• Трябва да говорим с Русия;
  • Украйна не е готова за членство в ЕС - трябва да изпълни критериите;
  • Инвестиции в сферата на отбраната - добре - но какви ще са последиците за икономиката и социалните системи.

Това са част от акцентите в интервю, дадено от президента (2017-2026) Румен Радев пред германския "Берлинер цайтунг", става ясно от резюме, получено на редакционните пощи от екипа му. Както е известно, Радев подаде оставка като държавен глава и се очаква да обяви политически проект за явяване на предсрочните парламентарни избори на 19 април.

За проекта си

"Влизането ми в парламентарната политика е в отговор на призива на българските граждани и на очакванията им за превръщането на България в демократична, модерна и свободна европейска държава и за ускорена европейска интеграция. Масовите  граждански протести през декември в цяла България, както и в европейски градове като Берлин, доведоха до оставката на българското правителство. Искаме българските граждани да се чувстват напълно свободни, без да са зависими от каквито и да е олигархични интереси и да имат възможност да разгърнат своя потенциал в страната си" - цитиран е да казва за бъдещата си партия.

Припомняме, че протестите бяха предизвикани от нетърпимост към управлението на т.нар. модел Борисов-Пеевски и тръгнаха с опитите да се прокара бюджет за 2026 г., натоварващ частния сектор за сметка на селективно повишаване на разходите за бюджетния, в т.ч. ново солидно повишаване на възнагражденията в МВР и службите, които се ползват с ниско обществено доверие. Тези протести до голяма степен бяха предвождани от опозиционната "Продължаваме промяната-Демократична България".

За Украйна

"Прекратяването на войната в Украйна изисква да бъде използвана повече дипломация. Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, но все още не са използвани в достатъчна степен дипломатическите средства. Вече се наблюдава промяна в отношението на европейски лидери и възприемането на по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна.

Лидери като президента Макрон започнаха да говорят за възстановяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да говорим с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене.

Като бивш командващ на Военновъздушните сили високо ценя инвестициите в сферата на отбраната, но трябва да си даваме и сметка за дългосрочните последици за икономиката и социалните ни системи" - остава верен на позицията си за Украйна Радев в коментар и по темата за войната.

В ЕС - рано е

Според него е рано да се говори за членство на Киев в Европейския съюз, само защото се води война, като трябва да се поощряват страните от Западните Балкани, които отдавна са кандидатствали и опитват да изпълнят критериите.

"Украйна и украинските граждани заслужават подкрепа в изключително трудно за тях време, но членството в ЕС изисква изпълнението на Копенхагенските критерии.

Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и осъществяват трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото. Не трябва да забравяме и за тях, докато фокусът ни е върху Украйна, поради военните действия. Прибързването рискува да подкопае европейските принципи, а Украйна все още има да свърши много работа, за да изпълни необходимите за членство в ЕС критерии" - заявява Радев пред германския вестник. 

По думите му съгласно Европейския консенсус от юли 2022 г. Република Северна Македония трябва да промени конституцията си и да включи българите наравно с другите държавотворни народи и едва тогава преговорите за членство в ЕС могат да започнат. Т"ова е труден, но необходим процес и бихме желали да видим РСМ възможно най-скоро в ЕС. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а искаме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и общуват заедно свободно", цитиран е още. 

За "Съвета за мир" на Тръмп - "странно е"

"Странно е, че решението за присъединяване на България към инициативата на президента Тръмп "Съвет за мир" беше взето от българското правителство в условия на подадена вече от него оставка. Стратегическите отношения със САЩ трябва да продължат да се заздравяват, тъй като САЩ продължават да гарантират сигурността на Европа, но българското правителство заобиколи всички вътрешни административни процедури без да извести парламента и президентската институция" - казва още Радев в интервюто.

Последното е факт - решението бе взето "на тъмно" от Министерския съвет, като за него разбрахме едва, след като на следващия ден експремиерът Росен Желязков се снима с американския президент и компания от желаещи, сред които нито един западноевропейски лидер.

"България категорично подкрепя мирните инициативи, но те трябва да са в съответствие с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания_ - допълва Радев.

Еврото виновно за цените

Промяна не виждаме и в отношението на Радев към въвеждането на еврото от 1 януари, срещу което той инициира (неуспешно) и референдум. Според него очакването за влизането в еврозоната е повишило цените и държавата не е овладяла тази своеобразна спекула.

