В началото на април Клуб Z стартира новия си проект „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който преглежда връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание, независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устно или друг вид обещание на нейни представители, в сравнение с първите законодателни действия на формацията в парламента. 

„Прогресивна България“: позабравени стратегически приоритети

Предизборната кампания на „Прогресивна България“ беше изградена около реформи в икономиката, инвестиции в инфраструктура, укрепване на здравеопазването и по-дълбока европейска интеграция в сферата на сигурността и отбраната. Тези приоритети бяха представени като структурни промени с дългосрочен ефект, насочени към по-висока икономическа ефективност и устойчивост.

Данните по проекта „Обещано и изпълнено“ – система с изкуствен интелект за проследяване на политическите ангажименти след изборите през 2026 г. – показват кои от тези обещания все още очакват първата си законодателна стъпка.

Един от основните ангажименти на формацията беше запазване на плоския данък и ниските данъчни ставки като гаранция за предвидима икономическа среда. Данъчната им политика обаче се "усложни", след като се появиха идеи за прогресивно облагане на имотите, включително по-високи ставки за второ и следващо жилище. Макар мярката да е представена като инструмент за „по-справедливо облагане“, тя се движи към по-диференцирана данъчна система, различна от философията на плоския данък, защитавана от ПБ. 

Сред обещанията беше и увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) чрез механизъм, съобразен с производителността, инфлацията и икономическия растеж. До момента обаче няма внесена законодателна инициатива за автоматизиран или индексиран модел. Вместо това парламентарният дебат пое в друга посока – на 23 юни се появи информация за възможно замразяване на минималната работна заплата до 2028 г., което впоследствие Радев частично опроверга. Така остана усещане за разминаване между заявения предвидим ръст и реалните парламентарни дискусии.

В енергетиката изграждането на нови ядрени мощности беше сред стратегическите приоритети на ПБ, но до момента по този въпрос няма внесен законопроект. Въпреки това на 3 юли стана ясно, че Радев обмисля вариант за бъдещето на АЕЦ „Белене“, при който България и Украйна да участват съвместно в реализацията на проекта. Идеята предвижда нови ядрени мощности с потенциално европейско финансиране, като част от произведената електроенергия може да бъде насочвана към Украйна чрез регионална електропреносна свързаност. Предложението е било обсъдено между Радев и украинския президент Володимир Зеленски в рамките на срещата в Брюксел, но засега остава на ниво политическа идея без законодателна стъпка, която да го превърне в държавна стратегия.

То идва на фона на последователното противопоставяне на Радев на европейските санкции срещу Русия и покровителското му отношението към руския патриарх Кирил и руския олигарх и собственик на „Лукойл“ Вагит Алекперов.

Сред инфраструктурните приоритети на ПБ бяха завършването на ключови магистрали и железопътни коридори, включително чрез публично-частни партньорства. Тази цел обаче не е получила конкретно законодателно развитие, което да промени рамката за финансиране или да ускори изпълнението на проектите.

В отбраната формацията заяви засилено участие в европейски и натовски програми като EDF, SAFE, DIANA и PESCO с цел модернизация и интеграция в европейските отбранителни структури. До момента обаче по тези въпроси липсва парламентарна инициатива от тяхна страна.

Друг приоритетен ангажимент беше изграждането на Национална детска болница с модерно оборудване и мултидисциплинарен подход. Въпреки широкия обществен консенсус за тази необходимост, до момента няма парламентарна инициатива и в тази посока.

В сектора на здравеопазването ПБ обеща още финансово и социално стимулиране на медицински специалисти в региони с недостиг на кадри. И тук обаче липсва конкретен механизъм, свързан допълнителни възнаграждения, данъчни облекчения или регионални програми.

ГЕРБ: високи цели, предпазливи действия

Предизборната програма на ГЕРБ беше изградена около няколко мащабни обещания – рязко повишаване на доходите, модернизация на здравеопазването чрез изкуствен интелект, ускорена дигитализация на администрацията и... реформи за по-ефективно правосъдие.

Проверката на законодателната дейност показва, че именно по тези ключови теми към момента липсват внесени законопроекти.

