Урсула фон дер Лайен обяви, че е пристигнала в Киев, в деня на четвъртата годишнина от руската офанзива, за да "потвърди, че Европа подкрепя Украйна финансово, военно и през цялата тази сурова зима", предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Председателката на Европейската комисия, която посочи, че посещава украинската столица за десети път от началото на нашествието, подчерта, че иска "да изпрати ясно послание към украинския народ и към агресора: няма да се откажем, докато мирът не бъде възстановен".

"Мир при условията на Украйна", подчерта Фон дер Лайен, цитирана от Укринформ.

Тя беше посрещната на киевската гара от украинския външен министър Андрий Сибига.

Очаква се по-късно тя да участва в тристранна среща с украинския президент Володимир Зеленски заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Те също така планират да участват във видеоконференцията на Коалицията на желаещите, която обединява съюзниците на Киев.

"Русия не е постигнала военните си цели в Украйна. Тъй като Русия не може да напредва на бойното поле, тя умишлено атакува украинската гражданска и критична инфраструктура, включително енергийна инфраструктура, болници, училища и жилищни сгради насред тежка зима. Украинците остават внушителни в своята сила, решителност и устойчивост", казват Фон дер Лайен и Коща в публикувано днес от Комисията и Европейския съвет изявление.

"Европейският съюз твърдо стои до Украйна и нейния народ от първия ден на руската агресия. Нашата цел е всеобхватен, справедлив и траен мир за Украйна, основан на принципите на Устава на ООН и международното право", се казва още в изявлението. "Ние подкрепяме всички усилия, насочени към постигането на такъв мир – мир с достойнство и дългосрочна сигурност".

Фон дер Лайен и Коща подчертават, че зачитането на суверенитета и териториалната цялост е крайъгълният камък на световния ред и че никоя държава не може да анексира съседната си страна.

"Границите не могат да бъдат променяни със сила. Агресорът не може да бъде възнаграден", заявяват те.

Декларацията им подчертава важността на поддържането на трансатлантическа и глобална солидарност с Украйна.

"Европейският съюз ще продължи да предоставя всеобхватна политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ", обещават европейските лидери.

Те припомнят, че ЕС остава най-големият донор на Украйна с близо 200 милиарда евро подкрепа от 2022 г. насам.

"Войната на Путин на изтощение непрекъснато изтощава Русия и ние сме решени да окажем допълнителен натиск върху нея да спре агресията си и да се ангажира със смислени преговори за мир", се казва още в изявлението, което потвърждава и готовността на ЕС и неговите държави членки да допринесат за "стабилни и надеждни гаранции за сигурност", за да гарантират, че Русия никога повече няма да може да атакува Украйна.

"Ще се погрижим Русия да бъде подведена под отговорност за извършените престъпления и причинените от нея щети", казват Фон дер Лайен и Коща. "Ангажирани сме с възможно най-скорошното задействане на Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна и на Международна комисия за искове за Украйна, и двете в рамките на Съвета на Европа".

Руската офанзива стана най-кървавият конфликт в Европа от края на Втората световна война, като причини стотици хиляди смъртни случаи и ранени. Тя също така предизвика геополитически сътресения, подтиквайки много европейски страни да увеличат военните си разходи с оглед на възможен сблъсък с Москва, отбелязва АФП.

Войната се върна в Европа, Русия се провали, казват Макрон и Мерц

Френският президент Еманюел Макрон от Париж подчерта, че четири години след началото на нашествието в Украйна, Русия се е провалила във "военен, икономически и стратегически" план, предаде Франс прес.

"Тя укрепи НАТО, чието разширяване желаеше да избегне, обедини европейците, които искаше да отслаби и изложи на показ нестабилността на един империализъм от друга епоха", заяви той в "Екс".

Украйна е "първата линия на отбрана на нашия континент" и Европа ще остане на нейна страна, обеща още френският президент. Той увери, че доставките на военна техника и обучение ще продължават, "за да може Украйна да удържи и за да може Русия да разбере, че времето не е в нейна полза".

"На тези, които искат да могат да разчитат на нашата умора: те се лъжат", заяви той, като обеща да продължи мерките срещу руската военновременна икономика. 

По-рано германският канцлер Фридрих Мерц призова в "Екс" за европейско единство, предаде ДПА. 

