По принцип предложението на премиера Борисов за конституционни промени трябва да бъде приветствано. Съдебната реформа няма да даде необходимия ефект, ако не бъдат извършени промени в Основния закон.

Тук, обаче ще направя няколко уговорки.

Първата е, че прокуратурата трябва да легне на операционната маса още сега. В Конституцията, в чл. 26 и чл. 27 са постановени нейните обичайни задължения, а също така, че главният прокурор осъществява м е т о д и ч е с к о ръководство върху дейността на всички прокурори. Това е.

Това, че в момента имаме "единна и централизирана" прокуратура и Цацаров се прави на голям началник е пълен произвол и незачитане на Конституцията. Ето защо ал. 3 на чл. 136 от Закона за съдебната власт, в която се урежда този статут на прокуратурата, трябва да бъде отменена възможно най-бързо от настоящото Народно събрание.

Разбира се, трябва да бъдат променени и редица други текстове в закона, които разглеждат прокуратурата като "единна и централизирана".

Втората уговорка е, че само разделянето на Висшия съдебен съвет и смяната на неговия състав няма да помогне.

"Бащите" на Конституцията и съответно на конституционното устройство на съдебната власт са почерпили от опита на страни като Испания, Италия и донякъде Франция. Но това е станало доста избирателно и съобразно плановете за преустройство на БКП, а по-късно и на щенията на Висшия партиен съвет на БСП. Ето защо те са "пропуснали", че и в трите страни държавният глава е силно замесен в работата на съдебната власт и гарант за независимостта на магистратите.

Да не говорим за това, че в повечето източноевропейски страни съдиите, а понякога и прокурорите, се назначават с указ на президента. Можем днес все още да не го съзнаваме, но ще дойде ден, и това ще стане много скоро, когато ще разберем, че най-важното е инвеститурата (начина на назначаване - б.р.) на магистрата. Бил той съдия или прокурор. Т.е. кой овластява магистрата, така че последният да има право да произнесе прословутото "В името на народа!".

Третата уговорка е свързана с това, че реформата не е само структурна. Тя е и властова. В този смисъл освен засилване ролята на държавния глава, трябва да се преразгледа отново баланса "съдебна - изпълнителна власт".

Не виждам пречки за това изпълнителната власт да има по-отчетлива стъпка в съдебната. Например заместник-главните прокурори да бъдат назначавани от Министерството на правосъдието.

На другата страна на везната пък могат да бъдат засилени правомощията на съдебната власт спрямо изпълнителната. Например, ако един министър извърши престъпление, примерно на територията на Видинска област (например тежко ПТП), той да бъде обвинен от тамошен прокурор и да бъде съден от тамошния съд. А не от Софийски градски, на който сега сега са подведомствени хората от висшите етажи на властта.

Все пак, най-важното е да се отвори вратата на килера, където някога комунистите нахвърляха набързо и едно връз друго всичко онова, което наричаме разделение на властите. И друг път съм казвал, че дръпнеш ли някой от неподредените мухлясали денкове, ще задейства ефект на доминото. Така че, щем не щем, чистенето и пренареждането ще бъде тотално. Това и е хубавото на сегашната ситуация.

Пламен Даракчиев е журналист и синдикалист, един от основателите на "Подкрепа". Депутат във Великото народно събрание, един от 39-те от СДС, които напускат парламента и не подписват настоящата конституция. В момента е парламентарен секретар на Министерството на отбраната. Текстът е от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.