Този път е гола политиката, не рамото. И тя е недвусмислена - Румен Радев поема щафетата от падналия от власт Виктор Орбан в саботажа на европейските санкции срещу Русия.

Това разбрахме днес от външната му министърка Велислава Петрова-Чамова, която сведе на медиите несъгласието на българското правителство с проекта на ЕС да санкционира руския патриарх Кирил - един от главните привърженици в руския елит на агресивната война срещу Украйна.

"Ние подкрепяме санкции, които имат икономически ефект и нямат символен характер", обясни тя пред журналисти в парламента.

Както обикновено, за българските резерви разбрахме първо от чуждестранно издание - "Политико", а не от българското правителство. Изданието го отбеляза с едно изречение в сутрешния си преглед на новините. До публикуването на този текст от официалните български власти нямаше нищо черно на бяло, дори в социалните мрежи. Само изявление на министърката пред микрофоните на репортерите.

От изявлението на Петрова-Чамова не става ясно какво ще последва. Ще използва ли България правото си на вето върху 21-я санкционен пакет, както правеше Унгария. При Орбан тя осуетяваше четири години подред предложенията Кирил да бъде включен в европейския черен списък. Ще успее ли София да се пребори името му да изчезне оттам преди срещата на върха на 27-те в четвъртък и петък? Или ще си останем само с недоволното мрънкане, адресирано главно към публиката у дома? Това ще видим утре, най-късно вдругиден.

ЕС иска да санкционира патриарх Кирил, защото международните разследвания и публичните му изявления го поставят в ролята на активен поддръжник на руската война срещу Украйна, включително чрез религиозна легитимация на агресията. Нищо "символично" няма в предложението за тези санкции. Да оправдаваш агресивна война (едно от най-тежките престъпления в международното право), използвайки авторитета на църквата, е също толкова престъпно, колкото и да я водиш. 

Доводът, че санкции срещу Кирил нямали практически ефект и криенето зад "прагматични" съображения, звучат нелепо, по кремълски. Те са пореден несръчен опит да се избяга от въпроса кой е агресорът и кой е жертвата, в крайна сметка - от въпроса за вината. Те са карикатурен ход за заобикаляне на справедливостта в името на някакъв перверзен интерес.

Но от неясното изявление на Петрова-Чамова се разбира, че България има съображения и срещу предложените енергийни санкции срещу Русия.

"Има редица от елементи, които не подкрепяме. От една страна те са свързани с енергийна линия, така че да се осигури енергийната стабилност на страната", каза тя днес. 

Но енергийните санкции са именно "икономически", за каквито уж се обявява правителството и ефектът им съвсем не е "символичен", а точно обратният. За какви санкции, в крайна сметка, е България? Тези не ни харесват и онези не ни харесват. Какво ни харесва?

Обяснението, че ограничителни мерки срещу Кирил биха били нарушаване на религиозната свобода и вмешателство в църковен въпрос звучи още по-нелепо. Унгария, която е католическа страна, защитаваше Кирил не по религиозни съображения, а по политически. Това на практика прави днес и България, макар и със смехотворни "аргументи".

Будапеща последователно блокираше санкциите срещу Кирил в продължение на четири години, превръщайки се в единствения противник на мярката в ЕС. Първото вето дойде през 2022 г., когато правителството на Орбан спря включването на Кирил в шестия санкционен пакет, оправдавайки се с „религиозна свобода“ и „национални интереси“, като още тогава световните агенции отбелязаха, че нито една друга държава не възразява. През 2023 г. Унгария отново блокира предложението, а "Политико" я описа като „единствения противник“. Година по-късно, през 2024 г., при обсъждането на разширен списък със санкционирани лица, включително религиозни фигури, подкрепящи войната, Будапеща за трети път наложи вето, като Ройтерс подчерта, че страната „последователно блокира санкциите срещу Кирил“. През 2025 г. блокирането вече беше системно – Унгария отново остана сама срещу всички, а АФП определи действията ѝ като „повтарящи се и политически мотивирани“. Едва през 2026 г., след политическа промяна в Будапеща, новото правителство оттегли възраженията, което позволи темата да се върне в дневния ред на ЕС. 

Що се отнася до България на Радев, разлика с Унгария на Орбан по този въпрос все още има, но тя бързо изтънява. България, поне до днес, не използва директно вето, а прилага по-мека, но не по-малко ефективна форма на блокаж: процедурно забавяне, отказ от позиция и създаване на институционален вакуум, който на практика спира или поне забавя процеса.

Този модел на поведение не е идентичен с унгарския, но е функционално сходен. Унгария започна по същия начин – с „въпроси“, „резерви“ и „нужда от допълнителни консултации“, преди да премине към открито вето. България днес се намира именно в тази първа фаза: не казва „не“, но не казва и „да“. В Брюксел това се възприема като сигнал, че София може да се превърне в новия непредвидим фактор в санкционната политика.

За отбелязване е моментът, в който се случва всичко това - в деня, когато - за първи път от началото на мандата си - американският президент Доналд Тръмп подкрепи европейските съюзници на САЩ за нуждата от още по-голям санкционен натиск върху Русия.

Това няма как да мине без последствия. Правителството на Румен Радев за пореден път поставя страната ни от погрешната страна на историята и рискува изолация в ЕС, а и в НАТО. Първо - с отказа да участва в международния трибунал за Украйна, сега - със защитата на Кирил от европейски санкции. "Прогресивна България" бавно залепя на България етикета на "ужасно дете" и "саботьор" в ЕС. Той трудно се отлепя и обикновено върви заедно с влошени позиции и пропуснати ползи в Европа. 

Изявлението на Петрова-Чамова е ясен знак, че трябва да се разделим с пожелателното мислене по света и у нас, че "Радев не е Орбан". Реалността е друга и колкото по-рано я признаем, толкова по-добре за България. С този премиер и с това правителство страната ни е в опасност. Те не ми оставят друг избор освен да повторя констатацията си от 2017 г.:

...и призива ми от 2019 г.: