„Британският народ се произнесе и отговорът е: ние излизаме.“

С тези думи водещият на BBC Дейвид Димбълби обяви на сутринта след референдума за Брекзит от 23 юни 2016 година изключително оспорвания резултат. С 52 на 48 процента британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. Шокът беше огромен и отеква и до днес, 10 години по-късно.

Последва безкрайно протакане около условията за напускане на Европейския съюз и политически хаос. И макар според социологическите проучвания мнозинството британци отдавна да искат връщане в Европейския съюз, страната остава дълбоко разделена между „римейнъри“ и „лийвъри“.

„Брекзит означава Брекзит“, повтаряше като мантра бившата министър-председателка Тереза Мей. Но какво всъщност означава Брекзит?

Десет години след излизането на Великобритания от Европейския съюз равносметката за Брекзит е отрезвяваща: повече бюрокрация в търговията, нерешени миграционни конфликти, задълбочено политическо разделение и възход на дяснопопулистката партия „Реформ ЮК“, която се възползва от разочарованието на много избиратели, подкрепили напускането на ЕС.

През 2016 г. малко над половината британци поискаха излизане от ЕС. Те повярваха на обещанията в кампанията, които им гарантираха възстановяване на „свободата от Брюксел“ и  връщане на контрола върху границите. Формално Обединеното кралство постигна и двете цели, но десет години по-късно Брекзит широко се възприема като неуспешен политически и икономически проект.

Икономическите последици от Брекзит

Различни изследвания показват, че излизането от ЕС е нанесло сериозни щети на британската икономика. Оценките сочат загуба на икономически потенциал от около 4%. Според професора от Кралския колеж в Лондон Ананд Менън Великобритания не е получила финансова изгода от напускането, тъй като спестените вноски в бюджета на ЕС са повече от компенсирани от икономическите загуби и по-ниските данъчни приходи.

Брутният вътрешен продукт на страната днес е между 3 и 8% по-нисък, отколкото би бил без Брекзит. Основната причина е напускането на единния пазар и митническия съюз, което значително затрудни търговията с ЕС. Въпреки съществуващото споразумение за свободна търговия бюрократичните процедури и разходите за бизнеса са нараснали.

Най-силно засегнати са малките предприятия, много от които напълно са прекратили износа си към ЕС. Проучване на Лондонското училище по икономика от 2023 г. дори приписва почти една трета от увеличението на цените на храните именно на последиците от Брекзит.

Миграцията след напускането на ЕС

Миграцията беше един от централните въпроси в кампанията за напускане. Избирателите очакваха, че напускането ще намали имиграцията и ще върне контрола върху границите. Това обаче не се случи.

По време на правителството на Борис Джонсън миграцията дори се увеличи, като в страната започнаха да пристигат повече работници от държави извън ЕС, най-вече от Индия, Нигерия и Пакистан. Нетната миграция достигна рекордно високи нива през 2023 г., когато над 900 000 души повече са влезли, отколкото са напуснали страната.

Паралелно с това се засилиха и нелегалните преминавания през Ламанша с малки лодки. От 2018 г. насам над 200 000 души са достигнали британските брегове с цел да поискат убежище. Причина за това е и фактът, че след Брекзит връщането на мигранти към държави от ЕС стана значително по-трудно.

Иронично именно този проблем се превърна в централен политически въпрос за дяснопопулистката партия „Реформ ЮК“ на Найджъл Фараж, която използва общественото недоволство и води в социологическите проучвания.

Търговия и икономически изолационизъм

Въпреки че част от най-песимистичните прогнози не се сбъднаха веднага, търговията на Великобритания беше сериозно засегната. Износът към ЕС е намалял с около 12%, а вносът с около 16% в сравнение със сценарий без Брекзит.

Великобритания временно отпадна от десетте най-важни търговски партньори на Германия. Освен това не се реализираха ключови обещания на поддръжниците на Брекзит, като мащабно търговско споразумение със САЩ или превръщането на Лондон във финансов център без регулации по модела на Сингапур. Много от постигнатите след Брекзит търговски споразумения бяха с държави, с които Обединеното кралство вече е имало договори чрез членството си в ЕС.

Политическа нестабилност и разпад на двупартийната система

От референдума насам британската политика е в състояние на постоянна нестабилност. Министър-председателите се сменят с изключителна честота, а след обявената оставка на Киър Стармър тази сутрин, наследникът му ще бъде седмият премиер след 2016 година.

Обществото остава дълбоко разделено между „римейнъри“ и „лийвъри“, което постепенно измества традиционното разделение между ляво и дясно. Това води до разпад на класическата двупартийна система, като избирателите се разпределят между повече политически формации.

Социалдемократическата Лейбъристка партия губи част от традиционната си работническа база в полза на консерваторите и „Реформ ЮК“, докато Консервативната партия губи подкрепа сред образованите и средната класа.

Регионални напрежения и центробежни сили

Брекзит засили и стремежите към независимост в отделните части на Обединеното кралство. В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия политическото влияние на партии, подкрепящи независимост, нарасна. Особено в Северна Ирландия въпросът за границата след Брекзит възроди старите политически и исторически напрежения, като дори постави под съмнение дългосрочното единство на страната.

Възходът на „Реформ ЮК“ и популизмът

Вотът за Брекзит се превърна в израз на недоволство от политическия елит, а този модел продължава да определя и съвременната политика. Партията „Реформ ЮК“ на Найджъл Фараж използва същата логика на протест и недоверие към институциите. Фараж поставя акцент върху миграцията, обещавайки строги мерки срещу нелегалните преминавания и ограничаване на социалните разходи за имигранти. Популистката му реторика се опира не толкова на конкретна програма, колкото на чувство за обществено недоволство и отчуждение от политическата класа.

Отношенията с Европейския съюз и дебатът за връщане

През последните години в Обединеното кралство се засилва обществената подкрепа за повторно присъединяване към ЕС. Според различни проучвания между 53 и 56 процента от британците биха подкрепили връщане, а сред младите хора този дял достига над 80 процента. Въпреки това повечето политици избягват идеята за повторно членство. Премиерът Киър Стармър подкрепяше по-тясно сътрудничество с ЕС, но не и връщане в единния пазар или пълноправно членство. Някои фигури като Уес Стрийтинг и соченият за евентуален нов премиер Анди Бърнам обаче вече открито говорят за възможно завръщане в Европейския съюз.

От страна на ЕС преобладава принципно положително отношение към евентуално британско завръщане, но при ясно условие: Великобритания не би получила предишните си специални отстъпки и би трябвало да приеме пълните задължения на членството.