Полската столица Варшава регистрира за първи път еднополов брак, сключен в друга държава от Европейския съюз. Това съобщи кметът на града Рафал Тшасковски, след като местните власти приложиха решения на европейски и полски съдилища за признаване на такива бракове.

"Тази сутрин издадохме първата транскрипция на акт за брак за еднополова двойка, в съответствие със съдебните решения", заяви Тшасковски.

Случаят идва след решението на Съда на Европейския съюз от 25 ноември 2025 г. по делото C-713/23 Wojewoda Mazowiecki. Съдът постанови, че държава членка е длъжна да признае брак между двама граждани на ЕС от един и същи пол, ако той е законно сключен в друга държава членка, в която те са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване. СЕС изрично подчерта, че това не задължава държавите да въведат еднополов брак във вътрешното си право.

Полският казус започва от двама полски граждани, сключили брак в Берлин през 2018 г. Полските власти отказват да впишат германския им акт за брак в регистрите си, тъй като полското право не допуска брак между лица от един и същи пол. Според Съда на ЕС подобен отказ нарушава правото на свободно движение и правото на зачитане на личния и семейния живот.

През март 2026 г. Върховният административен съд на Полша се позова на решението на СЕС и разпореди признаване на брака на двамата мъже, сключен в Германия. След това Варшава направи първото вписване.

Кметът Тшасковски обяви, че градът ще признава и други бракове на полски еднополови двойки, сключени в ЕС, дори без отделно съдебно решение за всеки конкретен случай.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че правителството му ще търси начини да приложи решенията възможно най-бързо. Той се извини на еднополовите двойки "за всички онези, които в продължение на много години са се чувствали отхвърлени и унизени", и призова администрацията да зачита достойнството на всеки човек.

В Полша еднополовите бракове и гражданските партньорства все още не са законни. Правителството на Туск дойде на власт със заявка да въведе граждански съюзи, но среща съпротива от консервативни партньори в управляващата коалиция и от президента Карол Навроцки.

Какво означава това за България?

Решението на Съда на ЕС засяга пряко и България, макар да е постановено по полски казус. У нас Конституцията определя брака като "доброволен съюз между мъж и жена", а законен е само гражданският брак. Това означава, че България не допуска сключване на еднополови бракове на своя територия.

Но въпросът пред европейските съдилища е друг: не дали България трябва да венчава еднополови двойки, а дали може да отказва да признае правни последици от брак, законно сключен в друга държава.

България вече е осъждана по сходен казус. През септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Коилова и Бабулкова срещу България". Става дума за две българки, сключили брак във Великобритания през 2016 г., чието семейно положение не е признато от българските власти. ЕСПЧ прие, че липсата на каквато и да е форма на правно признаване и защита на еднополови двойки нарушава чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека - правото на личен и семеен живот.

Отделно от това в България вече има съдебна практика по въпроса за пребиваването. През 2023 г. Върховният административен съд постанови, че българската държава трябва да признае еднополов брак, за да предостави право на пребиваване на съпругата на българска гражданка, която е гражданка на трета страна.

В момента се водят и дела, свързани със статута на деца в еднополови семейства. ЛГБТИ организация "Действие" посочва, че пред ЕСПЧ има поредица от дела под общото име V.A. and Others v. Bulgaria, свързани със случаи на актове за раждане и признаване на семейни връзки.

Практическият ефект от решението на СЕС е, че България може да продължи да не допуска сключване на еднополови бракове по вътрешното си право, но не може автоматично да отказва признаване на брак, законно сключен в друга държава от ЕС, когато от това зависят права по европейското право - например пребиваване, административен статус, семейно положение, достъп до определени социални или имуществени последици.

Съдът в Люксембург оставя на държавите членки свобода сами да изберат процедурата за признаване. Но ако една държава има единен механизъм за признаване на чуждестранни бракове - например вписване на акт за брак - тя не може да го прилага за различнополови двойки и да го отказва на еднополови двойки само заради сексуалната им ориентация.