"В продължение на четири години всеки ден и всяка нощ са били кошмар за народа на Украйна. И не само за тях, а за всички нас. Защото войната се завърна в Европа", написа Мерц.

"Само с общи сили ще я прекратим. Съдбата на Украйна е и наша съдба", добави той.

Британски санкции

Великобритания включи "Транснефт" след още близо 300 санкционирани руски субекта като част от санкционен пакет, който според Лондон е най-големият, налаган от британските власти от ранните фази на войната в Украйна, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 

Санкциите се обявяват в четвъртата годишнина от началото на войната. 

Британското правителство посочва, че "Транснефт" е един от най-големите оператори на тръбопроводи в света и транспортира над 80 процента от износа на руски суров петрол. Мярката цели да ограничи още повече приходите на Москва от износа на енергийни суровини. 

Санкциите включват и 48 петролни танкера. 

С празни ръце в Киев - заради Унгария и Словакия

В навечерието на четвъртата годишнина от началото на руската война в Украйна Унгария блокира новия пакет от европейски санкции срещу Москва, както и заем на ЕС за Киев в размер на 90 млрд. евро, като действията на Будапеща днес са във фокуса на редица западни издания. 

Европейският заем от 90 млрд. евро е предназначен за стабилизиране на финансите на разкъсваната от войната страна и беше договорен през декември от лидерите на ЕС като спасителен пояс за Киев, пише в "Файненшъл таймс". Тогава време Унгария, Словакия и Чехия се съгласиха да помогнат на Украйна само при условие, че няма да носят отговорност за лихвите или за погасяването на заема, който ще бъде обезпечен от останалите 24 държави от ЕС, припомня изданието. За да се позволи на ЕК да използва т.нар. "свободен капацитет" на бюджета на ЕС за заемане и отпускане на средства за Украйна е нужна подкрепата на всички страни членки на Евросъюза, пояснява "Файненшъл таймс".

В момента се договаря програма на Международния валутен фонд (МВФ) на стойност 8 млрд. евро, но тези средства са обвързани с получаването на европейския заем от Украйна и унгарското вето може да застраши и тази програма, предупреждава вестникът.

Когато председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет - Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, пристигнат в Киев за днешния възпоменателен ден, те няма да могат да предложат нищо друго освен съболезнования, пише изданието "Политико". Четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна ЕС се надяваше да донесе на Киев утеха под формата на нови санкции срещу Москва и заем от 90 млрд. евро. Унгария попречи това да се случи, продължава "Политико".

След една брутална зима в Украйна, след месеци на преговори, които се предполагаше, че трябва да постигнат мир, но резултатът им не бе нещо повече от политически театър, след като Русия не дава никакви сигнали за спиране на вълната си от атаки, ЕС беше сигурен, че най-сетне ще може да предостави на Киев някаква конкретна помощ. Но внимателно подготвената подкрепа бе провалена, когато унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще блокира 20-ия пакет от европейските санкции срещу Москва и също така заплаши да използва правото на вето на Будапеща, за да блокира жизненоважния заем. 

Унгарският премиер Виктор Орбан "демонизира Украйна, за да извлече вътрешнополитически ползи", каза за "Политико" украинският външен министър Андрий Сибига.

"Настояваме Будапеща да престане да въвлича Украйна в унгарската вътрешна политика", добави той. 

През април в Унгария ще се произведат парламентарни избори, като партията на Орбан – ФИДЕС, изостава в проучванията на общественото мнение, отбелязва "Политико". 

Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Киев, че се опитва да предизвика енергийна криза в Унгария преди изборите в страната, добавя изданието.

"Предизборна кампания или не, украинската блокада на петрола днес натежава над всичко останало", цитира унгарският в. "Модьор немзет", публикация на Орбан във "Фейсбук". "През последните дни унгарското правителство направи всичко по силите си, за да овладее ситуацията, предизвикана от спирането на тръбопровода за суров петрол "Дружба" от страна на президента Зеленски. Успешно предпазихме унгарските доставки на гориво. Освен това дадохме твърд и пропорционален отговор на президента Зеленски. Той също така трябва да разбере, че атакувайки Унгария, единствено може да загуби", добави унгарският премиер в публикацията си. 

