В тези дни в Съвета за сигурност на ООН се разпределят престижни места. И за първи път Германия е изправена пред опасност от поражение. Външният министър Йохан Вадефул се опитва да спаси това, което може би вече не подлежи на спасяване.
Това е битка на международната сцена, в която са заложени много влияние и престиж, пишат германските медии днес. В последния етап от предизборната кампания за двугодишно място в Съвета за сигурност на ООН външният министър на Германия Йохан Вадефул иска още веднъж интензивно да се бори за гласове – и да предотврати болезнено поражение. За целта той пристигна в Ню Йорк още миналия четвъртък.
От десетилетия Германия настоява за постоянно място в най-важния орган на ООН. Но тъй като необходимата за това реформа не напредва, Германия кандидатства за непостоянно място за периода 2027–2028 г.
От присъединяването си към ООН през 70-те години Германия е заемала този двугодишен пост шест пъти. Този път обаче изборът изобщо не е сигурен. Защото в „групата на западноевропейските и други държави“ в ООН – която освен западната половина на Европа включва и САЩ, Канада, Турция, Израел и Австралия – се избират две места, но има трима кандидати: освен Германия, влизане искат и Португалия и Австрия.
Така се стига до ожесточена предизборна битка именно между партньори от ЕС, които обикновено се стремят към единен международен облик. В сряда ще се проведе решаващото гласуване. Ще има толкова турове, колкото са нужни, докато две държави не съберат по две трети от гласовете на 193-те държави членки на ООН.
Португалия се смята за фаворит: стара морска нация с отлични връзки както с португалскоезичните, така и с испаноезичните държави, която отрано си осигури подкрепа. Затова общото очакване е, че надпреварата ще бъде между Германия и Австрия за второто място.
Сред дипломатите надпреварата се смята за изключително оспорвана, а провал на Германия за първи път при кандидатура за Съвета за сигурност се възприема като реална опасност. Една от причините е, че Австрия е подала кандидатурата си още през 2011 г. и оттогава събира подкрепа. Германия се включи чак през 2019 г., което е свързано с много по-честото присъствие на Берлин в Съвета за сигурност: по-ранно обявяване би носело риск да подкопае кандидатурата за последното място през 2019-2020 г.
Второто предизвикателство: Австрия е значително по-влиятелна в ООН, отколкото би изглеждало от европейска гледна точка. Виена е една от четирите престижни централи на ООН. Освен това разпадането на предишната коалиция в Берлин преди година и половина парализира германската кампания, а австрийците умело използваха този вакуум.
Германската позиция за войната в Газа
Третият проблем: германската позиция по войната в Газа се посреща с неодобрение от някои държави. При неотдавнашно гласуване в Общото събрание на ООН за помощите за палестинците Германия се въздържа, докато Австрия гласува „за“. Към това се добавя и четвъртият фактор: първоначалните изказвания на федералния канцлер Фридрих Мерц за войната с Иран („Правните оценки по международното право ще имат сравнително малък ефект“) не бяха добре приети в средите на ООН. Освен това Мерц реши да не пътува до Общото събрание на ООН през септември миналата година, докато Австрия изпрати високопоставена делегация, включително канцлера и президента.
Гласуването е тайно и никой не знае дали обещанията за подкрепа в крайна сметка ще бъдат спазени. Така Германия все още може да убеди държави, които вече са обещали подкрепа на друг, например чрез дипломатически услуги или евентуално ускорено икономическо партньорство. Но също така Германия може и отново да загуби гласове.
За Германия мястото е важно именно сега. Предвид атаките срещу международното право Берлин иска да използва поста, за да насърчава международни партньорства и да демонстрира надеждност. За Мерц и Вадефул има и вътрешнополитическа логика. Защото заглавие, че Германия за първи път би загубила избори в ООН и то срещу малката съседка Австрия, е нещо, от което правителството в настоящата ситуация няма нужда.
Освен това няма добра алтернативна опция. За следващите години вече други държави от западноевропейската група са обявили кандидатурите си. Тогава Германия отново би трябвало да влиза в състезателно гласуване и пак като закъснял кандидат.