"Отправените от мен критики за начина, по който бе въведено еврото в България, се дължат на това, че новата валута засяга всички български граждани и все още има различни мнения в обществото. Затова най-демократичният подход беше провеждането на референдум. Въвеждането на еврото е резултат на много стъпки, но правителство се оказа неспособно да се справи с покачването на цените и прилагането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в обществото.

Според българската статистика 30% от гражданите живеят на границата на бедността или на социалното изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния доклад през юни, цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните 9 месеца цените на основни стоки, храни и особено на услугите скочиха значително. Еврото може да има преимущества като насърчаване на инвестициите, привличането на капитали и отварянето на пазари, но неговото въвеждане трябваше да е придружено от мерки за защита на най-уязвимите" - казва още.

Ето и пълния текст на интервюто, взето от "Берлинер цайтунг":

Бившият български държавен глава Румен Радев подаде оставка предсрочно. Политически гръм в югоизточната страна членка на ЕС и НАТО. Острият критик на „олигархичните“ структури възнамерява да се яви отново на избори със собствена листа и очевидно се стреми към поста министър-председател. В актуалните социологически проучвания той води.

По време на посещение в Берлин, наред с други събития като гост на Федералния съюз за икономическо развитие и външна търговия (BWA), Радев се сблъсква със страна в икономически преход. Германия се бори с индустриална криза и икономическо забавяне, а България от години страда от проблеми с корупцията и се нарежда сред последните в международните класации на Европейския съюз (ЕС). В интервюто Радев говори за кризата в автомобилната индустрия, войната в Украйна и въвеждането на еврото.

Наскоро подадохте оставка като президент на България – безпрецедентна стъпка. В същото време обявихте, че ще участвате в предстоящите парламентарни избори. Какви са плановете ви?

Аз съм човек на дълга. През целия си живот съм служил на българската държава и на българския народ. И да, ситуацията в България е много динамична и предизвикателна, както навсякъде по света. Но откликнах на призива и молбата на българския народ да вляза в реалната парламентарна политика, да създам партия и да реализирам надеждата на хората: България да ускори своята европейска интеграция и да стане модерна, демократична и свободна европейска държава.

Затова взех това решение – и както може би знаете, имахме масови протести по улиците и площадите на България, дори и тук в Берлин, срещу правителството, което обслужва определени олигархични интереси. Искаме българските граждани да се чувстват напълно свободни, да не бъдат под натиска на каквито и да било олигархични интереси и да могат да развиват потенциала си, да осъществяват реално производство, да развиват индустрията и да предлагат висококачествени услуги.

Германски компании като „Райнметал“ правят големи инвестиции в България. Как гледате на това? Превъоръжаването икономическа възможност ли е или необходимост, продиктувана от сигурността?

И двете. Всъщност тази инвестиция беше инициирана по време на миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Видях, че г-н Папергер (бел. ред.: Армин Папергер е изпълнителен директор на Rheinmetall AG) участва в конференцията, затова поисках двадесет минути среща – които в крайна сметка станаха час и двадесет минути.

Това е решаваща крачка напред – не само за въвеждането на нови технологии и стандарти в България. Това е ключова стъпка в инвестирането в нашето стратегическо сътрудничество, защото Европа се нуждае от повече сигурност, по-силна отбранително-индустриална база и повече научни изследвания в отбраната.

В България имаме богати традиции и заемаме определен дял на световния отбранителен пазар. Нашите компании присъстват по целия свят. Българските фирми действат много бързо при внедряването на стандартите на НАТО и разработването на нови технологии – включително в областта на оптиката, електронната война, дроновете и системите за борба с дронове. Съществува огромно поле за сътрудничество.

Как кризата в автомобилната индустрия в Германия се отразява на България?

От една страна – негативно, тъй като Германия е нашият най-важен икономически, търговски и инвестиционен партньор. Миналата година търговският обмен надхвърли 12 милиарда евро – огромна сума за България. Но мога да кажа и: положително. Ние изнасяме повече за Германия, отколкото внасяме оттам, което говори много за силата на нашата индустрия. Тя расте.

Както споменах, преди около 15–20 години започнахме в автомобилния сектор от нулата. Днес имаме 350 компании в този сектор, които осигуряват работа на над 80 000 души. Това е впечатляващо. Германия започна с един изследователски и развоен център в тази област; днес имаме повече от 35.

Гордеем се с качеството на нашите инженери, особено в ИТ сектора, защото настоящето и бъдещето на автомобилите – особено електромобилите – зависят в голяма степен от софтуера. Значителна част от този софтуер днес се разработва в България. Няма автомобил, произведен в Германия, без резервни части или системи от България. Застоят в този сектор в Германия засяга съответно и българските компании.

