Категорично - войната в Украйна е оставила сериозен отпечатък върху българската военна индустрия. През 2022 г. са сключени договори за износ за над 8,5 милиарда лева, като реализираната продукция е за близо 3,5 милиарда. Става въпрос предимно за държави от Европейския съюз, като се има предвид, че традиционно преди това износът ни бе за страни като Индия, Алжир, Мароко и др.

Данните идват от годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, която е под шапката на Министерство на икономиката. Докладът, с малко закъснение, вече е внесен в Народното събрание.

Така през 2022 г. са издадени 1214 разрешения за търговия с оръжия. 

810 са разрешенията за износ от България, а общата им стойност е над 4,3 милиарда евро (8,6 милиарда лева). Реализираната продукция е за близо 1,7 милиарда евро (3,4 милиарда лева).

Най-голям износ сме осъществили за Полша, Чехия, Румъния, Ирак, САЩ, Уганда, Конго, Индия, Саудитска Арабия.

От разбивката по континенти и държави обаче става ясно, че най-голям дял при издадените разрешения за износ имат страните от Европейския съюз - над 3 милиарда евро, 1,8 милиарда от които за Полша, над 700 милиона за Румъния и над половин милиард за Чехия.

Става въпрос за снаряди, бомби и други взривни устройства, както и за елементи за тях, боеприпаси, 20-милиметрови оръжия, сухопътни транспортни средства и елементите за тях, бронирани или защитни технически средства и компонентите за тях, технологии и др.

Само година по-рано

Данните за експорта през годината, в която Путин нахлу в Украйна (през февруари) са достатъчно красноречиви дори само ако ги съпоставим с доклада на междуведомствената комисия за 2021 г.

Издадените разрешителни тогава са били за по-малко от 900 милиона евро, а реализираната продукция - за 574 милиона.

Тогава топ 7 на страните, с които са сключени и реализирани най-големите сделки, са били: Индия (100 милиона евро), Мароко (62 милиона евро), Азербайджан (59 милиона), Филипините (43 милиона), Уганда (42 милиона евро), Алжир (30 милиона) и Чехия - малко под 24 милиона евро - при както стана ясно договорени през 2022 г. над половин милиард и реализирани малко над половината (265 милиона).

Излишно е да се припомня, че Полша, Чехия, Румъния са сред страните, които най-активно помагат на Киев от началото на инвазията до днес.

Докладът на практика потвърждава публичната тайна - че голяма част от изделията на българската военна индустрия стигат до Украйна - тема, обект на множество спорове от кабинета "Петков" насам. Министърката на икономиката по това време - лидерката на БСП Корнелия Нинова - отричаше енергично страната ни да въоръжава нападнатата от Путин страна, като формално бе права, тъй като директни сделки нямаше, а комисията има ангажимент да проследява крайната дестинация на изделията, но не и предоставянето на трети страни.

Както е известно, социалистите у нас се обявяват за "мир" (не е ясно как точно си го представят) и за това "и един патрон" да не стига до фронта в помощ на Киев.

Същата е тезата и на президента Румен Радев, респективно и на служебните му правителства, които влязоха в противоречие с решението на 48-ото Народно събрание България да изпраща и военна помощ на Украйна. Спорадично обаче излизаха данни за увеличения износ, които служебният министър Никола Стоянов оправдаваше с Нинова, която замразила работата по редица сделки в последните дни на кабинета на Кирил Петков.

Докладите на междуведомствената комисия обаче не третират въпроса с посредниците при оръжейните сделки, от които неофициално неедноократно са се оплаквали украински представители при срещите си с български политици. Киев настоя за директни сделки държава-държава, не само за да се избегнат комисионните за търговците, но и за по-големи гаранции за доставките.

Иначе по отношение на вноса, числата за 2022 г. са скромни - реализираните трансфери са за малко под 140 милиона евро.     

Издадените за годината откази са 16 броя за износ, 9 за внос, 6 за трансфер и 4 за транзит. Не се посочва на какви основания.