Сред по-запомнящите се заложени цели на ГЕРБ бяха минимална пенсия от 500 евро, средна пенсия от 1000 евро, минимална работна заплата от 1000 евро и средна работна заплата от 2500 евро. До момента не е внесено законодателно предложение, което да очертае механизъм за доближаването до тези предизборни обещания.

Една от най-иновативните части на програмата им беше свързана с внедряването на изкуствен интелект в здравеопазването – от ускорено разработване на лекарства и прецизна диагностика до персонализирана медицина, автоматизация на административни процеси и използване на AI в подготовката на медицински специалисти. Към момента обаче няма законопроект, който да поставя началото на подобна реформа.

ГЕРБ обеща и въвеждане на принципа „Digital First“ – премахване на хартиените удостоверения за данни, с които държавата вече разполага, и предоставяне на административни услуги изцяло по електронен път. Макар електронното управление да е дългогодишен приоритет, от формацията не е внесен законопроект, който да превърне тази концепция в нормативна рамка.

„Продължаваме промяната“: реформите, които остават в програмата

Предизборната програма на „Продължаваме промяната“ беше изградена около модернизацията на държавата – ограничаване на бюрокрацията, дигитализация, реформи в образованието и здравеопазването, модернизация на отбраната и ускоряване на зеления преход. Освен отделни административни действия и управленски намерения, част от основните обещания все още не са получили законодателно продължение.

Сред водещите ангажименти беше премахването на ненужните лицензи, регистрации и разрешителни, както и изграждането на „администрация без гишета“ чрез електронно управление. Действията по тези теми остават ограничени и към момента няма цялостен законодателен пакет за регулация.

В сферата на сигурността ПП обеща дигитална трансформация на Българската армия, включително внедряване на нови технологии и модернизация на управлението. До момента няма законопроекти за развитие на киберотбраната, цифровизация на командните системи или внедряване на иновации в отбранителните инициативи. Парламентарната активност на партията в сектора остава концентрирана основно върху геополитически въпроси и модернизацията на въоръжението.

Сред образователните приоритети бяха увеличението на учителските заплати до 125% от средната работна заплата, намаляване на административната тежест за учителите и реформа в акредитацията и управлението на висшите училища. Засега обаче няма внесени законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование или Закона за висшето образование.

В този сектор ПП обеща и безплатни целодневни занимания за всички деца между 4 и 6 години, както и безплатни извънкласни дейности за учениците. Реализирането на тези политики изисква устойчив модел за финансиране, разширяване на образователната инфраструктура и нормативни промени, които все още не са предприети.

Дигитализацията на здравната система също беше сред приоритетите на формацията – чрез електронни здравни досиета и електронни рецепти. Макар да има технологичен напредък, липсва цялостна законодателна реформа, която да обвърже дигитализацията с промени в работата на НЗОК, контрола върху разходите и управлението на здравните данни.

„Демократична България“: амбициозна европейска визия в застой

Предизборната програма на „Демократична България“ (ДБ) постави акцент върху европейската интеграция, високотехнологичната икономика, модернизацията на отбраната и развитието на иновациите. 

Проверката на законодателната дейност в 52-рото Народно събрание показва, че част от тези приоритети все още очакват парламентарно развитие. Въпреки активните публични позиции на партията, липсват внесени законопроекти, които да ги превърнат в конкретни инициативи.

Сред водещите ангажименти на ДБ бяха ускорена модернизация на Българската армия, по-силна европейска отбрана, съвместима с НАТО, както и развитие на български капацитет за производство на дронове, антидронови системи, сензори и автономни технологии. Тези приоритети все още не са получили законодателно продължение. Активността на партията в сектора остава насочена основно към придобиването на съюзническо въоръжение и подкрепата за военната помощ за Украйна. До момента няма внесена Национална пътна карта за участието на България в европейската отбранителна интеграция, нито законодателни предложения за стимулиране на отбранителната индустрия или производството на безпилотни системи.

ДБ пое ангажимент и за по-строг контрол върху инвестициите в стратегически отрасли и критична инфраструктура чрез ефективен механизъм за скрининг на чуждестранните инвестиции. Макар темата да е актуална в контекста на европейските политики за защита на чувствителни сектори, към момента липсва инициатива за развитие на националната рамка.

