Вашингтон се стреми да демонстрира единна позиция по отношение на политиката си към Иран, но различията в публичните изявления на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио показват напрежение в рамките на администрацията на президента Доналд Тръмп, пише Ройтерс.

Разминаването между двамата висши представители стана най-видимо по въпроса за Израел и действията му срещу проиранската групировка „Хизбула“.

През последната седмица Ванс критикува израелските удари, като заяви, че военните действия могат да усложнят американските усилия за постигане на примирие и рамково споразумение между Вашингтон и Техеран. Според вицепрезидента атаките срещу позиции на „Хизбула“, която е съюзник на Иран и извършва нападения срещу Израел, рискуват да подкопаят дипломатическия процес, воден от САЩ.

На различна позиция застана Марко Рубио.

По време на обиколката си в Персийския залив държавният секретар защити израелската военна кампания в Ливан, определяйки я като легитимен отговор на атаките на „Хизбула“. При въпроси от журналисти за критиките на Ванс Рубио избегна директен коментар, но подчерта необходимостта от защита на Израел и припомни последните атаки срещу израелски цели.

Различията между двамата представители поставят предизвикателство пред Белия дом, който настоява, че администрацията остава напълно обединена около политиката на президента Тръмп. Те обаче показват и по-дълбоки разделения в Републиканската партия относно ролята на САЩ в международните конфликти.

Ванс и Рубио бяха изпратени през последните дни на важни дипломатически мисии, свързани с меморандума за разбирателство между Вашингтон и Техеран, подписан на 17 юни.

Вицепрезидентът посети Швейцария, където проведе разговори с ирански представители. След срещите той изрази оптимизъм за развитието на преговорите и допусна възможността държави от Персийския залив да участват във възстановяването на Иран в бъдеще. Ванс също говори за възможно по-тясно сътрудничество между Вашингтон и Техеран.

Паралелно с това Рубио посети Обединените арабски емирства, Кувейт и Бахрейн, за да увери съюзниците на САЩ в региона, че техните интереси ще бъдат защитени. Някои държави от Залива изразяват опасения, че евентуално споразумение с Иран може да бъде прекалено благоприятно за Техеран.

Рубио заяви, че САЩ не търсят сделка „на всяка цена“ и че всяко споразумение трябва да бъде достатъчно сигурно както за американските интереси, така и за тези на съюзниците.

„Въпреки че искаме споразумение, не го искаме на всяка цена“, каза държавният секретар.

От Белия дом отхвърлиха твърденията за разногласия между двамата. Говорителката на администрацията Ана Кели заяви, че съществува „един лагер“ – този на президента Тръмп – и че всички членове на правителството подкрепят усилията му Иран да не придобие ядрено оръжие. Подобна позиция изрази и Държавният департамент. Говорителят Томи Пигот определи твърденията за разделение между Ванс и Рубио като „фалшива“ и „изтъркана“ теза, настоявайки, че администрацията действа в пълно единство.

Някои анализатори обаче смятат, че различията са реални. Майкъл Рубин от Американския институт за предприемачество посочва, че двамата представители олицетворяват различни течения в Републиканската партия. Ванс е известен с по-скептичното си отношение към американските военни интервенции и често е критикувал продължителните конфликти като твърде скъпи и неефективни. Рубио, напротив, изгради репутация на политик с по-твърда линия спрямо Иран, Русия и други противници на САЩ.

Различията между тях се вписват в по-широкия спор в Републиканската партия между привържениците на по-активна американска роля в чужбина и тези, които настояват за ограничаване на военните ангажименти. Според проучване на Ройтерс и Ипсос само 52% от републиканците смятат, че настоящият конфликт е поставил САЩ в по-силна позиция, което показва разделение сред избирателите на партията.

Въпреки различията, както Ванс, така и Рубио подкрепят ключови решения на президента Тръмп и заявяват, че Иран трябва да бъде оценяван според действията си, а не само според официалните си заявления. Рубио подчерта, че и двамата следват политиката на президента, но различният им подход към Иран и Израел подсказва за бъдещите дебати в Републиканската партия, особено преди президентските избори през 2028 година.