Германското сп. "Шпигел" разговаря по темата с председателката на Комисията на ЕП по сигурност и отбрана (SEDE) Мари-Агнес Щрак-Цимерман.

"Унгария под управлението на Орбан заплашва с политиката си на блокиране не само солидарността с Украйна, но и капацитета на цяла Европа за действие в областта на сигурността", каза Щрак-Цимерман.

"Унгария години наред извлича огромни ползи от средствата на ЕС и в същото време потъпква неговите общи ценности", подчерта председателката на комисията. 

"Ако има ясна заплаха за основните ценности на ЕС, както в случая с Унгария на Орбан, тогава правото на глас в Съвета (на ЕС) трябва да бъде отнето", продължи Щрак-Цимерман в интервюто си за "Шпигел". Не трябва да се допуска някой, който "системно саботира европейските решения и си служи с авторитарен наратив", безпрепятствено да стои в Съвета, добави председателката на Комисията на ЕП по сигурност и отбрана. 

Подобна е и позицията на германския политик от партия "Зелените" и експерт по Унгария – Даниел Фройнд, добавя "Шпигел". "Виктор Орбан със своето вето отново заплашва сигурността на Украйна и Европа", каза Фройнд пред репортер на германското списание.

"Повече не може да допускаме това. Време е да се отнеме правото на глас на Унгария в Съвета", призовава Фройнд. 

Щрак-Цимерман и Фройнд посочиха, че пътят към отнемането на право на глас е труден в политическо отношение и донякъде нереалистичен, но въпреки това трябва да се направи опит, отбелязва "Шпигел". 

Европейски лидери обвиниха Унгария, че саботира подкрепата за Украйна в навечерието на четвъртата годишнина от началото на пълномащабното нашествие, наредено от Владимир Путин, пише британският в. "Гардиън".

Германия, Франция и други държави от ЕС не успяха да убедят правителството на Орбан в да подкрепи най-новия пакет от санкции на ЕС и заема за Киев. Полският премиер Доналд Туск определи действията на Унгария като "политически саботаж", добавя вестникът.

Други европейски лидери отдадоха почит на Украйна, подчертавайки нейната устойчивост, отбелязва "Гардиън". Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че днешната дата бележи "четири ужасни години на война". "Отново призовавам нашите европейски партньори – не отслабвайте подкрепата си, нашата обща подкрепа за Украйна", каза призова Шолц, цитиран от британското издание.

Според публикуван вчера доклад на Световната банка Украйна се нуждае от 588 млрд. долара за възстановяване от разрушенията, причинени от руската инвазия. За последната една година тази сума е нараснала с 12%. Най-много инвестиции ще са необходими за Донецка и Харковска област, а Киев ще се нуждае от 15 млрд. долара за възстановяването си, подчертава в. "Гардиън".

Фицо дръпна шалтера

Словашкият премиер Роберт Фицо е поискал от оператора на електропреносната мрежа на страната да спре аварийните доставки на електроенергия за Украйна днес, докато преносът на петрол по тръбопровода "Дружба" не бъде възобновен, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"От днес, ако украинската страна се обърне към Словакия с молба за помощ за стабилизиране на украинската енергийна мрежа, тя няма да получи такава помощ", заяви Фицо в изявление.

По думите му мярката ще бъде отменена след възобновяването на транзита на петрол към Словакия.

Доставките на руски петрол за Унгария и Словакия са прекъснати от 27 януари, когато според Киев руски безпилотен летателен апарати е поразил петролопроводна техника в Западна Украйна. 

Простиращ се на почти 9000 километра, тръбопроводът „Дружба“ започва от Русия и се разклонява в Беларус на северна и южна част, снабдявайки рафинерии в Полша, Германия, Украйна, Словакия, Унгария и Чехия.

Въпреки продължаващата близо четири години война с Русия, Украйна продължи да транспортира руски петрол през петролопроводите на своя територия. В началото на миналата година обаче Киев прекрати транзита на руски газ. 

Унгария и Словакия заплашиха, че ще прекъснат доставките на електроенергия за Украйна, ако доставките на петрол не бъдат възстановени. 

Електроенергията от Унгария и Словакия съставлява около 70 процента от вноса на Украйна и е от изключителна важност за страната, половината от електропроизводството на която е унищожено или сериозно повредено от руски ракетни удари.