"Признакът "особена жестокост" е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените... телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата."

Това пише в свое окончателно решение ВКС: с него той връща на Софийския апелативен съд казуса с Кристина Дунчева - майката от Сандански, която уби своите момиченце и момченце на 3 и 5 години.

Историята на Кристина ръзтърси региона на 19 ноември 2020 г.

Една част от истината - която стана известна по-късно - е, че преди ужасяващата постъпка тя е подлагана на системно физическо и психическо домашно насилие, подавала е жалби, оттегляла ги е, бягала е при техните с децата, където обаче... също не е срещнала адекватна подкрепа. За службите, които би трябвало професионално да се занимават именно с това, да не говорим - те отсъстват.

На първа инстанция Благоевградският окръжен съд даде на 31-годишната (по време на деянието) майка най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна. Това стана на 3 юни 2024 г. 

Година по-късно обаче - на 30 юли 2025 г. САС коренно промени ситуацията, като осъди жената на 12 години затвор. Ключово за решението бе, че магистратите в София приеха, че не е налице "особено мъчителен начин". Изтъкваха се и множество други смекчаващи вината обстоятелства.

Със свое брилянтно решение сега тримата съдии от ВКС - Красимир Шекерджиев (предс.), Елена Каракашева и Виолета Магдалинчева (докладчик) посочват, че деянието е сред най-тежките посегателства изобщо в системата на престъпленията от НК.

Те не споделят мнението на САС, който й е дал присъда под минимума (който в случая е 15 г.) - това по принцип може да стане "при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства".

Макар жената да е формално психически здрава, върховните съдии се съгласяват със смекчаващите обстоятелства: чистото минало, психичното ѝ състояние, породено от положението ѝ на жертва на домашно насилие, "довело до тежка дезадаптация и афект, свързан с екстремно затруднение да ръководи поведението си..." и т.н.

Но. Изтъкват се множеството утежняващи обстоятелства.

"Тежкият съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на две лица от едно семейство; фактът, че децата са били в долната граница на малолетието; това, че деянието е извършено при наличието на 5 квалифициращи признака; многобройността на нанесените удари с нож;

обстоятелството, че убийството е реализирано в домашна среда, в която по принцип децата би следвало да се чувстват спокойни и защитени;

фактът, че макар и за кратък период жертвите са възприемали не само нападението над себе си, но извършваното от родната им майка посегателство над техния брат или сестра."

Казано просто - че всяко освен своето собствено страдание, е трябвало и да гледа какво става с братчето/сестричето му, при това на мястото, където всяко дете трябва да се чувства най-закриляно - у дома.

Върховните съдии отменят решението от 30 юли 2025 г. на САС и връщат делото за ново разглеждане от друг състав.

Целият текст на решението може да бъде видян тук.

Ето и пълния текст на прессъобщението от ВКС:

ВКС връща на САС за ново разглеждане делото срещу Кристина Д. за причиняването на смъртта на двете ѝ малолетни деца в гр. Сандански през 2020 г.

С Решение № 79/11.02.2026 г. по наказателно дело № 1093/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от 30.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1544/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационни жалби на Кристина Д. и на частния обвинител и граждански ищец Георги Т. С присъда на Окръжен съд – Благоевград подсъдимата е призната за виновна за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен начин на собствените ѝ две малолетни деца. Наложено ѝ е наказанието „доживотен затвор без замяна“, уважени са исковете на Георги Т. С решението на САС присъдата е изменена, като Кристина Д. е оправдана за това да е извършила деянието по особено мъчителен за жертвите начин, а наказанието „лишаване от свобода“ е намалено на 12 години. Намален е и размерът на присъдените обезщетения – на по 250 000 лв. за всяко дете.

Според касационната инстанция е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“. Съдебната практика и доктрината са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата. Тези критерии, съобразени с данните по делото, показват, че признакът „особена жестокост“ е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата.

