Румен Радев спечели отдавна невиждано в България парламентарно мнозинство с антикорупционен дневен ред. Главното предизвикателство пред победителите обаче, както показват последните 15-20 години, е да съхранят дневния си ред. Често светът им налага друг и избирателите са разочаровани. Понякога и комфортното парламентарно мнозинство не помага. Виждали сме вече подобни примери.

Жан Виденов падна от власт, въпреки че имаше подобно на Радевото мнозинство и дневен ред да "спре разрухата". Международният валутен фонд обаче спря заемите за България и мнозинството на Виденов се разпадна. А вместо край на разрухата настъпи най-голямата в най-новата ни история финансова и политическа криза.

Дейвид Камерън имаше комфортно мнозинство и дневен ред да опази Консервативната партия цяла и Британия в ЕС. Но дойде бежанската криза и след нея Британия напусна ЕС, а Камерън - поста си.

ЕС имаше Лисабонска стратегия. Тя предвиждаше да превърне Съюза в най‑конкурентоспособната икономика в света, да постигне устойчив икономически растеж, и да създаде повече и по‑качествени работни места чрез знание, иновации и социална кохезия. Но от Америка през 2007 г. дойде световната финансова и икономическа криза, а като следствие от нея - дълговата в еврозоната.

ЕС изгуби близо 6% от БВП в разгара на кризата (2009–2013) и спадна от около 25% до под 22% от световната икономика, докато безработицата в еврозоната скочи от 7,3% преди кризата до 12% през 2013 г. След 2014 г. растежът се възстанови бавно – БВП на ЕС нарастваше средно с 1,8% годишно, а безработицата постепенно се върна към 7%, но делът на ЕС в глобалния БВП продължи да намалява. Днес ЕС представлява около 14-15% от световната икономика.

Още са пресни спомените как COVID-19 и войната в Украйна смениха дневния ред на целия свят. Сега същото прави политиката на американскя президент Доналд Тръмп. Изглежда, че глобалните кризи са новото нормално и е логично да очакваме "Прогресивна България" да бъде готова за това.

Най-очевидната актуална заплаха идва от Персийския залив. Ако войната и блокадата на петролните доставки през Ормузкия проток продължат до края на май, ще последва стръмно и продължително увеличение на цените, спиране на цели индустрии и рецесия, прогнозираха водещи търговци в бранша пред "Файненшъл таймс" миналата събота.

Това е изцяло извън контрола на българското правителство. Ако се случи, можем да се простим с надеждите за по-ниски цени и по-високи доходи, дори всички кражби тутакси да спрат и олигарсите да върнат на народа всяко присвоено от тях евро.

Ще стане точно обратното - Радев ще трябва да стяга коланите на своите избиратели и на останалите, разбира се. Тръмп ще бъде виновен, но Радев ще го отнесе. Защото е избран за Спасител.

Но лошото не свършва, а едва започва тук. "Ще има огромна болка", предрече представител на един от водещите петролни търговци в света, "Гънвор", неуспелия кандидат да купи "Нефтохим" от "Лукойл". Ако е вярно, че отсега положението с българския бюджетен дефицит е критично, както твърди Радев, рязко поскъпване на вече поскъпналите горива и евентуална рецесия, ще го влошат още повече.

Рецесия означава, че икономическият растеж намалява в продължение на месеци, а безработицата расте, тоест, че бюджетните приходи намаляват, а разходите растат, тоест, че недостигът в хазната се увеличава и за да се покрие, се налага теглене на нов дълг. Но такъв ще трябва и за по-скъпата енергия, и за превъоръжаване, за което вече сме поели ангажименти в НАТО. И Бог знае какви нови извънредни разходи може да донесе бъдещето, което ще бъде непридвидимо, докато Тръмп е в Белия дом.

Това не означава, че автоматично би последвала процедура за извънмерен дефицит от Брюксел, но за да я избегне, правителството ще трябва да предприме убедителни мерки за свиване на дефицита, тоест - за икономии, тоест - за неизпълнение на предизборните очаквания, които му дадоха безпрецедентен кредит на доверие. Електоратът тъкмо ще е повярвал  че "тъй ще е тя" и ще се окаже, че "туй ще е то".

Логично би било да очакваме, че при нова глобална икономическа криза ЕС може временно да разхлаби правилата си за финансова дисциплина (в т.нар. Пакт за стабилност и растеж), да разреши държавни помощи и стимули за икономиката, както постъпи по време на пандемията и по-рано, по време на кризата в кредитирането (2007-2009 г.).

Това обаче са само временни лекове, чиято обратна страна е надуването на дълговете и дефицитите. Колкото по-голямо е то, толкова по-болезнена икономически и толкова по-скъпа политически е неизбежно следващата бюджетна консолидация.

Именно при нея през 2010 г. в ЕС икономическата криза се првърна в дългова - за недостатъчно конкурентоспособните икономики, чиито натрупани дългове се оказаха неустойчиви, тоест непогасими при пазарни условия.

