Доколко е възможно да има коалиция или поне сътрудничество между партията на Румен Радев и "Продължаваме промяната – Демократична България"? Знайни и незнайни анализатори говорят много по тази тема - с намеци и заобикалки.

Общото им внушение е, че такава коалиция не само е възможна, но едва ли не задължителна. Само че въпросните анализатори всячески избягват да кажат истината такава, каквато е.

А истината е проста и ясна. Като изпран зелен чорап, проснат на припек.

Ако политиците от ПП-ДБ направят сглобка с Румен Радев ще загубят всичките си избиратели. Не само половината, както стана при сглобката с ГЕРБ.

Ясно е защо изборният резултат на ПП-ДБ намаля наполовина, след кабинета на Николай Денков. Защото много хора, които гласуваха за ПП-ДБ, наивно се хванаха на кафявата пропаганда за мазното турско кафе.

Тези, които продължиха да гласуват за ПП-ДБ го направиха, защото сглобката, макар и много неприятен компромис, придвижи България напред в европейска посока. При сглобката стана пробива за Шенген и с нейните бюджети влязохме в еврозоната.

Тези, които продължиха да гласуват за ПП-ДБ са онези традиционни около 300-350 хил. избиратели от демократичната общност. Те са единствените в България, които поддържат безкомпромисно проевропейска ориентация на страната ни, която за тях е основен приоритет.

Приоритетът на приоритетите. Европейска България означава и по-малко корумпирана България, с повече върховенство на закона. И този приоритет няма нищо общо с посланията на Румен Радев.

За избирателите от демократичната общност Румен Радев и Костадин Костадинов са едно и също. Много от тези хора не участваха в протестите през 2020 г. – не защото харесват ГЕРБ, а точно защото не искаха да минават под юмрука на Радев.

Темата "Украйна"

Апологетите на колаборацията между Радев и ПП-ДБ обясняват как, видите ли, темата "Украйна" все повече избледнявала. И все повече нямала значение.

Напротив – темата "Украйна" е основната тема за България. И тя ще продължи да бъде актуална дори ако войната свърши утре с парад на украинските войски на червения площад в Москва.

Русия е основната заплаха за България. Тя винаги е била такава, но след като нападна Украйна тази заплаха е особено голяма.

Най-голямата опасност за нас винаги е била и винаги ще бъде да попаднем отново в руско робство, в каквото бяхме от 1944 до 1989 г. А според Радев Украйна трябва да остави голяма част от територията си под руско робство, за да има мир.

Според него вероятно и България това трябва да направи, ако бъде нападната от Путин. "Руский мир" - така му викат вече на рубладжийското продажничество.

Въпросът "чии е Крим" вече не бил важен, твърдят новите сглобкаджии. Важен бил въпросът "чия е България".
Да, това е важният въпрос. И неговият отговор е, че България не трябва да е на Путин.

Не трябва да е задунайска губерния с губернатор Румен Радев. Или съветска република с генерален секретар Румен Радев.

Линията е само една

Любима теза на пропагандистите на сглобка между Радев и ПП-ДБ е тази за двете линии. А именно – корупция – антикорупция и Изток – Запад. Според тях по първата линия Радев и ПП-ДБ могат да се разберат.

Линията обаче е само една. Защото корупцията е основен канал за руското влияние у нас.

Бойко Борисов построи "Руско-турски поток" за една година, а не успя да направи газовата връзка с Гърция за цели три мандата управление. Управление, по време на което "Лукойл" не плащаше данъци.

А едно от служебните правителства на Румен Радев подписа договора с "Боташ". Разлика няма.

Юмручна алтернатива

Ясно е, че за избор на нов ВСС ще трябва да има някакви преговори, за постигане на мнозинство от 160 депутати. Но и при тези преговори трябва много да се внимава.

Защото Радев никога не е бил истинска алтернатива на статуквото. По-скоро театрална алтернатива. Юмручна алтернатива.

По време на първия му президентски мандат за него усилията за реформи в съдебната власт бяха просто междуличностни борби. В един момент Радев заяви, че ще предложи свой проект за промени в Конституцията, но това така и не се случи.

Освен това в повечето случаи кадровите назначения, които той правеше като президент, не се покриха със слава, най-меко казано. Сред тях имаше много съмнителни номинации.

Борисов вече заяви, че има повече доверие на Радев, отколкото на ПП-ДБ. Двамата генерали отдавна се съревновават за това кой е по-голям приятел на Виктор Орбан.

Радев и Делян Пеевски пък удобно си подаваха топката по темата за автомобилния парк на президенството. Въобще Радев винаги е бил по-скоро статукво, отколкото промяна. И коалиция между него и Борисов е много по-логична, отколкото между него и демократичната общност.

От ПП-ДБ трябва категорично да заявят, че няма да правят сглобки нито с Борисов, нито с Радев. Дори ако Андрей Гюров стане служебен премиер, а Бойко Рашков – вътрешен министър.

В противен случай рискуват да загубят много. Приказките как първо трябва да се види какво ще представлява новата партия на Радев са несъстоятелни.

Радев е твърде отдавна в политиката и всички знаем какво ще представлява линията на неговата партия.

Безцеремонно обслужване на Путин, унизителни наколенки пред Тръмп, скудоумна имитация на Орбан. Приликите с ГЕРБ не са случайни.

Пред политиците от ПП-ДБ има два варианта – или собствено парламентарно мнозинство, или твърда опозиция. Така те са най-полезни – и на себе си, и на България.