Неоснователен е доводът, че актът на САС е неправилен поради прекомерно високото наказание на Кристина Д. Претенцията е мотивирана с психичното ѝ състояние, породено от личностната ѝ структура и положението ѝ на жертва на домашно насилие, довело до състояние на тежка дезадаптация и кумулиран афект, свързани с екстремно затруднение на ръководене на поведението, без то да изключва базисните ѝ психични годности. Според ВКС всеки от тези фактори, наред с чистото съдебно минало на подсъдимата и положителната ѝ характеристика, е взет предвид при индивидуализацията на наказанието. Едновременно с това не могат да бъдат пренебрегнати съществените по тежест отегчаващи обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието, което е сред най-тежките посегателства в системата на престъпленията от НК; тежкият съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на две лица от едно семейство; фактът, че децата са били в долната граница на малолетието; това, че деянието е извършено при наличието на 5 квалифициращи признака; многобройността на нанесените удари с нож; обстоятелството, че убийството е реализирано в домашна среда, в която по принцип децата би следвало да се чувстват спокойни и защитени; фактът, че макар и за кратък период жертвите са възприемали не само нападението над себе си, но извършваното от родната им майка посегателство над техния брат или сестра.

Касационният състав не приема доводите на частния обвинител и граждански ищец за съществени процесуални нарушения. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон заради оправдаването на подсъдимата за убийство, извършено по особено мъчителен начин. За да е налице убийство, извършено по особено мъчителен за жертвите начин, правната доктрина и трайната съдебна практика приемат, че следва по несъмнен начин да се установи, че пострадалият преди настъпването на смъртта е изживявал извънредни по своя интензитет и продължителност физически и психически страдания, които значително надхвърлят обичайните болки и мъки, присъщи на причиняването на смърт при обикновено убийство. Доказателствата по делото не установяват по категоричен начин наличие на такова продължително съзнателно възприемане на насилието. Напротив, от разясненията на вещото лице се установява, че и двете деца са изпаднали в безсъзнателно състояние в изключително кратък интервал от време – в рамките на „секунди до около минута“ от началото на нападението.

Според ВКС е основателен доводът на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е пропуснал да отчете наличието на някои отегчаващи обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност на Кристина Д. Не е била отчетена пълната безпомощност на жертвите, лишени от каквато и да е възможност за защита или бягство. Не е отчетено и обстоятелството, че деянието е осъществено в домашна среда, която по естеството си следва да бъде място на сигурност и закрила за двете жертви. Подценено е било и това, че макар и за кратък период от време всяко от децата е осъзнавало не само противоправното нападение, насочено срещу него, но и извършваното едновременно с това посегателство срещу неговия брат или сестра.

Съдебният състав на ВКС приема за неправилно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Възможно е престъпно деяние от даден вид в неговото конкретно проявление да се отклони съществено от това, което е имал предвид законодателят при предвиждане на наказанието за съответното деяние. Когато това отклонение е свързано с необичайни по своя вид, брой и/или значение смекчаващи и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, законодателят е предвидил наказанието да може да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.

Този текст е приложил САС, като е наложил наказание под петнадесетте години, предвидени в закона като минимална санкция на наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 116 от НК. Апелативният съд е счел, че психичният недостатък, от който страда подсъдимата, е улеснил екстремно извършване на убийството и е оценил това обстоятелство като изключително по своя характер смекчаващо такова. Наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства обаче не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 от НК, се пояснява в мотивите на ВКС. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление. Именно с този правен извод, направен от САС, касационната инстанция изразява несъгласие. При съпоставка между степента на обществена опасност на деянието и дееца и санкционния минимум, предвиден от законодателя, не може да се направи обоснован извод, че наказанието от 15 години лишаване от свобода е изключително тежко по смисъла на чл. 55 от НК. „Налагането на наказание под този минимум води до изкривяване на принципа на справедливостта, като създава несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и наказателната репресия“, категорични са върховните съдии.