Сред икономическите приоритети на партията бяха още изграждане на мрежа от индустриални зони и технологични паркове, развитие на клъстери в сфери като информационни технологии, микроелектроника и биотехнологии, както и по-тясно сътрудничество между бизнеса, университетите и научните организации. Беше обещана и публична информационна система за индустриални терени, инфраструктура, научен потенциал и трудови ресурси по региони. По нито една от тези теми обаче не е внесен законопроект.

ДПС: амбициозна програма, липсващи законопроекти

Предизборната програма на ДПС включваше широк спектър от политики – модернизация на земеделието, развитие на инфраструктурата, реформи на пазара на труда, подобряване на здравеопазването, укрепване на отбраната и социални мерки за младите семейства и културния сектор.

Проверката на законодателната дейност показва, че по голяма част от тези обещания липсват внесени законопроекти.

Сред основните ангажименти на партията бяха рехабилитация на напоителната и отводнителната инфраструктура, приоритетно финансиране на капиталови разходи и създаване на публичен регистър на капиталовите проекти. До момента обаче няма предложения за промени в управлението на напоителните системи или нормативна рамка за по-голяма прозрачност при планирането и изпълнението на инфраструктурни проекти.

ДПС обеща и обвързване на минималната работна заплата (МРЗ) с производителността на труда и особеностите на отделните икономически сектори като алтернатива на действащия механизъм. В парламента обаче не е предложено конкретно законодателно решение.

В здравеопазването партията заяви ангажимент за равен достъп до медицинска помощ независимо от региона, доходите и възрастта, както и за по-добро заплащане на лекарите и медицинските специалисти. Липсват обаче законопроекти за преодоляване на кадровия недостиг в периферните райони, регионалните различия в достъпа до здравни услуги или механизмите за увеличение на възнагражденията.

Сред социалните обещания бяха национални и общински програми за достъпни жилища за млади семейства с деца, достойно възнаграждение за творците и специалистите в културата, както и преференциален достъп до културни събития за социално уязвими групи. По нито една от тези политики няма законодателна инициатива.

В сферата на сигурността ДПС обеща коопериране на българския военно-промишлен комплекс със САЩ, ускорен преход към стандартите на НАТО и укрепване на Източния фланг чрез развитие на военната мобилност. Макар партията да подкрепя тези политики в пленарната зала, липсват законопроекти за преструктуриране на отбранителната индустрия или за създаване на механизми за по-тясно индустриално сътрудничество със съюзниците.

„Възраждане“: невъзможните обещания

Случаят с „Възраждане“ е специфичен, тъй като значителна част от предизборните ѝ обещания са формулирани в силно идеологизиран и антисистемен регистър. Предизборната кампания на партията стъпи върху образа на радикална националистическа формация с ясно изразен евроскептичен и русофилски профил, която поставя под въпрос основни параметри на членството на България в Европейския съюз и НАТО.

Именно поради това редица от централните ѝ предизборни ангажименти са не просто непокрити със законодателни инициативи, но по същество са несъвместими с действащата конституционна и международна рамка на страната. Сред тях са „завръщане на българския лев“, „възстановяване на пълната държавна независимост“, премахване на чуждите военни бази от страната, както и задълбочаване на отношенията с Русия, Китай и държавите от БРИКС.

Въпреки силното им присъствие в политическата реторика, те остават само на ниво програмни лозунги. Към момента обаче и останалите, по-умерени или технически формулирани обещания също остават без реално парламентарно развитие.

В сферата на съдебната система „Възраждане“ декларира отпадане на фигурата на главния прокурор и създаване на специализирана структура за ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта. Все още няма внесени законопроекти, които да конкретизират подобни промени. Липсва както цялостна концепция за нова структура на прокуратурата, така и законодателна инициатива за реформа на антикорупционния модел. 

Някои от предизборните обещания на партиите остават без реално законодателно развитие. Въпреки различните си приоритети – икономика, здравеопазване, дигитализация, отбрана и социална политика – формациите все още не са превърнали част от ключовите си ангажименти в конкретни парламентарни решения.