното настръхване е комай единствената вътрешна пречка пред това Румен Радев директно да ни вкара в задунайска орбита.
Другите пречки са външни - това, че вече сме не само в ЕС и НАТО, а и в Шенген и еврозоната. До голяма степен това стана благодарение на т.нар. сглобка.
Радев не я харесва тази "сглобка". Има защо.
И все пак малко вероятно е всички над 1 млн. и 400 хил. избиратели, които гласуваха за Румен Радев, да са русофили. Вероятно и не всички от неговите 131 депутати са такива.
Те може би просто смятат, че Делян Пеевски е по-голяма заплаха от Владимир Путин. Но ако заплахата от Путин върху България стане прекалено силна - с любезното съдействие на Радев - то е възможно да има трусове в "Прогресивна България".
По начало основна слабост на подобни политически вълни е, че те са големи, но аморфни и се спихват при първия по-сериозен трус. Така че би било най-добре, ако Румен Радев не клати прогресивната си лодка с русофилски залитания.
И без това самите русофили имат към него очаквания, които той трудно ще изпълни, от което и те ще бъдат много разочаровани.