България днес е далече от такъв сценарий, но по принцип риск съществува, заради разликата между номиналното й сближаване със страните от еврзоната (по формалните критерии за членство в нея) и реалното й сближаване по показатели като например БВП на глава от населението и производителтост на труда.

За да предотврати такъв сценарий, левият Радев ще трябва да се придържа отсега към дясна пестеливост, което има висока политическа цена.

Горното обаче не потвърждава теорията му, че приемането на еврото е трябвало да почака. При актуалната икономическа конюнктура България можеше и да не дочака да изпълни и номиналните критерии за влизане в еврозоната. А в моменти на криза в нея имаме сигурност, каквато нямат остаталите навън - Евпопейския механизъм за стабилност, фондът за преструктуриране на банки, ликвидната подкрепа от ЕЦБ и различните ѝ стабилизиращи програми.

Друг риск, произтичащ от задаващата се криза е, че тя в основата си е енергийна. Неизбежна и силна ще бъде съблазънта България да поиска отмяна на европейските санкции върху руските енергоносители или изключение от тях и разводняване на Зелената сделка, например чрез удължаване на живота на субсидирания и климатично и екологично вреден въгледобив - в духа на "геополитическия реализъм" на новите управляващи. Отделен е спорният въпрос дали руската енергия ще излиза икономически по-евтино при глобалното формиране на цените в сегашната конюнктура.

Такава съблазън неизбежно би вкарало новото правителство в челен сблъсък не само с Брюксел, но - което е много по-лошо - с големи държави членки.

Подобна ситуация би изправила Радев пред избор между две злини - да се огъне пред ЕС и да разочарова избирателите си,  или да се опита да играе твърдо, като Фицо и Орбан, или като един балкански Фицорбан и да си навлече гнева на Брюксел и на няколко важни национални столици. Последното неизбежно се отразява на еврофинансирането, което ще бъде от жизнена важност за България в гореописаните икономически обстоятелства.

Важен принцип на еврофинансирането е условността - за да получиш парите на европейските данъкоплатци, трябва да се придържаш към основните принципи и ценности, залегнали в договора на ЕС. В този ред на мисли е неизбежно да обърнем внимание, че ЕС вече е докрай изнервен от бившия унгарски премиер Виктор Орбан и е наивно да очакваме, че би толерирал нови "троянски коне". Особено ако те се държат като магарета.

Лоша услуга на "Прогресивна България" и на цяла България прави сегашният разказ на главните клакьори на новите управляващи - пропагандисти от рода на Андрей Райчев, Явор Дачков, Мартин Карбовски, Иво Христов-I и Иво Христов-II. Този продължаващ предизборен разказ е следният: Европа по принцип е добра и ние сме за нея, но днес тя има лошо ръководство в лицето на една Урсула и подобни и ние ще се борим с него, за да си направим наша Европа и да я сдобрим с Русия и с Америка.

Това е клет политически фолклор тип Ганково кафене и Мичо Бейзадето и заклинание в стил Мартин Задека (Урсула ке падне), който само може да вкара България в едно безсилно, изолирано и уязвимо малцинство в ЕС. Това би било за сметка на всички българи, както Орбан днес е за сметка на всички унгарци - 35 милиарда евро блокирани еврофондове, които приемникът му Петер Модьор ще освобождава "на час по лъжичка".

Това, че ако махнем "урсулите", ще цъфнем и ще вържем мирише на комунистическа политпросвета от 70-е и 80-е години на миналия век. Днешният ЕС е дело преди всичко на държавите му членки, а не на една или друга Комисия, на нейния предстоятел или на безименните бюрократи в Брюксел, удобно рисувани като народни врагове, на чийто фон се прокарват кремълски опорки. Който следва така описания разказ, води България към предварително загубена и с тежки последствия битка вътре в ЕС.

Горните рискове заплашват да изместят главната точка в дневния ред на Радев - борбата с още неназованата поименно олигархия. За нея може да не остане време и място от борби с икономически неволи. Затова предполагам, че новото правителството ще хвърли всички сили да спаси сърцевината на дневния си ред, която му спечели изборите.

Преждеуправляващите вероятно вече се готвят за гръмовни разкрития за чудовищното им наследство. Те ще трябва да изместят (доколкото могат) вниманието от външните шокове и да обяснят последствията им в България. Когато не можеш да решиш проблем, трябва да намериш виновен. Очаквам това да започне да се случва авансово и ускорено още в идните седмици.

Но не е задължително лошият сценарий с рецесията непременно да се сбъдне. Може да бъде намерено решение за Ормузкия проток, може войната да свърши (някак си), може демократите да спечелят мнозинства в Сената и в Камарата на представителите при межднинните избори в САЩ наесен и да обуздаят, дори да импийчнат Тръмп.

При такова развтие прибързан сблъсък с мейнстрийма в ЕС би бил губеща стратегия както за България, така и за управляващите я. Няма по-сигурно пристанище от ЕС за страни като нашата в световни бури като днешните. Който знае по-сигурно - да го покаже.