Да му имам акъла на българина, ама този, дето му идва после. Тази поговорка е много популярна у нас и се опира на не един и два случая в нашата история, когато умът ни е дошъл, но е било вече късно.

С протестите от края на миналата година българинът създаде плахи надежди, че тази поговорка може би вече не е чак толкова актуална. Той събори правителството преди да бъде приет скандалният, антисоциален и откровено крадлив бюджет за 2026 г., а не след това.

Ако се вярва на първите социологически изследвания обаче, по повод партията на Румен Радев поговорката си важи отвсякъде. Българинът очевидно продължава да залага на политически месии, от които (до момента без изключение) след това се разочарова.

Според оповестените изследвания партията на Радев като нищо може да има 100 мандата в парламента. Това би го наредило в първата тройка на политическите месии.

При това Радев дори е доста "нефелен политически месия". За разлика от предишните - Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов, другите двама от тройката – той дори не е ново лице.

Има 9 години "стаж" на "Дондуков" 2 и няколко години управление на "Дондуков" 1. Той не е нова обувка, той е стар, пробит "Боташ" - пардон, ботуш.

Радев е политически месия по учебник. Той иска целият народ да гласува за него, за да накаже после лошата олигархия. "Червени линии" няма, а олигархията е безименна.

Прилича на популизъм, който накрая води до авторитаризъм. Не е като да не сме го виждали.

И всичко това без да броим русофилията. Явно номерът с политическите месии продължава да е успешен.

Да му имам акъла на българина, но тоя, дето му идва после.