Обсъдих това с някои германски фирми и това е и нашата визия: да прехвърлим част от квалифицираната работна сила и инженерите от автомобилния към отбранителния сектор, който в момента расте.

В миналото изразявахте скептицизъм към военната подкрепа за Украйна. Как това се съчетава с ролята на България като производствена база за въоръжение?

Най-важното е да укрепим отбранителния стълб на Европа. Нуждаем се от по-силна индустриална база и по-силна отбранителна наука. Затова трябва да си сътрудничим, да обменяме знания и ноу-хау и да споделяме идеи как да развиваме този сектор заедно. Това е добавената стойност на стратегическите ни отношения с Германия.

Що се отнася до Украйна: трябва да поемем по-голяма отговорност за собствената си сигурност, но и да разполагаме със средствата за това. В този конфликт бих желал повече дипломация. Досега се концентрирахме основно върху военна и икономическа подкрепа, но не сме използвали всички дипломатически инструменти. Сега виждам промяна сред европейските лидери към по-реалистичен подход към войната в Украйна.

Подкрепяте възобновяване на диалога с Русия?

Да. Лидери като Макрон вече говорят за възобновяване на диалога с Русия и за обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да разговаряме с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и постоянно мислене за война. Трябва да преминем на следващото ниво и да мислим за мир. Като бивш командир на българските Военновъздушни сили ценя инвестициите в отбраната, но трябва да отчетем и дългосрочните последици за икономиката и социалните ни системи. Да, нуждаем се от по-силни отбранителни способности, но едновременно с това трябва да работим за мир с всички налични дипломатически средства.

Как гледате на присъединяването на България към „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп?

Странно беше, че това бе направено от правителството, след като вече беше подало оставка. Трябва да продължим да укрепваме стратегическите си отношения със Съединените щати, тъй като те все още осигуряват нивото на сигурност, от което Европа се нуждае. Оценявам визията на президента Тръмп да търси дипломатически пътища за спиране на кръвопролитието в Украйна и в Ивицата Газа.

Но правителството заобиколи вътрешните административни процедури, без да информира парламента или президентската институция. Решението беше взето прибързано, без да бъде внесено за ратификация. Съществуват конституционни и европейски изисквания, които трябва да бъдат анализирани преди участие в подобни международни споразумения.

Бихте ли отменили това решение като евентуален министър-председател?

Ако има ново правителство и аз нося отговорност, това няма да стане преди края на май. В тези динамични обстоятелства много неща могат да се променят. Но темата трябва да бъде обсъдена в българския парламент. Юридическата ни общност посочи редица пречки пред ратификацията на този важен документ. България подкрепя всички мирни усилия, но те трябва да са в съответствие с Конституцията, европейското право и парламентарните изисквания.

По-рано бяхте критичен към въвеждането на еврото в България. Какви рискове виждате сега?

Бях критичен, защото въвеждането на еврото засяга всички български граждани без изключение. Най-демократичният подход щеше да бъде референдум, но правителството и парламентът отхвърлиха предложението ми. По-късно Конституционният съд обяви, че решението на парламента не е било коректно, но вече беше късно. От 1 януари тази година България официално използва еврото.

Не може да се каже дали това е положително или отрицателно – това е реалността. Еврото може да донесе много ползи, като инвестиции и отваряне на пазарите, но трябваше да бъде съпроводено със защитни мерки за най-уязвимите. Правителството не успя да овладее ценовия натиск и да въведе финансови буфери за защита на най-застрашените групи.

Според българската статистика 30 процента от българите – около 1,5 милиона души – живеят на ръба на бедността или социалното изключване, а 22 процента са под прага на бедността. Цените на основни стоки и услуги значително се повишиха през последните месеци.

Каква е позицията ви относно евентуално членство на Украйна в ЕС?

Украйна се нуждае от нашата подкрепа и надежда. Но съществуват ясни критерии за членство – Копенхагенските критерии. Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и преминават през тежки реформи. Не трябва да ги забравяме. Ако прибързаме с Украйна, рискуваме да подкопаем принципите на ЕС. Който изпълни критериите, той трябва да бъде приет първи.

Относно Северна Македония – според европейския консенсус от юли 2022 г. тя трябва да промени конституцията си и да впише българите като една от конститутивните нации. Едва тогава могат да започнат преговорите. Искаме Северна Македония възможно най-скоро да стане член на ЕС. Не искаме граници и контролни пунктове, а хората от двете страни да живеят, работят и общуват свободно.