На последното заседание на служебния кабинет премиерът Гюров направи равносметка на работата на правителството и благодари на министрите, че според него не са използвали краткия мандат като оправдание за бездействие. Публикуваме в цялост последното му изказване преди заседанието на Министерския съвет.

Здравейте, колеги!

На последното заседание на нашия кабинет искам да ви поздравя за най-важното. Благодаря ви, че не се въздържахте. Министрите от кабинета "Гюров" не се скриха зад унизителното оправдание "за два месеца - толкова", нито зад древен чиновнически фатализъм: "Точно аз ли? Нямам партия... Зад мен са само премиерът и колегите."

Благодаря ви, че не си измихте ръцете с констатации.

Влязохте в каузата на решенията, посочихте проблемите, но и назовахте виновниците по име и без упойка на абстрактни понятия, зад които българската власт често обича да крие страха си.

Успяхме да нарушим омертата в съдебната система, за което благодаря специално на вицепремиера. Видя се как въздухът се размести, видя се и стана ясно колко дълбоко е мълчанието, особено днес, когато политическата омерта е като бетон.

Искам да поздравя всички вас, които утре ще излезете от тази сграда, без да се притеснявате от ревизии.

Надяваме се, че проверките ще обхванат не само кратките два месеца на служебното правителство, но и 20-годишния модел на зависимости, който превърна държавата в навик, а безнаказаността - в институция.

Служебното правителство по дефиниция е преход, но в този кратък период ние не бяхме просто наблюдатели. Движехме се от принципа на Сенека, че смисълът не е в продължителността, а в достойнството на изминатия път.

Колко добре ще си свършим работата - така, че държавата да остане стабилна, предвидима и защитена.

Да, не беше лесно. Бяхме атакувани от всички страни, често едновременно. Но това можеше да се очаква в държава с институции, които са овладявани с години.

Знаете историята за Леонид и тристата воини. Когато чул, че стрелите на персите ще скрият слънцето, Леонид казал: "Чудесно, тъкмо ще се бием на сянка."

И вие, като истински спартанци, не се огънахте, не се прибрахте и само за няколко седмици показахте, че от непознати можете да се превърнете в отбор, от отбор - в институция, и че въпреки всички очаквания, сте правилните хора, на правилното място, в правилния момент.

Животът е като пиеса - не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна. Нашето управление нямаше дълъг мандат, но имаше характер.

И сега, когато завесата пада, е важно едно - дали слизаме от сцената с достойнство. Аз вярвам, че го направихме.

И ви благодаря, че бяхме заедно. Благодаря на медиите.

Откривам заседанието.