През последните месеци Софийският университет „Св. Климент Охридски" се оказа в центъра на медийното внимание след сигнал от студента Зуи Ицках Хашмонай. В него той твърди, че в университета се извършва антисемитска пропаганда, политическо вербуване и разпространение на радикален екстремизъм. Сигналът предизвика бурни реакции в социалните мрежи, подписки и декларации. Събитията бяха свързани и с недоволството на студента от оценяването на курсовата му работа.
Обвиненията включват, че Хашмонай е бил дискриминиран по верска и политическа линия, че преподаватели са водили „открита агитация и замаскирана антисемитска пропаганда" и че студентите са били подложени на натиск да се включат в политически инициативи, свързани с хуманитарната криза в Ивицата Газа. Лекция на гостуващия италиански преподавател Франческо Трупия и прожекцията на документалния филм „Където маслиновите дървета плачат" са посочени като конкретни примери.
След административна проверка ръководството на университета категорично отхвърля всички обвинения и заявява:
Твърденията на Хашмонай не са потвърдени от други студенти, а по отношение на оценяването университетът уточнява, че студентът първоначално е получил по-ниска оценка, тъй като анализът му не е покривал предварително зададените критерии. След коригиран вариант е получил отлична оценка.
„Софийският университет категорично отхвърля посочените обвинения и има основание да смята, че е обект на клеветническа и дискредитираща кампания“.
За лекцията на Франческо Трупия ръководството посочва, че тя е предварително съгласувана и е базирана на официални документи, включително резолюция на Съвета за сигурност на ООН, и няма антиеврейски характер. Признава се обаче, че студенти от организацията „Студенти за Палестина" са отправили призиви за присъединяване към техни инициативи — нещо, което е трябвало да бъде спряно от модератора доц. Огнян Касабов. Тъй като това не се е случило, на Касабов е направена забележка и му предстои административно наказание.
Докато ръководството говори за клевета, Етичната комисия стига до по-нюансирани и в някои точки противоположни изводи. Комисията също не констатира антисемитска пропаганда и не установява дискриминация срещу Хашмонай. Но дотук сходствата свършват.
Комисията установява, че доц. Касабов е отправял политически призиви по време на университетски събития, подкрепял е искането за прекъсване на академичното сътрудничество с Израел и е канил студенти да се присъединят към „Студенти за Палестина" — организация, която няма разрешение да извършва дейност на територията на университета. Изрично се посочва, че:
"Поведението на визираните преподаватели е излязло от рамките на свободното изразяване на мнение и е преминало в пропагандна риторика в сградата на Университета и по време на учебния процес."
С други думи: там, където ръководството вижда само клевета, Етичната комисия вижда и реален проблем.
В същото време позицията на ръководството обръща внимание на реакцията на израелския посланик Н. Пр. Йоси Сфари, който по повод протестното шествие на 27 март 2026 г. — започнало пред Софийския университет и завършило пред Дома на Европа — обвини преподаватели от Философския факултет, че са организирали „антиизраелска демонстрация" в „съюз с фанатичните ислямски духовници на иранския режим". Протестът, макар да започва пред университета, е организиран от външна на институцията организация и е свързан с позицията на участници по отношение на конфликта в Близкия изток. В становището се подчертава:
„Ръководството на Софийския университет намира за напълно неуместно и противоречащо на установените факти изказването на посланика на Република Израел и го счита за груба намеса в академичната автономия ... ако Н. Пр. Сфари продължи да проявява подобно менторско отношение към Софийския университет, ръководството ще бъде принудено да ограничи до протоколния минимум контактите си с него, тъй като никой друг представител на Дипломатическия корпус в България не си е позволявал такова поведение."
Два текста, един казус
Показателно е, че университетът публикува двете становища — на ръководството и на Етичната комисия — едновременно, въпреки че те не казват едно и също нещо. Ръководството рисува картина на институция, атакувана несправедливо. Етичната комисия признава, че границите на академичната неутралност са били прекрачени.
В заключение университетът заявява, че ще продължи да бъде домакин на дискусии по сложни и полярни въпроси, като защитава правото на студенти и преподаватели да изразяват мнение... без да бъдат подлагани на натиск или външна намеса.
Въпросът, който остава без ясен отговор, е как институция може едновременно да твърди, че е жертва на клеветническа кампания, и да налага административно наказание на свой преподавател за поведение, описано като „пропагандна риторика".
